Ако вкъщи нямате дете или тийнейджър, много вероятно е при безкрайното ровене из Netflix неколкократно да сте пренебрегвали заглавието KPop Demon Hunters. Аз лично така правих през последните два месеца.
Зачудих се, разбира се, как може анимация с "Kpop" в заглавието да е сред най-гледаните филми толкова дълго време, но нито това ми чудене, нито краткият клип в платформата (с песен на демонична бой банда) ме накараха да натисна Play. И продължавах да си скролвам дълго и мъчително, да гледам компромисно вече неколкократно гледани неща и да стоя в неведение за един от хитовете на лятото.
Любопитството обаче стана нетърпимо, когато KPop Demon Hunters се превърна в първия филм на Netflix, който за краткото си пускане по кината в Северна Америка (само един уикенд) оглави боксофиса.
Не "Ирландецът" на Скорсезе, не The Killer на Финчър, нито Glass Onion на Раян Джонсън, а това.
Нещо повече, ден по-късно Kpop Demon Hunters очаквано измести безумно скъпия, но и почти толкова скучен Red Notice със Скалата и Гал Гадот в класацията на Netflix за най-гледани филми в историята на платформата - цели 236 милиона гледания.
Трябваше да разбера на какво се дължи тази мания. Така, вместо отново да пусна "Имало едно време в Холивуд" или да догледаме семейно втори сезон на The Sandman (много тегав към края, бе...), във вторник вечер изборът за филм в Netflix, който да придружи вечерята ни и последвалото тъпчене с вредни храни, беше именно KPop Demon Hunters.
И вече разбирам.
Миенето на чинии след филма беше придружено от слушане на песни от саундтрака му в Spotify, а когато колата сутринта автоматично хвана последното слушано на смартфона и от колоните зазвуча парчето How It's Done, не превключих веднага на Z-Rock, а послушах малко.
Чисто и просто, KPop Demon Hunters е изненадващо развлекателен анимационен филм, без значение от възрастта и/или музикалните предпочитания.
Разчита на клиширана основа, боядисана в модерни розово-музикални краски - три героини, част от Kpop трио, които са изправени пред уж непреодолимо предизвикателство и трябва да преоткрият приятелството си, за да успеят да спрат демонска инвазия. Ама клишето работи.
Сценарно филмът е по-стегнат, подреден и увлекателен от повечето неща, които Холивуд ни пробута тази година. Поп саундтракът не е само фон, а ключов за историята, и звучи по-добре от повечето безидейна плява, която се излива от радиото.
Има и достъпен хумор (сиреч семпли смешки, на които да се смееш независимо дали си на 8 или на 80), а и без да се отдавате на тежък критически анализ ще хванете посланието за слабостите, които всички имаме, и че трябва да се приемаме такива, каквито сме. За нас порасналите е късно, но е полезно за децата.
Художничката от корейски произход Маги Канг е автор на идеята за филма, негов съ-сценарист и съ-режисьор. Сама си е създала златна мина, инжектирайки ърбън фентъзи сюжет с изключително популярен музикален жанр. Естествено, и с неизбежното "доброто момиче среща лошото момче", благодарение на което от няколко години светът е полудял по роментъзи и "грубо романтични" книги.
Заема от тук и от там, но без нагло да копира. Трите главни героини от групата Huntrix са като цветово разбъркани вариации на Powerpuff Girls. В дизайна на някои персонажи - като ухилен тигър и триока птица - се мяркат прилики с филмите на "Студио Гибли".
А да бориш демони с песен го знаем още от Tenacious D: The Pick of Destiny, където Джак Блек водеше метъл битка с Дейв Грол (Foo Fighters, Nirvana) в ролята на дявола.
Но тези асоциации изскачат в главата ми, защото съм раждан през миналия век. За по-младите от мен зрители KPop Demon Hunters ще дойде като нещо свежо на фона на еднообразните комиксови филми в кината и брейнротите в TikTok.
При това сервирано с много подходяща за сюжета анимация и толкова catchy парчета, че завладяха класациите - 4 песни в Топ 10 на Billboard Hot 100 е нещо, което саундтрак не е постигал досега.
KPop Demon Hunters е моментът, в който Kpop феномена се прехвърля на екрана със сюжет. И то не с истински "идоли", а анимационни такива. Пускането на sing-along версията за кратко в кината в Северна Америка пък беше гениален маркетингов ход - днешните деца обичат да пеят в киносалона и излъчванията на концертния филм на Тейлър Суифт го показаха.
Така Netflix продължават да помпят популярността на KPop Demon Hunters, а успехите на филма - и на малък, и на голям екран - карат още повече хора да му обръщат внимание. Дори скептици като мен, които доскоро реагираха с "Не е Arcane и Blue Eye Samurai, няма да го гледам".
И, честно казано, успехът е заслужен. KPop Demon Hunters не е киношедьовър, а умело направен продукт, който радва потребителите си и носи пари на създателите си.
Нищо лошо, даже напротив. Продължението изглежда неизбежно, а от моя гледна точка е и добре дошло.
А ако се чудите дали да натиснете Play, пробвайте за 10 минути и може би и вие ще намерите своя отговор на въпроса "Защо?".
