Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кристен Стюарт е много повече от „Здрач”

"Облаците на Силс Мария" донесе на Кристен Стюарт "Сезар" за най-добра поддържаща роля Снимка: Getty Images
"Облаците на Силс Мария" донесе на Кристен Стюарт "Сезар" за най-добра поддържаща роля
Така тя стана първата американка, спечелила френския еквивалент на "Оскар" - а до нея във филма е величие като Жулиет Бинош
През 2002 г. на премиерата на "Паник стая" заедно с Джоди Фостър. Тогава Кристен Стюарт беше на 13 Снимка: Getty Images
През 2002 г. на премиерата на "Паник стая" заедно с Джоди Фостър. Тогава Кристен Стюарт беше на 13
В Still Alice тя отново си партнира с голяма актриса - Джулиан Мур, която взе "Оскар" за ролята си във филма
В Camp X-Ray Стюарт играе войник
За масовата публика тя все още е просто Бела от "Здрач". Добрите независими филми с нейно участие обаче стават все повече

Лесно беше да се отнасяме пренебрежително към Кристен Стюарт през последните години.

Филмите от поредицата "Здрач" бяха тотален феномен, изстрелял актрисата (която получи главната женска роля в поредицата, когато бе само на 18 години) до статута на суперзвезда, но тийнейджърският вампирски романс беше крайно сантиментален, пълен с целомъдрени прегръдки, меланхолия и бледи кръвопийци, които блестяха като диаманти, когато се оказваха на слънце. Като лице на цялата поредица, Стюарт отнесе доста критики от хейтърите на "Здрач", а предъвкваната от таблоидите връзка с екранния й партньор Робърт Патинсън спомогна тя да стане още по-голяма мишена на всеобща омраза.

И все пак нещо странно се случи.

Стюарт, както личи и от блестящата й изява в актуалния „Облаците на Силс Мария", излезе извън рамките на образа „Бела Суон" и стана емблематична млада аткриса за своето поколение.

Това надали беше нещо предопределено, въпреки че Стюарт винаги, още от първата си формална изява като малката дъщеря на Джоди Фостър в "Паник стая" на Дейвид Финчър, е изглеждала готова за звезден статус. Подобно на също толкова младия титан на боксофиса от "Хари Потър" Даниел Радклиф, Стюарт в творчески смисъл се оказа жертва на собствения си успех и не успя да се отърси навреме от ролята, която имаше голяма вероятност от ранна възраст да дефинира завинаги личността й на големия екран.

За милиони хора участието на Стюарт в "Паник стая" или присъствието й в галактическия блокбъстър на Джон Фавро "Затура: космическо приключение" (2005), бе в голяма степен без значение; единственото, което беше важно, бе че тя е тийн идол със страст към мелодрамата и слабост към вампирите.

„Облаците на Силс Мария" обаче е поредно потвърждение, че Стюарт е способна на доста повече от една стереотипна роля.

Филмът й донесе "Сезар" за най-добра поддържаща роля (френският еквивалент на "Оскар") и в него Стюарт прилича на предпазлив хамелеон, разкривайки частица неразгадаема мистерия и безстрашно самообладание, което е доста далеч от всичките й досегашни роли. Тя играе асистентка на прочута актриса (Жулиет Бинош), която се двоуми дали желае да се върне към пиесата, която някога я е превърнала в звезда - макар и този път в ролята на по-възрастна жена, срещу нова старлетка и любимка на таблоидите (Клоуи Грейс Мориц).

Стюарт напълно отстоява територията си до омагьосващата публиката Бинош, особено в сцени, в които тя репетира реплики с героинята на Бинош, и динамиката на отношенията им все повече придобива специфичен дух на живот, имитиращ изкуството.

Тези, които я познават най-добре заради "Здрач" (и жълтата преса), ще счетат сегашната й роля за учудващ избор, но триумфът на Стюарт в този филм далеч не е изненадващ.

Всъщност Стюарт играе чудесно в разнообразни проекти през по-голямата част от последното половин десетилетие. През 2009 тя внесе безгрижен чар и спокойна харизма в приятно носталгичния Adventureland на Грег Мотола. През 2010 излъчваше арогантност и безгрижна атрактивност като рок-иконата Джоун Джет в "Бегълците", и е също толкова очароваща в "По пътя" (2012), въпреки че тази адаптация на класиката на Джак Керуак не е на нивото на изходния материал.

По-впечатляващи обаче са участията й в два независими филма от 2014, които още преди „Силс Мария" определено я разкриват като актриса, склонна да поема рискове с нетрадиционни роли. Първата от тях събира Стюарт с Джулиан Мур (в Оскаровото й изпълнение) във "Все още Алис", където тя е подкрепящата дъщеря на жена, умираща от Алцхаймер, със смел, но наранен дух, скрит под спокоен, уверен външен вид. Стюарт запазва същото излъчване - в драстично различен контекст - в Camp X-Ray, драма, която я поставя в кожата на жена войник, наскоро изпратена да служи в Гуантанамо, където постепенно изгражда връзка с дългогодишен затворник.

Особено във втория от тези филми, Стюарт внася в в традиционната си сурова издръжливост и нотка на уязвимост, която излиза на бял свят в детайли като ъгълчетата на здраво стиснатите й устни, или в начина, по който стоманеният й поглед за кратко отстъпва на стрелване с очи, сведени надолу.

Естествено, сегашната вълна от успехи на Стюарт в крайна сметка не би трябвало да поразява никого, защото, ако игнорираме мнението на хейтърите, тя всъщност игра чудесно и в "Здрач"

Вероятно актрисата бе твърде ограничена от същността на самата си героиня, колебаеща се между двама силни мъже и склонна към романтично двоумене. Но все пак и там Кристен Стюарт излъчваше магнетизъм, който придаваше умерена привлекателност дори на най-мъчителните сцени от поредицата. Това беше роля, създадена за звезда, и Стюарт се оказа повече от способна да се справи с нея. Както доказва скорошната й гъвкава изява в независимото кино, това е било само началото на изглеждащия неизбежен възход не само към елита на Холивуд, но и към списъка с най-големи звезди на киното.

Най-четените