Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Филмът The Killer е толкова скучен, че убива единствено и само интереса

Лентата на Дейвид Финчър не предлага нищо вълнуващо Снимка: IMDB
Лентата на Дейвид Финчър не предлага нищо вълнуващо

Филмът The Killer, част от каталога на Netflix, в голяма степен е точно това, което бихте очаквали от филм на Дейвид Финчър.... и в същото време не е.

От една страна имаме познатия почерк на режисьора при подбора на сценарии с дълбокомислени, философски монолози и диалози. На моменти карат човек да се замисли над живота, като усещането е подсилено чрез представяне на най-мрачните части на човешката природа. 

Под една или друга форма сме виждали тези елементи в "Седем", "Боен клуб", "Паник стая", "Зодиак" или в сериала "Ловци на мозъци" и те винаги са работили. Създавали са някаква ангажираност към героите, която провокира зрителя и буди у него напрежение и интерес. Да иска да стигне до края и да види развръзката.

В The Killers подобно нещо няма, просто защото в него не се случва нищо.

Филмът е вдъхновен от едноименния комикс на френските артисти Алексис Нолен и Люк Жакамон и представя историята на безименен наемен убиец (в ролята е Майкъл Фасбендър). Той е сред най-добрите в професията си - безкрайно търпелив, педантичен в подготовката си и лишен всякакви чувства, емоции и емпатия.

И на най-добрите обаче се случва да сгрешат, само че при наемните убийци няма втори шанс, а последствията са мигновени. Когато главният герой не успява да ликвидира своята цел, хората, които са го наели, решават да наранят приятелката му, а той тръгва да им отмъщава.

Дотук добре.

Сценарият на Андрю Кевин Уокър ("Седем") не е от най-сложните и въпреки това е изпълнен с достатъчно дупки, които да дразнят и карат зрителя да си задава въпроси като например: как така най-педантичният наемен убиец в света прави най-калпавия опит за убийство?

За филм с претенции да показва в детайлни подробности подготовката на високопрофилно покушение, определено не личи главният герой да работи професионално.

В голяма част от времето главният герой прави точно това - нищо
В голяма част от времето главният герой прави точно това - нищо

Появяват се и други въпроси за мотивацията му. През цялото време той многократно повтаря една и съща мантра, която му помага да остане концентриран в работата си - "Придържай се към плана. Не вярвай на никого. Предвиждай, не импровизирай. Бий се само в битката, за която ти плащат".

Походът за отмъщение изглежда една твърде емоционална реакция за човек с подобни принципи, който от време на време сякаш дава съвети за начинаещи убийци - "Забрави за съчувствието. Това е необходимото условие, ако искаш да бъдеш успешен."

Не това обаче е най-големият проблем на The Killer. Филмът е просто безобразно скучен.

В огромна част от тези 118 минути не се случва абсолютно нищо интересно. Естеството на работата на главният герой е да бъде незабележим и да се слива безпроблемно с всички останали. Да бъде скучен.

За него всичко е рутина и до такава степен е превърнал работата си в точно в това, че убива цялото действие във филма. Повечето време го виждаме да чака за нещо, да си мие колата или да извършва друго лишено от интрига занимание, докато на фон слушаме размишленията му. 

Със сигурност не е лесна работа да създадеш интересна и вълнуваща история около някой, който изначално е безкрайно скучен. За съжаление Финчър не се справя. 

Тук не помага дори талантът на Майкъл Фасбендър, който влиза в обувките на убиеца. Талантливият актьор наистина е убедителен в представянето на подобни студенокръвни герои, почти изцяло лишени от човечност, но това просто не е достатъчно, за да вдъхне живец на филма.

Персонажът на Тилда Суинтън е едно от малкото интригуващи неща
Персонажът на Тилда Суинтън е едно от малкото интригуващи неща

През цялото време той среща безлични и мимолетни персонажи, като единствените по-запомнящи се моменти са една ефектна екшън сцена с бой, няколко препратки към съвременната поп култура в безкрайните монолози на убиеца, от време на време малко черен хумор, както и един разговор с героинята на Тилда Суинтън.

Жалко, че не е намерено повече екранно време за нея, защото изглежда далеч по-интригуващ и жизнен образ.

The Killer със сигурност е нестандартен, но в случая Финчър не предлага нищо ново. Виждали сме вече твърде много истории за убийци или тайни агенти, които се обръщат срещу бившите си началници.

Режисьорът е опитал да компенсира с нетипичен за киното главен герой - наемен убиец-перфекционист със склонност към дълги размишления за живота, докато не прави нищо.

Резултатът обаче е повече от разочароващ.

ФИНАЛНА ПРИСЪДА ЗА THE KILLERS: 2 от 5 кафенца

---

И макар заглавието на галерията долу не е актуално, предлагаме ви от нея да си харесате филм на Финчър, вместо да гледате новото му творение:

 

Най-четените