Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Режисирано от Пол Томас Андерсън

Режисьорът и сценарист Пол Томас Андерсън казва, че предпочита филмите му да говорят вместо него самия. Ако съдим по персонажите му, той има какво да каже: обикновено те са хора, счупени от обществото, от което са част. Това не значи, че са добри, но означава, че са пълнокръвни и искрени, а историите им остават в паметта ни като котва. Всичко това заслужава и днес да направим обиколка през филмографията му - от "Сидни" до "Невидима нишка" - и да си припомним защо Андерсън е един от големите режисьори на нашето време. Снимка: Getty Images
Режисьорът и сценарист Пол Томас Андерсън казва, че предпочита филмите му да говорят вместо него самия.

Ако съдим по персонажите му, той има какво да каже: обикновено те са хора, счупени от обществото, от което са част. Това не значи, че са добри, но означава, че са пълнокръвни и искрени, а историите им остават в паметта ни като котва.

Всичко това заслужава и днес да направим обиколка през филмографията му - от "Сидни" до "Невидима нишка" - и да си припомним защо Андерсън е един от големите режисьори на нашето време.
"Сидни" (Hard Eight)Година: 1996Когато гледате "Сидни", трудно бихте предположили, че това е нечий дебютен филм. Причините са много - от актьорския състав, в който влизат Гуинет Полтроу, Самюъл Джаксън и Джон Райли, през остроумния диалог до безкрайната увереност, която личи в режисурата му.  Филмът върви по петите на историята на застаряващия самотник Сидни (Филип Бейкър Хол), който среща случайно Джон (Райли) - нещастник, пропилял всичките си пари. След кратък разговор двамата тръгват заедно на път и си намират стая, където отсядат. Под напътствията на Сидни, Джон скоро става успешен комарджия, но всичко се обърква, когато се влюбва в Клементин (Полтроу) - сервитьорка, която проституира на половин работен ден и има вземане-даване с тежкия гангстер Джими (Джаксън).Описанието е достатъчно да подскаже кашата, която забърква тази великолепна четворка, но най-хубавото от всичко е, че филмът не издиша и задържа интереса до самия край. Снимка: IMDB
"Сидни" (Hard Eight)
Година: 1996

Когато гледате "Сидни", трудно бихте предположили, че това е нечий дебютен филм.

Причините са много - от актьорския състав, в който влизат Гуинет Полтроу, Самюъл Джаксън и Джон Райли, през остроумния диалог до безкрайната увереност, която личи в режисурата му.

Филмът върви по петите на историята на застаряващия самотник Сидни (Филип Бейкър Хол), който среща случайно Джон (Райли) - нещастник, пропилял всичките си пари. След кратък разговор двамата тръгват заедно на път и си намират стая, където отсядат.

Под напътствията на Сидни, Джон скоро става успешен комарджия, но всичко се обърква, когато се влюбва в Клементин (Полтроу) - сервитьорка, която проституира на половин работен ден и има вземане-даване с тежкия гангстер Джими (Джаксън).

Описанието е достатъчно да подскаже кашата, която забърква тази великолепна четворка, но най-хубавото от всичко е, че филмът не издиша и задържа интереса до самия край.
"Буги нощи" (Hard Eight)
Година: 1997

Марк Уолбърг каза през 2017 г., че не съжалява за ролята си, но се моли Бог да харесва киното и да му прости за нея.

Във филма той играе 17-годишен сервитьор, забелязан от обиграния продуцент на порно Джак Хорнър (Бърт Рейнолдс). Неговото предложение да се снима се оказва зелена карта за индустрията за възрастни през 70-те години, която e изпълена с объркани хора, търсещи своята идентичност.

Това е истински трогателен, забавен и шокиращ филм, който зад неудобните сцени и хумора крие едно голямо послание: нуждата от изкупление и прошка.
"Магнолия" (Magnolia)Година: 1999Този филм разделя зрителите в двете крайности открай време, но това далеч не е случайно. Той следи отблизо 24 часа от живота на няколко души във влажната долина Сан Фернандо, всеки от които търси смисъл, любов или прошка - от самопровъзгласилия се за телеевангелист Том Круз (във вероятно една от най-добрите му роли въобще) до дете, принудено от баща си да участва в телевизионно шоу. Всъщност темата за бащинството и прошката е в основата на филма, но той не може да бъде обобщен лесно, защото повдига твърде много въпроси, а с края си оставя и поле за размисъл, към което критиката  се връща и до днес. Снимка: IMDB
"Магнолия" (Magnolia)
Година: 1999

Този филм разделя зрителите в двете крайности открай време, но това далеч не е случайно. Той следи отблизо 24 часа от живота на няколко души във влажната долина Сан Фернандо, всеки от които търси смисъл, любов или прошка - от самопровъзгласилия се за телеевангелист Том Круз (във вероятно една от най-добрите му роли въобще) до дете, принудено от баща си да участва в телевизионно шоу.

Всъщност темата за бащинството и прошката е в основата на филма, но той не може да бъде обобщен лесно, защото повдига твърде много въпроси, а с края си оставя и поле за размисъл, към което критиката се връща и до днес.
"Гроги от любов" (Punch-drunk love)
Година: 2002

Черната комедия на Андерсън се вглежда в Бари Игън (великолепна роля на Адам Сандлър) - собственик на неуспешен малък бизнес, който се опитва да пробие в долината на Сан Фернандо.

