"Мамка му, не искам да говоря за себе си повече", отсича Пол Томас Андерсън по време на интервю за GQ.
Ако все пак се обърнем към биографията му, бихме казали, че животът е бил благосклонен към него още в началото. Роден в сърцето на Холивуд - квартала Studio City - той е седмото от деветте деца на актьор, когото обожава, и майка, с която не се разбират.
Според интервю за "Гардиън" Андерсън е знаел, че иска да прави кино още на осем години, когато се сдобива с първата си камера, подарък от баща му.
Той експериментира навсякъде и с всичко, което вижда пред очите си, а първия си "истински" филм прави още през 1988 г., когато е последна година в гимназията.
Името му е The Dirk Diggler Story - мокюментъри за порноактьор, вдъхновено от историята на Джон Холмс. Да, същата история стои и зад замисъла на неговия шедьовър "Буги нощи", но за него по-късно.
"Филмите, които обичам, са с простички истории, истински старомодни", казва той, когато го питат за киното, което харесва. Това личи и в неговия собствен подход - героите му често са самоунищожителни и доста сбъркани, но будят искрена симпатия и съчувствие, защото счупеното в тях ни напомня за добре прикритото в нас самите.
А понеже Андерсън е и сценарист на филмите си, тези персонажи първо живеят в главата му, което е още една причина да говорим за него - още от хазартния нео-ноар "Сидни" (Hard Eight) през 1996 г. през порно екстраваганцата "Буги нощи" (Boogie Nights), мозайката "Магнолия" и абсолютните шедьоври "Да се лее кръв"(There Will Be Blood) от 2007 г. и "Учителят" (The Master) от 2012 г. чак до "Невидима нишка" (Phanton Thread) през 2017 г.
Що се отнася до личния му живот, от 2001 г. насам той живее с комедийната актриса Мая Рудолф, с която имат четири деца.
Макар да избягва да говори за това, изглежда той намира вдъхновение дори в най-дребните неща от деня. Преди време например се разболява, а съпругата му непрекъснато се грижи за него.
Това го кара да "види" следващата (и последна до момента) филмова история: за нежността между болния човек и онзи, който се грижи за него, залегнала в ядрото на Phanton Thread.
И понеже отсича неведнъж, че филмите му говорят по-добре за него от него самия, днес правим една обиколка през тях и запълваме зрителските си пропуски с надеждата скоро да видим и нещо ново.
