Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Не съм го снимал за жена ти": Как Куентин Тарантино се сопна на Уайнстийн и проби в Холивуд

Историята зад култовия "Глутница кучета" Снимка: Getty Images
Историята зад култовия "Глутница кучета"

Куентин Тарантино днес е сред холивудските режисьори с най-вярна аудитория, но освен това се радва на признанието и на критиката и на колегите си в бранша. Продължава да трупа отличия и близки кадри на женски стъпала в биографията си, а мнозина се страхуват, че ще спази обещанието си следващият му филм да е и последен.

Харви Уайнстийн, който продуцира повечето от филмите на Тарантино, от своя страна е далеч от най-могъщите си дни. Вместо сред елита на холивудските продуценти, той вече е в затвора след обвиненията в сексуален тормоз и насилие.

Но преди пътищата им да се разминат така рязко, те се пресичат около големия пробив на Тарантино в Холивуд. И не, не говорим за "Криминале" (Pulp Fiction, 1994 г.). Превъртаме лентата още малко по-назад до първия филм, режисиран от ръкомахащия и бързоговорещ гений.

Дами и господа, време е да си припомним "Глутница кучета" (Reservoir Dogs).

Филмът от 1992 г. е този, който запознава света със стила на писане на сценарий на Тарантино и с потенциала му като режисьор. Но до създаването му не се стига лесно, а една любопитна история с Уайнстийн и неговата съпруга показва, че още преди да стане име в Холивуд, Тарантино държи на своето и е готов да го отстоява дори пред "хората с парите".

"Глутница кучета" разказва на група обирджии, чийто удар не се развива по план - убити са цивилни, стига се до престрелка с полицията, един от обирджиите е тежко ранен, други липсват... Случващото се разгръща постепенно пред очите на зрителя с характерните за Тарантино увлекателни диалози и вълни от насилие.

Наградите не са му чужди

Тарантино три пъти е номиниран за "Оскар" за режисура, един път ("Имало едно време в Холивуд") и като продуцент, а още четири пъти - за оригинален сценарий, като тук печели наградата два пъти - с "Криминале" и "Джанго без окови" (2013 г.). Освен това има две награди БАФТА, четири "Златен глобус", а "Криминале" печели и "Златна палма" в Кан. Доста добър резултат за 9 филма.

Но до създаването на филма не се стига лесно. Известна е историята за това как бъдещият кинотворец е работил във видеотека в Манхатън Бийч, Калифорния. Филмите са част от целия му живот и, както сам посочва, учил се е от гледането им, без да ходи във филмово училище.

Първите си опити в писането на сценарии той прави в края на 80-те, а през 1987 г. режисира и първия си филм - My Best Friend's Birthday. Макар да не е завършен, той става основата за "Истински романс" (True Romance), режисиран от Тони Скот по сценарий на Тарантино.

Но с "Глутница кучета" положението е различно - този филм е първият, който от написването до режисурата да е дело на Куентин. Пътешествието по реализирането на идеята започва на 4 юли 1989 г., когато по време на парти в дома на свой приятел Тарантино се запознава с продуцента Лорънс Бендър. По това време сценарият на "Истински романс" вече е написан и Бендър си спомня, че именно там е виждал името "Тарантино". Тогава сценаристът разказва на продуцента и идеята си за филм с обир, в който така и не виждаме обира - знаем само че се е объркал жестоко.

Окуражен от Бендър, Тарантино грабва тетрадка и химикали и за 3 седмици и половина написва сценария на "Глутница кучета". Идеята обаче е стояла в главата му много, много време, още докато се е занимавал с подредбата на филми с обири във видеотеката, в която работи.

"Винаги съм считал "Глутница кучета" за криминалния роман, който никога няма да напиша", казва Тарантино за този си сценарий.

Тъй като вече е имал разочарования около търсенето на финансиране за другите си сценарии, той има смелата идея сам да осигури парите за филма. Двамата с Бендър обаче подписват споразумение (на салфетка!), че продуцентът има няколко месеца да намери външно финансиране.