Несигурен и самотен, той попада и под непрекъснат вербален обстрел от седемте си сестри, които подлагат мъжествеността му под съмнение. След като се обажда на секс телефон, за да се разтовари, на всичкото отгоре той се превръща и в жертва на шантаж и е принуден да поеме на път, който го среща с любовта и променя живота му напълно.
"Ще се лее кръв" (There Will Be Blood)
Година: 2007

Филмът на Андерсън върви с печата "класика" и често е описван като един от най-добрите филми на нашето време.

С право. Историята на обикновения златотърсач Даниъл Плейнвю (Даниъл Дей-Люис), който се превръща в безскрупулен петролен магнат, е също и история за черното в човека.

Тъмните нюанси обаче са ефект от средата и обществото, които едновременно създават и чупят хората, а конфликтът на Плейнвю с местния евангелист (Пол Дейно) качва филма дори на още по-високо ниво, като намесва и въпросите за морала, идеологията и вярата.
"Учителят" (The Master)
Година: 2012

Хоакин Финикс е номиниран за "Оскар" за ролята си на Фреди Куел - ветеран от Втората световна война с разклатена психика, който обратно у дома се запалва по езотерична секта, която напомня доста на сциентологията.

Нейният лидер Ланкастър Дод (Филип Сиймур Хофман) е великолепен манипулатор, а сложните им отношения изследват едновременно вътрешния свят на човека, който търси истината, и пороците, до които води самозвания авторитет.
"Вроден порок" (Inherent Vice)Година: 2014Базиран на романа на Томас Пинчън, филмът на Андерсън следи живота на Лари "Док" Спортело (отново страхотна роля на Финикс), който разследва изчезването на свое бившо гадже, докато експериментира с наркотици. Всичко това е добра почва за този крими ноар с един от друг по-странни птици за персонажи, който изследва едновременно и епохата на 70-те години, която ражда едно изгубено поколение. Снимка: IMDB
"Вроден порок" (Inherent Vice)
Година: 2014

Базиран на романа на Томас Пинчън, филмът на Андерсън следи живота на Лари "Док" Спортело (отново страхотна роля на Финикс), който разследва изчезването на свое бившо гадже, докато експериментира с наркотици.

Всичко това е добра почва за този крими ноар с един от друг по-странни птици за персонажи, който изследва едновременно и епохата на 70-те години, която ражда едно изгубено поколение.
"Невидима нишка" (Phantom Thread)
Година: 2017

По думите на Даниел Дей-Луис това е последната роля в живота му, което е достатъчна причина да гледате филма, ако все още не сте.

В него той влиза в кожата на известен лондонски шивач в ерата преди масовата мода, който е точно толкова фанатичен в отношенията си с околните, колкото и към всеки шев на роклите, които прави.

Нещата обаче се променят за него, когато в живота му се появява Алма - силна и волева жена, която за пръв път ще го накара да се почувства слаб. Точно тази игра на надмощие стои и в основата на филма, който в крайна сметка дълбае във въпроса дали да оставиш слабостта просто да надделее не е условие за това да обичаш.

"Мамка му, не искам да говоря за себе си повече", отсича Пол Томас Андерсън по време на интервю за GQ.

Ако все пак се обърнем към биографията му, бихме казали, че животът е бил благосклонен към него още в началото. Роден в сърцето на Холивуд - квартала Studio City - той е седмото от деветте деца на актьор, когото обожава, и майка, с която не се разбират.

Според интервю за "Гардиън" Андерсън е знаел, че иска да прави кино още на осем години, когато се сдобива с първата си камера, подарък от баща му.

Той експериментира навсякъде и с всичко, което вижда пред очите си, а първия си "истински" филм прави още през 1988 г., когато е последна година в гимназията.

Името му е The Dirk Diggler Story - мокюментъри за порноактьор, вдъхновено от историята на Джон Холмс. Да, същата история стои и зад замисъла на неговия шедьовър "Буги нощи", но за него по-късно.

"Филмите, които обичам, са с простички истории, истински старомодни", казва той, когато го питат за киното, което харесва. Това личи и в неговия собствен подход - героите му често са самоунищожителни и доста сбъркани, но будят искрена симпатия и съчувствие, защото счупеното в тях ни напомня за добре прикритото в нас самите.

А понеже Андерсън е и сценарист на филмите си, тези персонажи първо живеят в главата му, което е още една причина да говорим за него - още от хазартния нео-ноар "Сидни" (Hard Eight) през 1996 г. през порно екстраваганцата "Буги нощи" (Boogie Nights), мозайката "Магнолия" и абсолютните шедьоври "Да се лее кръв"(There Will Be Blood) от 2007 г. и "Учителят" (The Master) от 2012 г. чак до "Невидима нишка" (Phanton Thread) през 2017 г.

Що се отнася до личния му живот, от 2001 г. насам той живее с комедийната актриса Мая Рудолф, с която имат четири деца. 

Макар да избягва да говори за това, изглежда той намира вдъхновение дори в най-дребните неща от деня. Преди време например се разболява, а съпругата му непрекъснато се грижи за него.

Това го кара да "види" следващата (и последна до момента) филмова история: за нежността между болния човек и онзи, който се грижи за него, залегнала в ядрото на Phanton Thread.

И понеже отсича неведнъж, че филмите му говорят по-добре за него от него самия, днес правим една обиколка през тях и запълваме зрителските си пропуски с надеждата скоро да видим и нещо ново. 

Най-четените