Темите на десетилетието: Киното вече не е същото

Нека не се лъжем - повечето от нас консумират най-вече продукти на американската филмова индустрия. Холивуд бълва филми, които да отговарят на повечето вкусове на зрителите, и го прави с такива рекламни бюджети, невъзможни за европейски, а какво остава за български продукции.

Така, когато погледнем към киното през последното десетилетие, няма как да не обърнем внимание на основните тенденции в Холивуд. Тенденции, които определиха какво ни се предлага и от какви творци - от режисьори до актьори - е създадено то.

Няма как да пропуснем и възраждането на българското кино, което се прояви както в количествено, така и в качествено (поне в някои случаи) отношение.

Но без съмнение това, което беляза най-сериозно киноиндустрията и ще е огромен фактор и занапред, е едно универсално явление в световен мащаб, което свали филмите от големия екран, за да ги запрати на по-малките екрани:

Дойде ерата на стрийминг услугите

Киното в своя традиционен формат вече има за какво да се тревожи. През последните 10 години видяхме истинския бум на стрийминг услугите, при които зрителите (вече наричани "потребители"), гледат филми и сериали легално през интернет, но без посредническата роля на телевизионните канали или киносалоните.

Появила се около началото на десетилетието, платформата Netflix постепенно даде ход на една малка революция, в която компания й правят HBO, Amazon, Apple, а отскоро и Disney. Първата "жертва" бяха традиционните телевизии - стрийминг услугите често не те карат да чакаш за нов епизод на любим сериал, а вместо това ти дават целия сезон накуп. Те не са ограничени в това колко насилие и голота могат да ти покажат, нито трябва да се съобразяват със следящи ги регулатори. Резултатът? Телевизионните сериали навлязоха в нова ера на изключително скъпи и качествени продукции.

Но не за телевизия си говорим днес, а за кино, а то също започва да усеща влиянието на стрийминг услугите. Все повече стават оригиналните филмови продукции на Netflix, HBO и Disney, които няма да достигат големия екран (или поне не в масов мащаб), а вместо това ще са достъпни на мига за всеки, платил месечна такса - на своя телевизор, компютър или смартфон.

Последният пример е гангстерският епос "Ирландецът" на Мартин Скорсезе за 150 млн. долара, който след много ограничен и кратък престой по кината в САЩ се озова в Netflix, тъй като именно те го финансираха. Филмът е пример за огромните бюджети и творческа свобода, които стрийминг услугите могат да дават занапред на режисьори, които иначе не биха получили такава подкрепа от традиционните студия (заради големия риск от загуби в боксофиса).

Някои обаче виждат в тази тенденция опасност. Режисьори недоволстват, че филми на Netflix се борят за оскари, а големи вериги киносалони се опасяват от отлив на зрители и отказват да си сътрудничат с новия играч на пазара.

Големият киноекран намери сериозен противник в лицето на стрийминга и макар че и тази битка едва ли ще завърши с краен победител, тя ще бъде повод за дискусии и през 20-те години на този век.

Възходът на комиксовите филми

Първите признаци се усетиха в края на миналото десетилетие, но след "Отмъстителите" (2012 г.) стана абсолютно ясно, че филмите със супергерои могат да изкарват луди пари на създателите си. Това доведе до вълна на такъв тип кино. Disney/Marvel бълват нови и нови продукции - които често са един филм, но с различни герои и заглавия - които инатливо продължават да изкарват много, много пари.

В такава степен, че новата основна цел за студиата стана сумата от 1 милиард долара в световния боксофис - границата, която един филм да трябва да премине, за да бъде считан за истински успех.

Warner Bros. се опитаха да последват примера на Disney със своя собствена супергеройска вселена на голям екран - с герои на DC като Супермен и Батман, но първоначално се провалиха грандиозно в този свой опит. Това отказа ли ги? Не, даде им смелост да опитат нещо по-различно в жанров аспект, което доведе до "Жокера" - най-добре приетия от критиците комиксов филм на десетилетието. Той може да даде началото на една малка революция и отделянето на повече внимание върху истинските качества на кинопродукцията, а не само върху зрелището и специалните ефекти.

