Само след седмица на голям екран излиза нова пространствена адаптация на „Невидимия" - адаптация по известния роман на Хърбърт Уелс, писан преди век и половина.
В центъра на историята този път обаче няма да е алчният и зъл доктор,който успява да направи материята невидима, а неговата приятелка, изиграна от противоречивата, но доста талантлива Елизабет Мос.
В последните няколко години младата Мос направи няколко доста успешни кариерни завъртания и се озова в центъра на някои от най-успешните телевизионни продукции.
Специфичната й визия и добрата й игра изкачиха Мос нависоко, като й заслужиха една статуетка „Еми" и два „Златни глобуса".
Десет години след като акостира в изключително успешния „Момчетата от Медисън Авеню" в ролята на Пеги Олсън, Елизабет може да се похвали, че в кариерно отношение не бърка.
Макар в продължение на 6 години да играе дъщерята на президента в „Западното крило", големият успех идва именно след сериала за рекламния бизнес през 60-те години, в който Пеги със зъби и нокти си проправя път и се настанява на челно място в компанията на момчетата.
По отношение на киното, „Невидимия" е може би най-комерсиалният продукт, който прави от последните години.
Може да сте я гледали в „Квадратът", „Кралица на земята" или дори в противоречивия „Us" на Джордан Пийл, но едва ли ще я видите във филм със супергерои, чудовища и някоя комедия. Освен в „Невидимия" тази година ще имаме възможност да я гледаме и във „French Dispatch" на Уес Андерсън.
Елизабет Мос има студено скандинавско излъчване, което дължи на майка си, която е шведка, и донякъде на баща си, който е англичанин.
Родителите й са музиканти, което води към увлечението й по балета, докато не се ориентира към актьорското майсторство, като последното й се получава повече от добре.
Противоречието в образа на иначе миловидната, светла Елизабет идва първо от религиозните й убеждения. Елизабет Мос е отгледана в традицията на сциентологията. Тя е модерно „учение", а не религия, и вярва, че всеки минал живот има неестествени преживявания, полепнали по телата ни и това е причината човекът да е в конфликт с обществото и да не може да се приспособи към живота си.
За да се промени това, миналите преживявания трябва да бъдат открити и премахнати. Покрай огромния брой звездни почитатели, сциентологията придоби специфичен ореол.
Сектата, смесваща религиозни вярвания и философски идеи, основана от Лафайет Роналд Хъбард през 50-те години на миналия век, е в постоянен конфликт с властта и действаща политика заради нелогичните и скандални действия на членовете си.
Изнасяне на секретни документи, защото „светът ще бъде спасен, само ако се разкрият тайните на държавите", самоубийства на членове и изнудване на хора да продадат имотите си, за да минат „прослушване" и да бъдат пречистени, са само част от проблемите й. Сциентологията постоянно се занимава с въпроси отнасящи се до морал и етика и е изключително хомофобски настроена.
Мос твърди, че именно сциентологията като религиозно учение й е дала силата да продължи напред в професията, която е доста стресираща.
След ролята й в „Историята на прислужницата", която се занимава именно с такива морални и етични теми, каквито течението обича да заклеймява, много критици, журналисти и дори почитатели на актрисата се запитаха - не противоречат ли темите в сериала на убежденията на Мос.
В едно интервю пред Daily Beast тя казва: „Сложно е, защото за идеите, в които вярвам, мога да говоря само от личен опит и лични убеждения. Но едно от нещата, в които силно вярвам, е свободата на словото. Вярвам, че ние като хора трябва да можем да критикуваме и да имаме свободата да го правим."
Самата тя избягва да коментира религиозните си убеждения и политически такива, като отбягва въпросите по всякакъв начин.
