Анимационните филми са неразделна част от живота на почти всяко дете.
Анимациите ги развличат и разсейват, задържат ги пред екрана мирни и тихи за известно време, а понякога дори имат образователна цел и поука. Разбира се, нормално е някои от тях да показват и тъмната страна на живота.
Те рядко минават без своя злодей, който да измъчва положителните герои до самия край на филма.
Трябва да се признае, че с напредване на времето анимационните филми стават все по-малко и по-малко мрачни за сметка на теми като равенство, толерантност, феминизъм. В тях вече няма толкова шокиращи моменти, каквито могат да се открият в предшествениците им.
За сметка на това тези предшественици са изпълнени със сцени, които спокойно могат да оставят дълбоки и травмиращи следи в детското съзнание.
Някои от тях съдържат сцени, които и до ден-днешен изглеждат меко казано нередни и стресиращи. При други целият сюжет е ужасяващ и дори някой скалъпен щастлив край не оправя нещата.
Насилствена смърт, проблемни семейства, ревност - не, това не са елементи от някой нашумял сериал, това са именно част от мотивите в иначе обявени за детски филми. Към тях можем да прибавим и отвличания, кражби и огромна доза несподелена любов.
В галерията ще видите 11 детски филма, които могат да съсипят детството.
Авторът на този бълвоч дори няма смелостта да се подпише за него. Поколения хора са израстнали с тези анимации и не е имало проблеми, сега просто се търсят такива и създават изкуствено. Истината е че до някаква степен тези анимации те подготвят за реалният живот, който не е приказка и е свързан със загуба, мъка, неравенство но и с щастие, любов, героизъм. Това което искате с подобни глупости които уж защитават децата, създава хора които не са готови за реалният свят и когато в един момент се наложи да сблъскат с него, всичко ги обижда, всичко е болезнено за тях и нямат представа как да го преодолеят защото никога не им се е налагало да го правят. Общо взето създавате слаби индивиди които не умят да се адаптират към заобикалящата ги среда защото цялото им детство са били пазени и никога не са носили отгоровност за нищо. Щастливото детство като самоцел е утопия която не е полезна за никога, детето може да е щастливо и в същото време да бъде учено на отговорност, дисциплина и ценности.
Повечето от тези анимации има доста къс период в който оказват някакво влияние, извън който децата или са прекалено малки за да разберат смисъла отвъд движещи се картинки, или са ги надраснали и представат да имат същият ефект, обикновенно между 5 и 10 годишна възраст. Така че, като казвам поколение нямам предвид този период от 5-6 години през който се сменят децата на които тези филми въздействат. Та от части да, моя е грешката че не се изразих правилно.
нямам предвид = имам предвид
Хаос, те са анимационни но са предназначени за възрастна аудитория, повечето от тях са с ограничение в показа от 14+ години или повече, на места 18+, а в някои държави дори са забранени за излъчване изцяло.
поредната простотия Не ми се мисли какви хора ще излезе от деца, които не са били подложени на дисциплина, до границата на физическа болка и не са гледали поне някой от споменатите филми? Най-вероятно неспособни на емпатия аутисти, които са капсулирани в зоната си на комфорт, обиждащи и плашещи се от собствената си сянка. После, как да ги отучим пристрастяването към интернета и всевъзможните дроги Светът е пълен с болка поради човешкия грях. Това е естеството с което се раждаме. Да се правим на умряла лисица и подобно на щраус да се крием от болката и смъртта е като да живеем в кома на апарати. После защо Матрицата била култов филм. Не ни трябва матрица, а просто поредните добри намерения по пътя към ада До спасението и израстването се стига през много скърби и който не е подготвен и не даде всичко от себе си е на практика обречен.