Актьорът Джейк Джилънхол се намира в Бостън, Масачузетс, откъдето дава интервю за Tим Адамс за Thе Guardian. От шест месеца, той е тук за снимките на новия филм Stronger, базиран на живота на Джеф Бауман, изгубил краката си при терористичния атентат на Бостънския маратон. Интересното в историята на Бауман е, че именно той е човекът, идентифицирал единия от атентаторите по време на маратона.
Джилънхол, който е известен със строгата си работна етика, едновременно играе във филма и го продуцира.
Той се е вживял добре в живота на Бауман. “Ироничното е, че колкото и ужасна да е ситуацията, тя му дава реален смисъл и цел в живота”, разказва той. “Джеф е много силен като характер. А и е много забавен. Филмът е доста смешен. Това е история за човек, който трябва да се научи да бъде баща и възрастен в следствие на невероятно трудна и ужасна ситуация. Това е историята на едно порастване”.
Джилънхол е привлечен от изследването на трудностите при прехода към зрялостта. Вероятно това се дължи на проклятието на момчешкия му външен вид.
Последният му филм Demolition по заобиколен начин стига до същата тема: Дейвис, готин, но недоволен банкер от Уолстрийт, губи внезапно жената, която не е сигурен дали обича и после се опитва да прецени какво да прави по-нататък.
По време на филмовия фестивал във Венеция/ септември, 2015/ Getty Images
Джилънхол е изучавал будизъм в Колумбийския университет: “Най-близкото, което можах да намеря до курс по абстрактно мислене”, казва той с усмивка. От време на време ми се струва, че догато говори, може да се доловят следи от този курс.
"Голям поддръжник съм на постоянното самонаблюдение”, казва той, прави пауза, размишлява и после отново се усмихва. “Не искам да бъда твърде високомерен”.
Интересът му към будизма, както и желанието да живее в настоящия момент влияе на актьорската му игра. “Започвам работа, като задрасквам инструкциите за поведение в сценария”, казва той. “Махам всичко, което предварително загатва как би трябвало да се чувстваш или как да се държиш. Има сцена в един филм на Мерил Стрийп, The River Wild. Семейството й е отвлечено, а някакъв тип вади оръжие - и първата й реакция, когато вижда пистолета, е да се засмее. Чак после изпитва ужас. Обичам тези миниатюрни искрени детайли”.
Джилънхол е дружелюбен и енергичен.
Той не приема нещата с лека ръка, но не е и хипер-сериозен.
Когато го запитате за живота му, той отговаря за работата си. Актьорът е известен със сдържаното си поведение. Като цяло разделя кариерата си - и живота си - на “преди” и “след”.
Промяната се е случила преди около шест години, точно преди да навърши 30 години. След ранните му успехи с култовия “Дони Дарко” и донеслата му номинация за “Оскар” роля наравно с Хийт Леджър в “Планината Броукбек”, кариерата му като че ли тръгва след "холивудските пари".
През 2010-та той играе главната роля в струващата 200 млн. долара адаптация на видеоигра “Принцът на Персия: Пясъците а времето”:
След това приема да играе търговец на Viagra в слабоватата романтична комедия “Любов и други наркотици”, партнирайки си с Ан Хатауей.
Джилънхол обаче не е убеден, че става единствено за такива роли.
Затова си поема дъх и после се потапя в по-предизвикателни и не толкова ясни филми, започвайки с любимата на критиците нискобюджетна драма “Краят на смяната”.
За да се подготви, той прекарва пет месеца в работа с истински ченгета от полицията в Лос Анджелис, като в един момент става свидетел на убийство по време на хайка за наркотици.
След живот, прекаран в игра на ужким, реалността е стигнала до него, коментира той. И в някои аспекти, оттогава е решил да не поглежда назад. Промяната съвпада и с други промени в живота му.
“Много неща се предефинираха, не всички от тях за добро”.
Умира най-близкия му приятел Хийт Леджър. Родители му се разделят, като оставят него и сестра му - актрисата Маги Джилънхол, макар и отдавна напуснали дома, да се опитват да намерят начин семейството все пак да бъде заедно.
