Един от най-ярките спомени от детството ми е, когато бях на осем години и чичо ми ме заведе на кино. Оказа се хорър филм - Painted Skin, с две думи това е историята на учен, съблазнен от призрак в кожата на красива жена.
Вместо да унищожи учения, призракът се влюби в него, но академичният ум вече се бе поддал на внушенията на монах, че трябва да ликвидира привидението. В сюблимния момент, загубил вярата в любовта, призракът разкъса кожата на красивата жена и целият екран се изпълни с кръв и парчета плът. Така, надавайки вик на агония, духът разкри истинската си същност пред неверния любовник.
Може би се питате как се е почувствало едно 8-годишно момиче на фона на такава гледка.
През 90-те години нямаше почти никакви възрастови ограничения в китайските кина. Затова още твърди млади и невръстни видяхме някои от най-шокиращите филми на ужасите от Изтока и Запада.
Никога няма да забравя първата безсънна нощ, когато треперех под одеялото, защото си представях, че там е застанал кървящ призрак, с висящи парчета кожа по лицето и измъчени, тъжни очи.
Макар да съм прекарала голяма част от детството си уплашена (или белязана) от страхотиите в Painted Skin, трагичната любовна история в основата на лентата остана запечатана в съзнанието ми. Това ме очарова още повече като пораснах и се опитах да разбера смисъла на любовта.
Светът на ужасите се превърна в страст, която живее в мен до днес
От онзи момент насетне аз преминах на „хранителна програма" с истории за призраци, изгубени души на мъртъвци, ужаси и какви ли не фантазии в Китай. Такива бяха сюжетите на филмите и сериалите, които гледах, мангата и книгите, които поглъщях във всяка свободна минута и четях, завита под юргана до късно през нощта.
Щом се преместих на Запад, разбрах с изненада, че много сериозни и известни филми на ужасите на забранени в Китай. Във Великобритания, например, тези заглавия се разпространяваха свободно, но аз бях убедена, че няма как да са по-дълбоки или по-страшни от китайските хоръри, с които бях отраснала.
Причините
Някои от тях са очевидни - сексът все още е табу в Китай, а също крайните форми на религията и спиритуалните сюжети, които не се вписват в китайската култура, политика или линията на Върховната червена партия - или я оспорват.
Но защо духовете?
Призраците имат значителна роля в китайската култура, фолклор, митология. Те са герои на легенди, предавани векове наред. Всяка година се провежда Фестивал на духовете, тези създания присъстват в литература, но какво всичко в Китай, така и призраците не са толкова еднозначни, колкото изглеждат, откакто има комунизъм.
Духовете са метафора за злите сили на политическата корупция.
Историите за призраци са средство, което всеки може да използва, затова на правителството в Пекин изпитва трудности да ги контролира. Да забраняваш филми за привидения и немирни духове звучи абсурдно за Запада, но всъщност е свързано с дълбоките корени на историческите страхове, които правителството има от народа.
Критериите за филмова цензура на Комунистическата партия не са последователни и през годините доста се променят. Като артист, който работи в Китай, аз съм забелязала, че те зависят от настроенията на лидерите на партията - в един момент едните отпускат примката, след това други я затягат.
Настоящият лидер Си Цзинпин води свещена война за морала, така че неговият поход е по-консервативен. Затова и последният готически филм на Гилермо Дел Торо „Crimson Peak" не получи разрешение да тръгне по китайските кина. Това се случва в момент, когато комунистическата власт премахва доста класически сериали от телевизионния ефир, за да блокира по този начин и чувството на разделение в обществото, особено в сравненията с миналото.
Според мен „Crimson Peak" е забранен не заради призраците, а заради сексуалните сцени.
Скоро китайският боксофис ще задмине по приходи американския, така че очакванията са този разцъфващ пазар буквално да убива или да въздига филми. Затова все повече Холивудски продукции включват известни китайски актьори, позитивни препратки към китайското правителство, а дори и специална адаптирана версия за китайския пазар, например трилогията „Карибски пирати". Може да очакваме, че това ще се случва все по-често.
От друга страна, китайски компании финансират блокбъстъри, което обяснява инвазията на всякакви супергерои в седмото изкуство, и тази тенденция ще се прояви още по-силно с разширяването на пазара. Така китайските цензори получават лостове за влияние в продуктите за културен износ на Запада, едновременно с това засилвайки и сътрудничеството с него.
Големият въпрос за Си, както и за Запада, е доколкото може да упражнява цензура в контекста на интернет пиратството, докато стотици хиляди потребители споделят файлове и изтеглят нелегално филми. Много е трудно да се цензурират такива мрежи, а ако съдя по своите китайските приятели в WeChat, над половината от тях са гледали Crimson Peak.
Повечето дори не знаеха, че е забранен.
