С баба ми имаме една продължаваща във времето шега - че водена от пенсионерска скука, тя следи във вестниците случващото се в политиката и планира и своето влизане в нея. Така и така всеки втори се бута да става политик. Та чете баба ми, чете и планира, а аз само не знам дали се готви за кметски пост, депутатски имунитет или се цели в нещо по-високо - я премиерско кресло, я "Дондуков" 2.
Така е с пенсионерите. Цял живот си се бъхтил, най-накрая имаш свободно време и се чудиш с какво да го запълниш. И докато едни шеговито планират политически кариери, други нищят "студени досиета" - неразгадани от полицията убийства, които само чакат някой с парче торта в ръка да открие пропуснатия детайл между сутрешното шери и следобедната дрямка.
С това се занимават симпатичните пенсионери от The Thursday Murder Club ("Криминален клуб Четвъртък"), новият филм на Netflix, в който опитният холивудски режисьор Крис Кълъмбъс и група доказано талантливи актьори от старата школа се опитват да вдъхнат живот на изненадващо увлекателния роман на Ричард Озман.
Преводът от страниците към малкия екран обаче не е напълно успешен. Случило се е нещо, което наподобява да чуете преразказ на сложна крими история от възрастен човек с вече проблемни памет и слух. Хванал е основното, друго така и не е чул, трето е забравил.
Така и сценаристите на Thursday Murder Club ни предлагат поорязан филмов преразказ, който има потенциала и съставките да е по-добър, отколкото е.
Вижте трейлъра тук:
В дома за възрастни хора "Купърс Чейс" животът тече, както може да се очаква. Ранобудните му обитатели прекарват последните години от животите си, създавайки нови приятелства, занимавайки се с плетене и рисуване на открито, и тук-там в тъгуване по младостта.
Не и членовете на "Криминален клуб Четвъртък" - дамата с мистериозно минало Елизабет (Хелън Мирън), психологът Ибрахим (Бен Кингсли) и някогашният синдикалист и все още верен футболен и бирен фен Рон (Пиърс Броснан). Те са открили своето хоби в това да ровят из стари полицейски папки и да разнищват неразкрити убийства отпреди десетилетия.
Пенсионираната медицинска сестра Джойс (Селия Имри) пристига в "Купърс Чейс" с ценни медицински познания и влечение към редовното приготвяне на сладкиши. Все неща, които могат да помогнат за разрешаване на старите случаи, и "Криминален клуб Четвъртък" с радост я приемат в редиците си.
Много скоро обаче четиримата се сблъскват не със "студено досие", а с топъл труп, чиято кончина трябва да се изясни. Убит е местен предприемач, а от бързото разкриване на случая зависи бъдещето - било то още няколко години или едва няколко месеца - на всички обитатели на "Купърс Чейс".
С пенсионерски хитрини и разнообразните си професионални умения, четиримата се сближават с млада полицайка (Наоми Аки) и нагазват смело, даже леко безразсъдно в случая.
Вдигате ли вежди? Когато за пръв път се сблъсках със сюжета на "Криминален клуб Четвъртък" (книгата), и аз бях умерено скептичен, но Ричард Озман ме спечели с чувство за хумор, прилична whodunnit мистерия и най-вече с убедителните баби и дядовци, които описва.
Филмът на Крис Кълъмбъс ("Сам вкъщи", "Хари Потър и философският камък") нацелва две от трите категории, но слабостите около третата са достатъчни, за да развалят цялостното усещане.
••• Кълъмбъс разкри и загадка около героите на хита си "Сам вкъщи":
Безспорно най-голямото качество на Thursday Murder Club е актьорският състав. Четиримата актьори в главните роли първо са подбрани изключително добре (само си представях персонажа на Броснан по-пълничък). Отвъд това са свършили много добра работа - уловили са онези дреболии в героите си, които ги правят симпатични.
От постоянната бдителност на Елизабет (Мирън), през почти детската радост на Джойс (Имри) и скромното спокойствие на Ибрахим (Кингсли) до народняшката чистосърдечност на Рон (Броснан).
Удоволствие е да гледаш как тези актьори, на възраст между 72 и 81 години, не се притесняват да се потопят в тези напълно адекватни на възрастта им роли.
Впечатление правят и Дейвид Тенант ("Dr. Who", "Джесика Джоунс"), който с лекота се изявява като противен предприемач, и Джонатан Прайс ("Двамата папи") като страдащият от деменция съпруг на Елизабет.
Хуморът на книгите е запазен във филма както благодарение на сценария, така и на изпълненията на хората пред камера. До един момент трупането на мистериите (не е една) също върви добре, преди сякаш претупано - което е странно за двучасов филм - да стигнем бързо до развръзките.
Тук е големият проблем - Thursday Murder Club не трябваше да е филм, а по-скоро минисериал от да речем 3 или 4 епизода. Нещо, което хвърлящите пари наляво-надясно Netflix спокойно можеха да си позволят, и не знам защо не са направили.
За да поберат историята в 2 часа, сценаристките Кати Бранд и Сюзан Хийткоут са отрязали важни елементи от книгата, които променят малко основната мистерия и водят до по-семпъл финал, най-подходящата дума за който ми се струва "недостатъчен".
На финалните надписи потърсих сюжета на книгата (минаха години, откакто съм я чел) и бързо разбрах откъде се е взело това усещане, че в адаптацията нещо не е наред. Може би за незапознат зрител няма да е така осезаемо, но ме подразни.
Книгите от поредицата на Озман са "Криминален клуб Четвъртък", "Куршумът, който не улучи", "Последният дявол" и "Човекът, който два пъти умря". На български ги издава издателство Софтпрес.
Не ми трябваше да си припомням романа, за да видя колко осакатени са и второстепенните персонажи - като полицайката Дона (Аки), колегата ѝ Хъдсън (Даниел Мейс) и имигрантът Богдан (Хенри Лойд-Хюс). Герои, които в книгата на Озман се усещат живи, тук са оставени по-скоро като макети с по няколко реплики, но без особено присъствие.
Отвъд олекотяването на историята, Thursday Murder Club на моменти се усеща и твърде театрален във визията и атмосферата си. Сякаш е поредното доказателство за това колко много допринася добрата стара лента за филмовото усещане и колко плоско, почти телевизионно изглежда всичко, снимано дигитално.
Забавлявах се с Thursday Murder Club, може би и защото се радвах да видя адаптация на книгата, и не отричам качествата му като филм за едно гледане. Струва си, най-малкото заради актьорските изпълнения и концепцията за пенсионери-детективи.
И все пак нещо липсва. Нещо, което се надявам Netflix и компания да открият, ако решат да адаптират и следващите романи от поредицата. Защото в конкретния случай въпросът "Книгата или филмът?" има своя ясен отговор - книгата.
ПРИСЪДАТА ЗА THE THURSDAY MURDER CLUB: 3 от 5 кафенца
