Ако трейлърите и сбитите описания даваха достатъчно конкретна картина за съдържанието на филмите, "Маестро" (Maestro) на Брадли Купър щеше да отиде при заглавията, които масовото население нямаше да погледне.
Главният герой на продукцията, написана и режисирана от Купър, е композитор, живял и работил преди милениалите и джензитата да се родят. Половината от филма тече на черно-бял филтър, а озвучаването му се крепи на класическата музика, написана от героя на филма Ленард Бърнстейн.
Нека го кажа вместо вас - първото впечатление за "Маестро" е, че е нафукана арт продукция, която малцина капацитети в киното ще схванат.
Представете си обаче каква е изненадата, когато гледате филма и разберете, че в него няма и капка претенциозност.
"Маестро" е сантиментална човешка история, комплексна, понеже представя целия житейски път на главните си герои, но трогателна, докосваща и релевантна. Събрал е сладникавата романтика със сложния семеен живот и предразсъдъците в САЩ през 50-те и 60-те години.
Сюжетът е замислен така, че да умилява зрителите, а не да ги залива с неразбираеми художествени похвати, колкото да подчертае височайшия си разказ. Ако беше един тон по-емоционален, филмът нямаше да има равен, но не би.
Звездата в лентата - или ако предпочитате, маестрото в "Маестро" - е основно актьорската игра на Брадли Купър.
В ролята на Ленард Бърнстейн актьорът движи конците на лентата в правилния такт, така че да свърже един от най-великите композитори със съвременната публика.
Превъплъщението му е титанично талантливо. Великан е! И макар че още стъпва накриво като режисьор и сценарист, не може да се отрече, че Купър има нюх за качествената романтика, която и най-младото поколение ще гледа с интерес.
След "Роди се звезда" "Маестро" е последният пример за дарбата му.
Филмът започва с прехода на Ленард Бърнстейн от композирането на музика към дирижирането на оркестър. Мечта, която той самият не си е давал сметка, че има, докато не застава пред музикантите и не се усеща в стихията си.
Като птица в полет е, докато направлява музикантите в нотната партитура. Гениален регулировчик в класическата музика, който не само чува особеностите на нотната стълбица, но и ги изживява.
Прехвърляйки се от интровертната професия на композитора към кариерата на диригента, застанал в центъра на сцената, Бърнстейн среща втората си голяма любов след музиката - Фелиша Монтеалегре (Кери Мълиган).
Тя е бродуейска актриса, с характер лек като перце, игрива, по детски пакостлива и жизнерадостна.
С Ленард си пасват като две части на едно цяло. Изумително много си приличат и се чувстват удобно, когато са заедно, защото приемат и насърчават странните особености в характерите си.
Не са точно като влюбени тинейджъри, а по-скоро като деца на детската площадка, които са намерили другарче, което да им ходи по акъла, и отказват да се разделят с него.
Във връзката между Фелиша и Ленард и последващия им брак се чупи колосално клише за подобен тип любовни истории. Бърнстейн не е орисаният на депресия брилянтен творец, който натоварва семейството с меланхолията си, а Монтеалегре не е курбана на неговите известност и талант.
Двамата са сродни души в житейския, а не в идеалистичния смисъл на думата.
И сега, ако си мислите, какво толкова невероятно има в това да подкрепяш любимия си човек, ви казвам веднага (внимание: спойлер!) - Ленард Бърнстейн е бил бисексуален.
Нещо повече, неконтролируемата му нужда да прави секс с мъже събужда колебания дали е бисексуален, или 100% гей, който е с Фелиша. защото е харесал съвпадащите им енергии.
Купър е пропуснал и друг от установените модели при разобличаването на подобна истина в семейството - Фелиша не си скубе косите заради хомосексуалните предпочитания на мъжа си.
Няма драма, няма трагедия.
Не става и ясно точно кога е разбрала, че ѝ липсват анатомичните органи, за да задържи вниманието на съпруга си в леглото.
Истината за сексуалната ориентация на Бърнстейн сякаш витае някъде във въздуха през цялото време, винаги се е знаела и няма нужда да се изпада в мелодраматични пристъпи, понеже изведнъж е подкрепена с доказателства.
Фелиша добре осъзнава съдбата си да е жената до Ленард Бърнстейн, да е неговата сянка, неговата опора. Тя приема, че е омъжена за частица от световното културно наследство и нейната роля е да поддържа подхранващата среда, в която той да расте.
Кери Мълиган отлично играе ролята на половинката/дясна ръка, но "Маестро" безспорно е филм на Брадли Купър.
Актьорът изживява живота на Ленард Бърнстейн с непоколебима автентичност, която го прави най-сериозната конкуренция на Килиън Мърфи в битката за "Оскар". Физическата му трансформация, жестовете, химията с мъжете и жените на екрана е златна.
Голямо "браво" трябва да се каже за гримьорите и дизайна на костюмите, понеже успяват да пресъздадат достоверно няколко епохи в рамките на два часа.
Въпреки че има сегменти във филма, на които им липсва плътност и емоционална наситеност, за да кажем с чиста съвест, че "Маестро" на Купър играе в една и съща категория с "Опенхаймер" на Нолан, драмата за Ленард Бърнстейн е красива и приятна за гледане.
Куцащата на места сладко-объркана любовна тематика е компенсирана от блестящата игра на Брадли Купър, който се раздава от душа в лентата.
Така че следващият път, когато се чуе, че актьорът подготвя нещо ново, било то за музикант, алкохолик или влюбен до глупост мъж на средна възраст, да имаме причина да си запазваме билетите за кино отрано.
Филмът "Маестро" е наличен в стрийминг платформата Netflix от 20 декември.
ПРИСЪДАТА ЗА "МАЕСТРО": 4 от 5 кафенца
