Режисьорът Мартин Скорсезе обвини сайтовете за кино-критика, че обричат стойностните филми с по-сложен сюжет на неуспех. За него обаче те не са единствената причина за липсата на сериозни филми по кината. Според Скорсезе филмовите студия умишлено пренебрегват по-трудните сценарии и проекти.
Миналата седмица драмата за създателя на феминистката икона Жената-чудо "Професор Марстън и Жената-чудо" се превърна в поредния филм, чийто приходи не оправдаха очакванията.
Заради участието на Гал Гадот от това лято се очакваше филмът да пожъне огромен успех в боксофиса.
Филмът обаче има поне един симпатизант в лицето на Скорсезе. Режисьорът наскоро написа есе, в което описва как редица хубави и артистични филми не срещат положителни отзиви от аудиторията. Критиката беше насочена и към това, че индустрията все повече избягва да създава филми, които са изцяло насочени към зрели хора, без задължително да имат многомилионен бюджет.
Режисьорът отбелязва нещо много важно - в повечето случаи даден филм се оценява като хит или като провал още в първите дни на излизането си по кината. Прогнозите за боксофиса почти винаги предсказват с точност крайните приходи. Разказите от уста на уста имат много малък шанс да повишат тези резултати.
Но Скорсезе има друг аргумент защо Холивуд и продукциите му се променят към по-лошо.
Шумните критики, които са леснодостъпни в интернет, превръщат първите дни от излизането на всеки нов филм едва ли не в кървава баня. Той дава пример със сайтове като Rotten Tomatoes.
Примерът, който дава, е с филма на Дарън Аронофски "майко!", който в първата си седмица спечели разочароващите 7,5 милиона долара от боксофиса. След това приходите му започнаха още повече да спадат. Въпреки че професионалната критика беше благосклонна, зрителите дадоха ниски оценки в тематичните сайтове.
Подобни отзиви още повече пречат на креативността във филмовата индустрия. Тези, които стоят зад създаването на пълнометражни филми, се свеждат до положението на автори на съдържание на конвейр, а зрителите - не особено заинтересувани консуматори.
В есето си Скорсезе пише, че Rotten Tomatoes и подобните на него форуми налагат тон, който е враждебен към сериозните произведения и кара все по-малко зрители да се интересуват от стойностни филми.
Според режисьора публиката започва да напада дадени филми, просто защото те не могат лесно да бъдат дефинирани, интерпретирани или сведени до описание от две думи.
Той допълва, че добрите филми не са направени, за да бъдат разшифровани, изконсумирани или разбрани на момента. Това е пламенна защита не само на филми като "майко!", но и в подкрепа на продуцентските къщи, които ги реализират.
Rotten Tomatoes се появява през 1998-а година и следва определена тенденция - сайтът генерира оценката на филма като се основава на процента хора, които го одобряват или не го одобряват. Тази оценка обаче най-вероятно влияе на решението на някои хора дали да си купят билет за кино или не.
Бруталните реакции на публиката правят все по-трудни и по-трудни опитите на интересното кино да оцелее. Критиката на Скорсезе е насочена към зрителите, които се правят на филмови критици, както и към много хора, които не дават шанс на необичайните филми да получат адекватна оценка.
Това кара Холивуд да се стреми да привлече възможно най-широка и благосклонна публика с абсолютно всеки свой филм.
Така идват на мода блокбастърите с екшън сцени, франчайзите със супергерои и анимациите от семеен тип.
Дори "майко!", който няма толкова много зловещи сцени, но е натоварен с много алегории, е отбелязан като филм на ужасите в опит да привлече зрители и приходи. А аудиторията, която е била подведена от тази категоризация, най-вероятно е останала разочарована и е оставила негативна оценка.
Когато обаче студията се оплакват от критики от сайтове като Rotten Tomatoes, те обикновено го правят в защита на филми като "Спасители на плажа" или най-новият "Карибски пирати" - слаби филми, които аудиторията по принцип не е заинтересована да гледа.
Следващият филм на Скорсезе - "Ирландецът" - е продуциран от Netflix и е на стойност 100 милиона долара. Netflix е и платформата, която най-агресивно се опитва да наруши установената студийна система като показва на зрителите си нови продукции почти ежеседмично. Само през 2018-а година компанията планира да излъчи над 80 пълнометражни филма.
Netflix почти изцяло игнорират дистрибуцията по кината. Новите им предложения излизат без излишни фанфари и понякога дори са трудни за откриване от зрителите. Но от компанията не се притесняват - предполага се, че благодарение на алгоритмите им правилните филми ще достигнат до правилните хора.
Това прави трудно за зрителя да отгатне дали филм на Netflix е успешен или не в първите дни от пускането му и съответно да остави критика.
Подходът на стрийминг услугата обаче не решава по-дълбокия проблем, за който Скорсезе се опасява и който трябва да притеснява всеки киноман.
Повечето студия се въздържат да финансират предизвикателни и трудни материали и да ги реализират. Бруталните рецензии от зрителите правят все по-трудно за стойностното кино да оцелее.
Но още по-вредна от Rotten Tomatoes е бизнес стратегията на Холивуд, която упорито разчита на филми, които нямат нужда от положителни отзиви, за да изкарват пари.