"Хората се местеха и променяха. Преместих се от Лос Анджелис в Ню Йорк”. А светът на киното му изглежда “по-абсурден от обичайното”.
Той се договаря със самия себе си да го направи по-смислен. Защото държи да разбере на какво точно е способен.
Серията филми, които заснема оттогава, подлагат на изпитание личните му граници.
За “Еверест” Джилънхол снима в Алпите, Исландия и Еверест в продължение на 3 месеца (“За снимачния екип беше по-тежко - актьорите само говореха за измръзвания, а снимачният екип наистина имаше такива”).
За скорошния боксов епос “Обратен гард” той прекарва половин година в професионален спортен салон.
В “Лешояда” - блестящо обезпокоителен филм за преследващ линейки ТВ журналист, Джилънхол изглежда с див поглед и плашещо слаб.
Той твърди, че промяната във външния му вид, буквално преобразяването му за работата, е инстинктивно и необходимо.
“Когато започнах да уча диалога за “Лешояда”, думите и пунктуацията бяха толкова особени, че тялото ми започна да реагира на тях по определен начин”, казва той.
“Имах почти животинско усещане, като койот. Израснал съм в Южна Калифорния и нощем можех да чувам койотите да вият, докато разкъсват някое невинно животно, така че си помислих, че би трябвало да е нещо такова. Виждах, че това върши работа като концепция, така че оформих характера според тази идея и усещане”.
Джилънхол е роден в холивудско кино семейство.
Баща му Стивън е режисьор, а майка му Наоми Фонър е сценарист, като дори има номинация за “Оскар”.
Пол Нюман и Джейми Лий Къртис са му били кръстници.
“Дони Дарко” по негови думи е “доста точно представяне на изживяванията ми в юношеството”.
Той вярва, че неговата работна етика присъща на характера му черта. “Тя е част от моето родословие, в някакъв смисъл.
Дядо ми по майчина линия е бил второ поколение американец от еврейски произход. Баща му е бил шивач от Полша, а той е станал хирург. Много са се гордели с него в семейството. Баща ми е от род на упорити и работливи шведи.
И двамата са ставали в 4.30 сутринта, за да започнат работа. Да се стремиш към границите си и физически, и психически, винаги е било част от живота ми. От най-ранна възраст, баща ми ме е будил рано, за да излизаме да тичаме”.
Въпреки че клюкарските издания през годините упорито събираха Джилънхол с кой ли не - от Тейлър Суифт, през Рийз Уидърспун, до партньорката му от “Обратен гард” Рейчъл Макадамс - той твърди, че всичката му усърдна работа е за сметка на каквито и да е дълготрайни любовни връзки.
В интервюта Джилънхол редовно заявява умерено неясно, че се е влюбвал само 2-3 пъти.
Питаме се в един момент дали той винаги е живял сам като възрастен. “Имате предвид дали съм имал съквартиранти ли?” отговаря той невинно. Не, питаме за връзките му. “Винаги ли?” Той прави пауза за момент, сякаш се опитва да си спомни. “Не, живял съм с приятелки понякога. Къщата ми винаги е отворена за всичките ми приятели”.
Следва още една кратка пауза, която показва, че той няма какво повече да каже по темата. Питаме какво би искал да прави повече в следващите пет-шест години.
Той говори за повече театрални роли - играл е в две пиеси на младия британски драматург Ник Пейн.
Неизбежно, има и амбиции да режисира: “Бих искал да гледам хора, по-талантливи от мен, да изиграят сцена, която да не се налага да опетнявам със своята липса на талант”, заявява скромно той.
Ами извън работата?
“Баща ми каза нещо прекрасно преди няколко дни”, подхвърля той. “Каза така: "Джейк, трябва да не забравяш, че е добре и да се забавляваш". И аз му отговорих: "О, нима? Значи сега е добре да го правя? Направил съм достатъчно?" И той заяви: "Да, включи и тази своя страна".
Той се засмива. Но после отново е неспокоен и няма търпение да се върне към работата си по поредния филм.
