Спокойно бихме могли да наречем Promising Young Woman постерен филм на социалното движение срещу сексуално насилие и тормоз над жените #MeToo. Наболялата тема напоследък предизвиква повече въртене на очи, отколкото откровено съчувствие, заради неискрени обвинения и преследване на лесна публичност.
Нека това обаче не ви отказва да гледате режисьорския дебют на Емералд Фенел (участвала в The Crown и сценарист на Killing Eve), който обсъжда тежки теми на фона на пастелни цветове, неонови светлини, нежни флорални мотиви и поп музика.
Чернокомедийният трилър изненадва на много различни нива. Макар в същността си Promising Young Woman да представлява феминистка история за отмъщението, той успява да не звучи толкова като гневно размахване на пръст, колкото като провокация към една морално остаряла система, която поощрява съмнителни разбирания за това кой е прав и кой греши.
Във филма една млада жена, травмирана от трагично събитие от миналото си, търси отмъщение срещу тези, които са пресекли пътя ѝ. Нищо в живота на Каси (Кери Мълиган) не е такова, каквото изглежда - тя е изключително умна, невероятно хитра и живее таен двойствен живот през нощта. Използвайки своето лукавство, героинята се е посветила на това да даде урок на онези представители на мъжкото съсловие, които определят себе си като "добри хора", а всъщност правят недобри неща.
Най-голямото очарование на филма е именно в постоянния тонален контраст, на който залага. Това е постигнато най-вече чрез страхотния звуков дизайн, който в хода на цялата лента преминава внезапно от захаросана поп музика към засилващи съспенса тонове и създава усещането за надвиснала буря. Цветовете също играят централна роля - Каси е облечена в деликатни, пастелни цветове, които без съмнение са в хармония с нежната ѝ същност. Те обаче контрастират ярко със зловещите тъмни багри, които макар и да не виждаме знаем, че обвиват душата ѝ.
Всяка добра история има нужда от солиден конфликт, който да я тласка напред. В центъра на сценария на Фенел стои дръзко предизвикателство към така популярния модел на мислене и обвинение "тя сама си го търси". Въпреки че филмът разисква много деликатна тема, той не натоварва зрителя, а напротив - приковава вниманието му и го увлича.
Това на свой ред поражда противоречиви чувства, защото е трудно да не се запиташ: трябва ли нещо толкова сериозно да е облечено в развлекателно кино преживяване?
Изглежда точно това е била целта на Фенел - да вземе класическия филмов жанр за отмъщението и да го превърне в нещо ново. Темата за отплатата винаги е била привлекателна за кино творците и режисьорката показва, че знае как да я разгърне правилно. Възмездието е същевременно плашещо и интересно, защото е породено от чувства на скръб и безнадеждност, които оказват пагубно влияние върху тръгналия по този път. Специфичните жанрови особености са спазени, но освен това разказът е подплатен и с осезаема женска чувствителност, която придава достоверност и оригиналност.
Говорейки за женска енергия, Кери Мълиган ("Великият Гетсби", "Истинският Люин Дейвис") е същински ураган. Играта ѝ в тази лента със сигурност е сред най-добрите изпълнения в нейната кариера.
Героинята ѝ Каси е персонаж, белязан от непоносима емоционална травма, но Фенел може би много добре разбира, че за да симпатизираме на младата жена трябва и нещо повече. Така наред с тъгата виждаме и други черти от характера на Каси, като саркастичното чувство за хумор и способността ѝ да прости на човек, у когото вижда истинско разкаяние. Кери Мълиган се справя забележително с постоянните тонални скокове, които сменят не само цветовия и музикален фон, но и изражението върху лицето на героинята ѝ.
На пръв поглед филмът е негативно настроен към мъжете, или по-точно към непростимите им постъпки. Въпреки това обаче Мълиган и екранният ѝ партньор Бо Бърнам (в ролята на Раян) успяват да постигнат впечатляващи нива на неподправена химия помежду си. В един момент сладките романтични монтажи надделяват до такава степен, че те карат да се надяваш историята все пак да има щастлив край и Каси, която толкова е пострадала от токсичната мъжественост, да открие "принца" и да си върне вярата в живота и мъжете. Дали развръзката е благополучна ще разберете, когато сами гледате филма.
Все пак няма как да не споменем финала, защото последният половин час на филма рязко забързва действието, за да достигне до така чаканата кулминация.
Без да издаваме спойлери, ще кажем само, че краят е противоречив и най-вероятно ще раздели голяма част от зрителите. Рамо до рамо с приятното филмово преживяване застава един силно належащ въпрос за цената на справедливостта и възмездието.
Въпреки някои пропуски и непоследователни моменти от сценария, Promising Young Woman постига целта си и успява да привлече внимание към темата за сексуално насилие, като я завива във воал от захарен памук и ѝ връзва панделка. Може би не всеки ще се съгласи, но филмът съумява да поднесе посланието си, без то да изглежда като изцяло назидателна проповед.
Силен дебют за Емералд Фенел и смела провокация не само към мъжката гледна точка, но и към цялата система от изкривени разбирания, в която всички участваме, независимо от пола.
* Филмът е номиниран в четири категории на тазгодишните награди "Златен глобус" - най-добър драматичен филм, най-добра режисура за Фенъл, най-добра драматична роля за Кери Мълиган и най-добър сценарий. Церемонията ще се състои на 28-ми февруари.
