Има нещо фантастично в изконната човешка слабост да забива поглед в бедствия от различни величини.
Дали ще е природен катаклизъм, нанесъл масово унищожение, автомобилна катастрофа с потенциални жертви, или широко рекламирана холивудска продукция, пусната по Коледа, която се задушава в лапите на своите създатели, не можем да спрем да гледаме. Дори и същата продукция да продължава 2 часа и 23 неловки минути.
Няколко са причините, заради които набеденият за комедия проект Don't Look Up на режисьора Адам Маккей ще ви кара да се чувствате все едно сте яли нещо развалено - обещава се хумор, а се предлага куха и предвидима пародия, сцените са като зле сглобена бурлеска, а в средата на филма основният замисъл толкова добре успява да избяга и да се скрие от режисьора, че до финалните надписи той така и не успява да го открие.
Но да го караме едно по едно, започвайки от идеята, която събира Адам Маккей, Леонардо ди Каприо, Дженифър Лорънс, Мерил Стрийп, Кейт Бланшет и Тимъти Шаламе на една снимачна площадка.
От "Новогодишната нощ" и "Наистина любов" знаем, че само грандиозни събития могат да съберат толкова кандидати за "Оскар" на едно място, но за разлика от романтичните ленти, посветени на коледно-новогодишната радост и любов, звездите на Don't Look Up се обединяват, за да съживят история за предстоящ апокалипсис.
Кейт Дебиаски (Дженифър Лорънс) е млад ексцентричен астроном, който наблюдава звездното небе като част от приключващата ѝ докторантура, когато забелязва комета и разбира се, се развълнува. До минути целият екип на обсерваторията в Мичиган пристига, за да отпразнува откритието ѝ.
Но еуфорията им се стопява, когато ръководителят на групата учени Рандъл Минди (Леонардо ди Каприо) изчислява, че небесното тяло се движи към Земята и ще се удари в планетата ни след 6 месеца и 14 дни, предизвиквайки разруха, която ще доведе до гибелта на човешката раса.
Да се каже, че настъпва паника в малката стая, пълна с гении, няма да е достатъчно.
Астрономите се превръщат в кълбо от нерви, а Кейт и Рандъл се нагърбват с отговорността да изиграят лошите пророци на историята, предупреждавайки авторитетите и света за летящото с висока скорост бедствие.
Проблемът е, че учените, които трябва да бият камбаната за опасността, живеят в общество, в което лъскавият имидж е по-ценен от парите и живота и негативните новини са нежелани.
Президентът на САЩ, изигран от Мерил Стрийп, и нейният първи съветник, въплътен от Джона Хил, не подскачат от щастие от вероятността да очернят публичните си образи, изправяйки се срещу задаващия се апокалипсис и предпочитат да си заровят главите в пясъка и да стискат палци, че кометата ще ни подмине.
Кейт и Рандъл удрят на камък и когато решават самоинициативно да съобщят новините в телевизионно шоу, но водещите захаросват информацията им, тъй като не смятат, че разговорите за смърт са уместни, особено след предложение за брак на поп звезда в ефира.
В общи линии, преди да се разбият в кометата-убиец, двойката учени се сблъскват със своеобразния апокалипсис на Земята, създаден от общество, обсебено от онлайн живота си дотолкова, че не забелязва огромната заплаха под носа си.
На теория сюжетната концепция на Don't Look Up е и добра, и вярна, понеже за съвременното поколение дигиталният отпечатък има много по-голяма тежест от това, което се случва в реалността. Но на практика Адам Маккей не успява да изиграе картите си така, че да се получи качествена пародия на днешното време.
Изглежда, че не е бил в настроение за нихилистични полети на фантазията и вместо това е предпочел готовите вицове за края на света. Комедията в Don't Look Up смила наново всички шеги, които може да си представите за унищожението на планетата: има мемета "Всички ще умрем", появяват се кратки анализи на инфлуенсъри за природата на кометите и президентска суета на фона на разтревожени учени с разликата, че този път репликите идват от големи имена в киното.
Това обаче не прави сценария по-оригинален. И като се има предвид, че най-голямата сила на сатирата е в непредсказуемостта, тук трудно може да се каже, че ще се разсмеете от неподражаемия хумор на Маккей, понеже сцените са шаблонен коктейл от мемета и туитове, които всички сме чели.
В този смисъл идва и неудобството, заради което трябва да се забавляваш с шега, която си чувал 1000 пъти преди.
Няма по-голям враг на комедията от подготвената публика, но режисьорската визия не го разбира до края на филма и непрекъснато бута героите си към износени и банални ситуации.
От тази тактика за изграждане на историята се усеща само, че Маккей е ядосан на нашето поколение, увлечено от кликбейт културата на знаменитости, и на новинарския поток, за който научните становища и теориите на конспирацията са еднакво важни.
Бесен е, но не е прекалено суров и не стига до крайности, за да може да наречем филма му пародия. Остава в поточната линия и се опитва метафорично да ни захапе с пластмасовия хумор тип "Улица Сезам".
Несръчността, с която Don't Look Up борави с материала си, успява единствено да го постави сред най-зле направените филми за 2021 г. Въпреки плодородните теми, които са заложени в сюжета му, и въпреки звездния състав от актьори, които доказват, че без добър режисьор и сценарий никога не биха блеснали.
Така в крайна сметка един от най-очакваните филми на годината успява да се превърне в тиктакаща бомба, от която избухва само разочарование.
Don't Look Up е наличен в стрийминг платформата Netflix от 24 декември.