Много продуценти виждат в комиксовите адаптации сигурни пари (което не е точно така) и сега мнозина се опитват да се докопат до правата на комиксова поредица, която да не е собственост на DC или Marvel. Но кога "много" се превръща в "твърде много"?

Искаме или не, и занапред в кината ще има поне по няколко комиксови филма годишно. Често те ще са и най-гледаните, тъй като това е новият екшън - лесно смилаема история, много зрелищни сцени и пъстри герои, които задържат вниманието на огромен брой зрители по света.

Надеждата? Че ще видим повече наистина качествени и различни комиксови филми – с по-сложни сценарии, с по-многопластови персонажи, с истинска драма. Такива, които да показват, че не всичко е въпрос на пуканки и боксофис.

Продълженията, римейкове, франчайзи

Но все пак парите въртят света, а киноиндустрията - не само в САЩ, а навсякъде - в крайна сметка е бизнес. Филми се правят, за да изкарат пари. Никой не налива толкова мащабни средства единствено от чиста любов към изкуството. Това обаче има своите лоши последствия що се отнася до оригиналността.

Това десетилетие се нагледахме на продължения, на продължения на продълженията, на филми, посветени на персонаж(и) от успешен филм, на гигантски франчайзи и на рециклиране (каквото си е римейкът) на стари, но доказали се като успешни идеи.

Свежите идеи, новаторството, смелостта останаха на заден план - в такава степен, че да бъдат ценени и възхвалявани всеки път, когато филм с такива качества успее да си пробие път през изкарваните на конвейер заглавия, чиято основна цел е да печелят пари.

Именно парите бяха водещият фактор за това явление. Все пак почти всички филми в Топ 50 на най-доходоносните за десетилетието са или продължение, или римейк, или част от успешен франчайз.

Вината, ако можем да говорим за такава, тук е взаимна - както на студията, че залагат на сигурно, така и на публиката, че не отказва още от същото. Добрата новина може би е, че към края на десетилетието някои филмови продължения и франчайзови филми изкараха доста по-малко от очакванията на създателите си. И макар да е рано да говорим за това, има я надеждата, че манията по продълженията ще утихне и в кината ще се отвори повече място за свежи идеи.

Приобщаване, многообразие, приобщаване, многообразие…

Един от най-ярките примери за това как обществените промени и движения се отразяват на киното, особено в САЩ, беше темата за приобщаването на различните и отхвърлянето на предполагаемата доминация на белия, хетеросексуален мъж.

От движения като #OscarsSoWhite до награди и отличия за филми, в които място намира темата за хомосексуалността - Холивуд, поне в съдържанието си, стана още по-либерален. Неподходящите думи от даден режисьор или актьор, или неуместна - според някои - сцена, могат да съсипят кариери или премиери.

Неслучайно - на шега или не - се заговори за квоти: за тъмнокожи актьори, за азиатци, за актьори и актриси от ЛГБТ общността. Стигна се до крайности и защита на идеята, че само транссексуален мъж може да играе на екран транссексуален мъж. Магията на киното и талантът останаха на заден план, в ситуации, при които някоя идея може да бъде възприета за обидна.

Така цялата кампания за "приобщаването" и "многообразието" имаше две страни. От една страна, тя отвори вратите за пренебрегвани творци на различни позиции в киноиндустрията, които имат талант и какво да дадат на зрителите. От друга - доведе до появата на неписани правила, с които студия и кинотворци се съобразяват, за да не бъдат обвинени, че те или филмите им не са достатъчно либерални.

Жените на преден план

Както расата, етносът и сексуалността бяха фактор в борбата за повече "многообразие", така и полът се превърна в друга опорна точка на студията, в опита им да са в крак с времето. Това доведе до по-голям брой високобюджетни продукции, в които главната роля е поверена на жена.

За съжаление, и този ход приличаше повече на опит за закъснял реванш, отколкото като естествен процес. Избраният път също не винаги беше особено добър. Такава е идеята да се правят римейкове на популярни филми, но с жени в главната роля - като "Ловци на духове" (2016 г.) и "Бандитките на Оушън" (2018 г.). Това от своя страна създаде усещането, че жени не биха могли да бъдат в основата на успешен филм, ако той не е част от вече утвърден франчайз.