„Има две неща, за които никога не би трябвало да говорите на вечеря - политика и религия. Но, разбира се, когато играя в „Историята на прислужницата", която е политика и религия, ситуацията е странна, тъй като няма как да не говорите за тези теми. Затова избирам да изразя себе си чрез работата си. Не избирам да се изразявам в интервюта. За мен е доста трудно да говоря за такива неща по интервюта. Мисля, че на хората трябва да бъде позволено да говорят за това, за което искат, и да вярват в това, което искат. Никой не не можете да им го отнемете. А ако това стане и някой започне да казва: „не може да правите това" или „не може да вярваш в това", тогава има проблем. Тогава влизаме в Гилеад. Така че, каквото и да се случи, аз никога няма да отнема правото на някой да говори или да вярва в нещо, както и не смятам, че някой трябва да отнема моето."
Преди няколко години, когато „Историята на прислужницата" започна, Мос е запитана от фенове в Instagram дали участието й в сериала не я кара да се замисли за вярванията си и сциентологията, защото „и двете - Гилеад и сциентологията - смятат, че всички външни източници са грешни и зли."
На което тя отговоря веднага: „Религиозната свобода и толерантност, както и разбирането за равноправие на всяка раса, религия и верую са изключително важни за мен. Най-важните неща вероятно. Затова „Историята на прислужницата" е много лична за мен. Благодаря за интересния въпрос!"
Затворена и особена, Елизабет Мос прекарва по-голямата част от детството си вкъщи, като завършва гимназия с домашно обучение две години по-рано от връстниците си.
После се насочва към балета, а след това и към актьорското майсторство. Самата тя се определя като скучна и самотник.
„Аз съм от типа на единаците и самотниците. Не че не харесвам хората по принцип, имам си и приятели, но ми харесва да съм сама. И една от причините за това е, че прекарвам по 12-16 часа дневно на снимачна площадка с още 100 човека, при това го правя от години. Затова и когато свърша работа си отивам вкъщи, вземам си душ, пия чаша вино и вечерям сама. Трябва да призная, че ми е много добре така."
Може би затова бракът й с актьора и комик Фред Армисен изкарва точно 2 години. Двамата се запознават след нейно участие в Saturday Night Live.
Двамата започват да излизат и пет месеца по-късно обявяват годежа си. Само година и половина по-късно се развеждат. Двамата не коментират причината за това, но е очевидно за всички, че не искат да се срещат никога повече.
Освен с противоречивата си вяра, Елизабет Мос е силно изразен феминист. Това е и една от причините да приеме ролята в „Невидимия".
„Една от причините, поради които исках да го направя, е, че всъщност чувствам, че това е една наистина феминистка история за овластяване на жените и на това да не са жертва, да преодолеят нещата."
И както камата тя казва - във филма тя не играе Невидимия човек, но такъв съществува. Ако изобщо това има някаква логика.
„Искам персонажите, които играя, да са силни и героични, да са представителки на феминизма. Винаги се опитвам да покажа персонажи максимално реалистични, независимо дали става дума за жена на работното място или майка. Те са точно като вас и мен - не са специални, не са перфектни. Никой не е добър през цялото време. Ние нямаме някакви специални суперсили. Ние сме жени и сме хора. Но истинските жени, които не са перфектни, могат да намерят сила, независимо дали се измъкват от лоши отношения, дали е когато казват на шефа си, че искат увеличение на заплатата или когато маршируват на площада в червен костюм."
Елизабет Мос ще марширува в червен костюм още един последен сезон през тази година.
Нейната интерпретация на Джун в „Историята на прислужницата" се е превърнала в символ на бунт срещу потисничеството. Независимо дали на някой му харесва или не.
Културната репрезентация на сериала и противоречивата личност на Мос очевидно са комбинация, която работи успешно. Като повечето неща, в които Елизабет участва впрочем.
Препоръчваме ви я в странната драма „Кралица на земята", където е истерична и тревожна жена, и в сериала "Top of the Lake", където е детектив, търсещ лошите из безкрайните зелени земи на Нова Зеландия.
Или може да я видите в „Невидимия", който тръгва от 28 февруари по кината. Вие си изберете.
А ето и видео зад кадър от „Невидимия"
