До 30-годишна възраст Майкъл Фасбендър има една филмова роля на голям екран - на спартанец във филма на Зак Снайдър "300".
Отвъд това кариерата му в онзи период се изчерпва с кратки участия в телевизионни сериали, а сметките му плаща работата като барман, докато ходи от прослушване на прослушване, от които така и не му се обаждат с добри новини.
Фасбендър преди е имал големи мечти, от които се е отказвал, но усеща, че същото няма да се случи с актьорската му мечта и отказите на режисьорите няма да го спрат да преследва целта си.
"Винаги съм знаел, че съм достатъчно добър, за да работя като актьор, и тази мисъл ми действаше като житейска мантра. Просто не се бе появила точната възможност за мен. Успехът в нашата професия е 90% късмет - да си на правилното място и да срещнеш правилните хора. Подготвях се да разпознавам шанса и да го грабна, преди да си е отишъл", казва актьорът за подкаста на списание Q.
На 17 г. той решава, че ще стане актьор след разговор със свой бивш съученик, който е започнал да взема уроци в театрална школа в Лондон. Дотогава Фасбендър се е учил да свири на китара, защото като тийнейджър голямата му мечтае е да се включи в хеви метъл група.
С актьорската игра обаче казва, че се е почувствал "като у дома". След като завършва училище, се записва в Драматичния център в Лондон. Започва като театрален актьор, но погледът му винаги е бил насочен към киното. А и театърът не се оказва неговото място - ето защо се отписва от Драматичния център и спира да ходи на прослушвания за постановки.
Вместо това си намира работа в поща, а след това и като барман и започва да се подготвя за сериозни роли в голямото кино. Но през следващите 10 години възможност да изгрее така и не се появява.
Днес съветът на Майкъл към всички актьори, които на почти 30 г. продължават да работят като бармани и сервитьори, е да не приемат отказите лично.
"Може би кастинг режисьорите търсят червенокос мъж с брада и височина от 2 метра. Кой знае какво минава през главите им в този момент. И ако се стремиш на всяка цена да им се харесаш, само ще подхраниш страховете си. Твоята работа е да изпълниш сцената, както смяташ за добре, и да се забавляваш. А те ще те отхвърлят или ще те одобрят по свои причини", смята актьорът.
Големият пробив за него идва с филма Hunger на Стив Маккуин - разказ за ирландската гладна стачка от 1981 г. Фасбендър получава главната роля на Боби Сандс - символът на стачката, който се превръща и в нейната първа жертва.
"Това не е политически филм, но темата е важна и смислена. Hunger не от филмите, за които отиваш в салона, облягаш се назад и гледаш, докато ядеш пуканки. Не, филмът наистина те увлича в историята си и ти съставя мнение. Не може просто да стоиш и да го гледаш с празен поглед", казва Фасбендър при премиерата на филма на Фестивала в Кан.
Маккуин се оказва и човекът, който пречупва лошия късмет на Майкъл с прослушванията в киното и му отваря път за работа. За Фасбендър сред щастливите случайности, които може да се случат на един актьор, е да срещнат режисьор, с когото химията е налице, и по този начин могат да извадят най-доброто от работата си.
Всеки актьор се стреми да осъществи такава връзка с режисьора и при Фасбендър и Маккуин се получава. След Hunger актьорът се снима в още два негови филма - Shame и "12 години робство", като за последния е номиниран за "Оскар" за поддържаща роля, а за Shame е номиниран за БАФТА и "Златен глобус". Това вече напълно отваря прегръдките на Холивуд за ирландеца и той може да забрави работата си като барман.
Работата с Маккуин дава яснота на Фасбендър към какви филми трябва да се стреми и с кои роли талантът му ще изгрява максимално. Това значително подобрява представянето му на екран. След "12 години робство" Майкъл е доста убеден, че няма да го видим в романтична комедия или в ролята на гуру, който сее мъдрости от телевизията.
"Харесва ми да играя хора, които не дават лесните отговори на публиката, нито пък са морално съвършени. Смятам, че човешкият характер е доста по-комплексен от това. Предпочитам да играя хора, които провокират, имат по-остри черти. Така когато публиката напусне кино салона, ще започне да си задава въпроси", казва актьорът.
С тази нагласа той поставя на мишената пред себе си ролята на Ханс Ланда от филма на Куентин Тарантино "Гадни копилета". Но когато отива на прослушване, разбира, че Кристоф Валц вече е одобрен за ролята на "ловеца на евреи". Вместо нея Тарантино му предлага да прочете частта на лейтенант Арчи Хикокс - филмов критик преди войната и експерт по немското кино.
Въпреки че не се е подготвял за тази роля, родителите на Фасбендър са германец и ирландка и той бързо успява да влезе в кожата на английски шпионин с немска униформа. Докато Тарантино го слуша, нещо в ума на режисьора щраква и участието в "Гадни копилета" е гарантирано.
Но за ролята на лейтенант Арчи Хикокс се иска сериозна работа и Фасбендър ѝ се посвещава изцяло. Научава се да говори немски с английски акцент, гледа всички филми на Джордж Сандърс и попива движенията на европейците от 30-те години на миналия век, за да е максимално достоверен на екран.
"Куентин е перфекционист и очаква от актьорите да идват на работа подготвени. Поне 5-6 седмици всеки ден се подготвях за ролята си в "Гадни копилета", преди да застана пред камерата. Не исках да съм слабото звено във филм на Куентин Тарантино", споделя Фасбендър в интервю за Esquirе.
Старанията му се отплащат и след "Гадни копилета" предложенията за роли валят. Сред тях е и тази на Стив Джобс в едноименния филм на Дани Бойл, която му носи втора номинация за "Оскар" и още повече работа в киното.
Графикът му се пълни с нови ангажименти и разнообрази роли, които разширяват обхвата му като актьор. Фесбендър обогатява резюмето си като се присъединява към поредицата X-Men, където играе младия Магнито, влиза в ролята на Макбет от филмовата версия по едноименната пиеса на Шекспир и приема главни роли в научно-фантастичния филм Alien Covenant и криминалния Snowmаn.
Основава и своя продуцентска компания DMC Films заедно с Конър Маккоан - човекът, чиято компания продуцира "Рокетмен". Двамата застават зад филма Slow West, спечелил наградата на журито на фестивала Sundance през 2019-та.
Ясно е, че макар и да е пробил късно, Майкъл Фасбендър със сигурност ще остави следа във филмовата индустрия.
"Не са нужни терапии и свръханализиране. Във всяка работа има трудности и по-лесни моменти, но простичкият въпрос, който хората трябва да си задават - е приятно ли ти е да го правиш. Ако отговорът е "не", значи някъде бъркаш", пояснява Фасбендър за подкаста на списание Q.
