Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Филмът “Домът на Gucci”: По-безжизнен и от Маурицио Гучи

В литературата има едно понятие "ненадеждният разказвач", което бележи героят, през чиито очи се развива историята, но по някаква причина не може да му се има доверие за достоверността на събитията. Той може да е наркоман или алкохолик, с психично заболяване или просто иска да изкриви случилото се, така че да се представи в по-добра светлина.

Имайте това предвид, когато гледате новия филм на Ридли Скот - "Домът на Gucci", защото там ненадеждните разказвачи са много и всеки от тях се дави в собствената си история. 

След 2 часа и 45 минути в киното най-милото и същевременно най-жестоко нещо, което мога да кажа за последното творение под режисурата на Скот, е, че филмът е приличен. Продукцията е снимана с голяма амбиция. На екран са Ал Пачино, Джеръми Айрънс, Джарет Лето, Адам Драйвър, Лейди Гага.

Разхождат се луксозни обувки, дрехи, чанти с инициалите GG, а сценарият се разгръща, подобно на исторически епос. И все пак на филма му липсва нещо важно - център, около който да съществува.

Измежду няколко сюжетни линии, гласове и потенциални кулминации, в крайна сметка "Домът на Gucci" се оказва смесица от оперета и мелодрама с криминална нишка, която в края на филма не става ясно защо изобщо е включена.

Историята започва с разказа на Патриция Реджани (Лейди Гага), която отива на парти с приятел и се запознава с Маурицио Гучи (Адам Драйвър) - срамежлив студент по право и наследник на модна империя. Любовта между тях не е от пръв поглед, но от дребните жестове на Патриция при запознанството се разбира, че тя е наясно, че говори с човек от сой и е готова да върви по петите му, докато не се пречупи.

Снимка: Форум Филм България

Маурицио, от друга страна, не е сред най-устойчивите на женските ласкателства и бързо се предава, отваряйки пред любимата си вратите на "Домът на Gucci", пълен с разкош, финансова свобода и име с тежест.

Във връзката им се намесва бащата на Маурицио - Родолфо (Джеръми Айрънс), който иска да раздели сина си и Патриция, и чичото Алдо (Ал Пачино), който държи семейството да остане заедно. За пъстрота е добавен и героят на Джаред Лето - Паоло Гучи, който присъства, само за да изиграе ролята на наивния глупак, жаден за бащино внимание.

С увеличаването на известните имена пред камерата започва и какофонията в сценария. От любовта сюжетът се прехвърля към бизнеса, след това - към семейните войни и на финала - към убийството. А Патриция от основен разказвач, човекът, през чийто поглед би трябвало да пречупим случилото се, постепенно избледнява, изместена от интригите между наследниците.

Снимка: Форум Филм България

С нейното засенчване обаче филмът губи базовото си вдъхновение и опорна точка. Не става ясно дали гледаме филм за ревност и отмъщение, за борба за власт по върховете на модната индустрия или е просто обрисовка на италианско семейството, което, прелъстено от привилегиите на заможния начин на живот, завършва трагично.

В желанието си да покрие колкото се може повече теми, свързани с бранда Gucci, Ридли Скот не задълбава в никоя от сюжетните линии. Всеки от проблемите на фамилията е споменат, но представен вяло, така че се губи логиката на причинно-следствената връзка.

А мотивите зад действията на героите би могла да ни разясни само гадателката Пина (Салма Хайек), понеже без детайлите около конкретните епизоди трудно може да се разбере защо някой от персонажите постъпва по определен начин.

Самите образи също нямат голям простор за развитие. Сюжетът избързва, прескача моменти, които изглежда са били важни за цялостната картина на "Домът на Gucci", и в резултат героите просто са скицирани - като маниер и кратка биография, а не като реални хора с цели, мечти и арсенал от уменията, за да ги осъществят.

Този подход на екипа сценаристи Беки Джонсън и Роберто Бентивеня, които са базирали текста си на книгата "Домът на Gucci: Една истинска история за убийство, лудост, блясък и алчност" от Сара Г.Фордън, е меко казано странен.

Да разполагаш с актьори от калибъра на Ал Пачино, Джеръми Айрънс, Адам Драйвър, дори и Лейди Гага, която доказа, че може да е пластилин в ръцете на качествената продукция, и да им поднесеш окарикатурени, линейни образи, си е рецепта на оглушителен провал.

Събирането толкова знакова група звезди, хвърлени в сюжет, който би трябвало заинтригува публиката, само по себе си вдига летвата високо. Очакванията са за филм, който ще остави изразителна следа в кино сезона, а не за сносен разказ, с който да изгубите почти три часа от времето си.

Снимка: Форум Филм България

До финала обаче "Домът на Gucci" не успява да прескочи средното си представяне. Актьорската игра е добра, италианският акцент е добър, но нищо не е забележително или запомнящо се. С изключение може би на тоалетите, музиката на Blondie и Eurythmics, ако сте фен.

Филмът действа за загрявка, ако се интересувате от историята на Gucci. Може да ви даде отправна точка от развитието на марката, да ви насърчи да прочетете книгата и като цяло да се запознаете донякъде с всички онези "ненадеждни разказвачи" с фамилия Гучи, които в лентата са само бледи копия на оригинала.

"Домът на Gucci" излиза по кината от 26 ноември.

Най-четените