Шизофреничната расова реалност в психотрилъра "Бягай"

След близо двугодишен Оскаров спор на тема "избелването в киното" и "скрит расизъм" при избора предимно на бели актьори в големи филмови продукции, Холивуд отвърна на удара. И то само как!

Новото заглавие "Бягай" (от 7 юли в българските кина) се заиграва с опасната тема за расовата дискриминация в Америка по начин, който е едновременно фин и брутален.

Едновременно класен и тотално масов. Едновременно психарски и абсолютно реален. Едновременно истински и затрогващ, но и тотално измислен и нелеп...

С една дума - противоречията в "Бягай" са толкова големи, че човек може да си помисли, че филмът е режисиран от двама души, а сценарият е писан поне от няколко автори, които сериозно са се разминали в очакванията си какво точно произведение създават. При това единият режисьор е заснел първата половина на филма по първокласен начин, с чувствителност и добре премерено усещане как да гради напрежение, а втората част е довършена от неговия ученик, който е набутал всички възможни холивудски клишета, за да разреши по-бързо загадката, поддадена в първата част. Резултатът е, че накрая всички просто умрат... Е, не съвсем всички.

Това за двамата режисьори и сценаристи разбира се не е вярно - и сценарият, и режисурата са на един-единствен човек - Джордан Пийл.

Познат досега единствено като актьор и основно от телевизионни серии, "Бягай!" е неговият дебют зад камера.

Филмът, който е заснет със забележително нисък бюджет от 5 млн. долара, вече направи около 240 млн. долара приходи по света и в не една и две презокеански медии беше обявен за "най-добрия филм на 2017-а".

Интересът не е странен - обещанието за "психотрилър" винаги привлича публиката, а когато имаме история за чернокож мъж и бяла жена, както и сблъсък между богатата средна класа от провинцията и бедната градска прослойка с всичките намеци за робското минало на афроамериканците, е ясно, че салоните ще са пълни.

Но чак "най-добрия филм на 2017-а..."? И то след психотрилъра "На парчета" на Шаямалан, който дебютира още през януари?

Действително, във филма има какво да се види. Но - нека отново подчертаем - до средата.

След това спокойно можете да си излезете, особено ако не сте фенове на кървища, чупене на глави, прострелни рани и бутане с коли - онова, по което, нека сме честни, всъщност си пада по-голямата част от света.

Независимо, че втората половина на филма сваля рязко класата и ни напомня, че става дума за масова продукция, която не се отличава с необходимото качество, за да бъде запомнена като "гениален кино дебют", явно комбинацията между психоза и зомбита, пък били те и в хирургически престилки, е перфектната тайна за привличане на публика в киносалона.

Иначе сюжетът е простичък и вече много критици писаха, че съвсем не е нов, ами в основата си е взет от филма "Шперцът" (Skeleton Key) от 2005-а година.

Роуз (Алисън Уилямс) и Крис ( Даниел Калуя) са двойка от няколко месеца, когато тя му предлага да го запознае с родителите си. Майката Миси (Катрин Кийнър) е психиатър, а бащата Дийн (Брадли Уитфорд) е... прикрит расист. Или поне така му се струва на Крис, който попада в странна обстановка в имение на заможна средна класа американци.

Лъжата и истината се смесват, както и халюцинацията и реалността. Нещо не е наред, но чернокожияt герой все още не може да се ориентира какво. Именно в предаването на неговото объркване е силата на режисурата, а и на актьорската игра на Даниел Калуя, когото вече познаваме от "Сикарио".

Различни малки детайли прошепват на Крис, че трябва да бяга, защото той е добрият, а целия останал "подреден", "бял" свят е лош. Но той не успява да се спаси навреме и гигантският, кървав финал се приближава със страшна сила, разрешавайки в рамките на 10-ина минути напрежението трупано през цялото време... чрез зловеща патаклама. Е, как иначе?

Най-после добрите са добри, а лошите са лоши... Но явно това, че този път "добрите" са цветнокожите - би трябвало да бъде възприемано като "разчупване" на холивудския канон.

Е, за българския зрител точно тази расова еволюция на киното не е чак толкова интересна. Може би бихме се радвали вместо поуката, че има бели хора, които злоупотребяват с доминиращото си положение, да гледаме един по-естетски и класно издържан трилър, който не изневерява на добрата стилистика с евтини психо-трикове и реплики тип "ченгето от Бевърли Хилс". В крайна сметка чувството за естетика е най-важно за зрителя.

Разбира се, не и за Холивуд, който все по-често е повече проводник на политически послания, отколкото посланик на качествено кино.

А иначе, ако ще ни се чете морал и ще ни засипват с послания, може би е по-добра идея в неделя сутрин да идем на църква, отколкото на кино?

Гледайте и преценете сами.