И успява - друг продуцент им обещава 1,3 милиона долара, ако успеят да навият за участие някой от тримата актьори, които им посочва. Едно от имената в списъка е на Харви Кайтел, на когото Бендър успява да прати сценария.

Кайтел по това време вече е натрупал слава с роли във филмите на Мартин Скорсезе "Коварни улици", "Шофьор на такси" и "Последното изкушение на Христос". И това, че харесва сценария на Тарантино, ще даде началото на още една епична кариера. Актьорът си спомня и първия им разговор.

"Казах му "Как ти хрумна този сценарий? В опасен квартал ли си израснал?". Той каза "не". Попитах "Някой от семейството ти обвързан ли е с гангстери?". Той каза "не". "Е, как тогава, по дяволите , успя да напишеш това", казах. А той отвърна "Гледам филми", разказва Кайтел за срещата със сценариста и режисьор.

След като "Глутница кучета" постепенно намира финансиране, филмът е заснет за само 30 дни. Монтажът е завършен едва три дни преди фестивала "Сънданс" през 1992 г., където са направени първите прожекции.

И тогава светът се сблъсква с насилието в стила на Тарантино. Особено проблемна се оказва една конкретна сцена - тази с отрязването на ухо. Макар самото рязане да не е показано, а само намекнато, публиката реагира със звучно поемане на въздух, а няколко души напускат залата.

Майкъл Медсън в спорната сцена от филма.
Майкъл Медсън в спорната сцена от филма.

Тарантино отказва да се пречупи. Когато го питат на третата и последна фестивална прожекция как оправдава цялото насилие, той казва: "Не знам за вас, но обичам филми с насилие".

"Глутница кучета" става най-обсъжданият филм на фестивала, макар да не взима никакви награди. Но сцената с рязането на ухото се явява потенциален проблем и за разпространителя. Шефът на Miramax Харви Уайстийн, бъдещ основен партньор в следващите филми на Тарантино, по онова време има тревоги около потенциала на филма в кината.

"Без тази сцена имаш мейнстрийм филм. С нея го слагаш в кутия. Без нея мога да организирам премиера в 300 кина, вместо в едно. 30 секунди могат да променят [позицията на] филма на американския пазар", казва Уайнстийн на Тарантино.

За да илюстрира примера си, продуцентът използва жена си Ийв и сестра ѝ Моуд. По-късно сам разказва как при прожекция двете жени скочили от местата си на сцената с ухото и напуснали залата. Жена му казала, че не ѝ пука колко хубав е "Глутница кучета", тъй като е "отвратителен". Макар да е доказал опасенията си, Харви се опитал да се извини на режисьора за реакцията им.

"Не съм го заснел за жена ти", сопнал се Тарантино.

По-интересното е, че след 15 минути двете жени се върнали в залата и догледали филма. На въпроса на режисьора защо са го направили, след като е останал с впечатлението, че мразят филма му, Ийв отговорила: "Искахме да видим какво ще се случи."

И така сцената остава.

Уайнстийн и Тарантино години по-късно. Снимка: Getty Images
Уайнстийн и Тарантино години по-късно.

"Глутница кучета" е пуснат по кината на 23 октомври 1992 г. И, както може да се предположи, някои критици се нахвърлят върху него заради огромното количество насилие в него. Други обаче са впечатлени от Тарантино. Макар в Щатите филмът да печели по-малко от 3 милиона долара, изкарва повече в световен мащаб, а това запраща сценариста и режисьор на глобална обиколка по фестивали с неговото първо творение.

Именно "Глутница кучета" поставя Тарантино на картата, запознава публиката с него, но най-важното - води до това "хората с парите" да са уверени в него, че да инвестират в следващия му филм.

Със спечеленото от "Глутница кучета" и обещанието за финансиране на следващия му филм, Тарантино се зарежда с купчина криминални романи и отлита за Амстердам. В едностаен апартамент, без телефон и с много кафе той започва да пълни тетрадките си с нови истории.

А през май 1993 г. е завършена първата чернова на филма, който днес познаваме като "Криминале" (Pulp Fiction).

Но това вече е една друга история.

Най-четените