Същевременно зад камерата няколко жени режисьори пробиха невидими бариери и заслужено заеха мястото си сред големите на днешния ден. В това число попадат Катрин Бигълоу, която през 2010 г. стана първата жена, получила "Оскар" за най-добър режисьор, и Пати Дженкинс, която с успешния си "Жената чудо" показа, че в новата доходоносна ниша на комиксовите филми със сигурност има място и за женските гледна точка и творчески подход.

Основна тема стана и тази за равното плащане на мъже и жени, макар че подобно над други бизнеси във филмовия също все още да не може да се стигне до консенсус.

#MeToo

Маските паднаха и към края на десетилетието Холивуд показа истинското си лице. Стана ясно как мъже с власт в американската филмова индустрия са се възползвали от актриси години наред, без някой да им потърси сметка. Оставяме настрана детайлите - че някои жени са се съгласявали заради кариерите си, че други са мълчали с години, и пр. Важното в крайна сметка остава, че възползването от позицията е било факт.

Обществените тайни на бранша се превърнаха в заглавия в медиите, а няколко кариери - поне моментно - бяха сериозно засегнати. Вълната се прехвърли от тази страна на Атлантическия океан, а също така обхвана и много други браншове.

Този процес не е така явен за зрителите, макар да даде частичен тласък на движенията за повече шансове за жените в американското кино. Важното е дали наистина ще успее да промени тази култура на сексуален тормоз, в която професионализмът отстъпва на първичните желания.

Disney завладя Холивуд

Не напълно, но агресивната кампания е факт и ако се съди по резултатите, скоро няма да има примирие. Компанията нацели правилната рецепта - купувай и експлоатирай, като се сдоби с интелектуалната собственост на Marvel и Lucasfilm, а последната голяма хапка беше 20th Century Fox. Филмите за Отмъстителите, новите "Междузвездни войни", анимациите като Frozen и игралните адаптации на класически анимации на Disney доведоха до една плашеща доминация в боксофиса. Дотолкова, че вече да се мисли за "Disney и всичко останало".

Това е много спорен процес, тъй като - въпреки своята популярност и финансови успехи - много от продукциите на компанията не са точно "филмови шедьоври". Въпросът е ще продължи ли този процес на поглъщане, или Disney ще се фокусират върху новата си стрийминг услуг, в опит освен кината, да завладеят и домовете на зрителите.

Българското кино се съживи

По-голямото количество български филми означава и по-голям шанс за качествени заглавия. През последното десетилетие броят на родните продукции растеше, но по-важното е, че за тях се говореше - често и положително. Все пак един филм се нуждае от зрители, а обсъждането в общественото пространство - препоръката от приятел на приятел, в социалните мрежи, разговорите в телевизии и радиа, и, не на последно място, добрата реклама – гарантират, че киносалоните няма да са празни.

За съжаление, у нас не се ходи така масово на кино, колкото си мислим, а най-предпочитани остават анимациите (родители водят децата си) и големите американски продукции. Освен ако не става дума за филм, радващ се на добри зрителски отзиви - като "Възвишение" или "Доза щастие", много от новите български филми сякаш оставатна ниво фестивални успехи, а това не пълни салоните.

Добрата новина обаче е, че се намират все повече хора, които да гледат български филми. Ако през 2015 г. такива са били гледани от почти 95 хил. души (с приходи от 591 хил. лв.), то през 2018 г. зрителите са били над 388 хиляди, а приходите - над 3 милиона лева.*

Очевидно има светлина в края на тунела, макар че тук трябва да се имат предвид и броят на филмите и разпределението на зрителите сред тях всяка година.

Българското кино все още има много предизвикателства, с които да се бори - от преексплоатираните теми (много соц, много мъка!), през недоволство от играта на актьорите и еднообразието от лиц,а до най-трудното за преодоляване - предубедените зрители.

---

* По данни на Националния филмов център (НФЦ).