Когато Стивън Спилбърг го избира за партньор на Харисън Форд в "Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот", 12-годишният тогава Ки Ху Куан е бил убеден, че го очаква светло бъдеще на актьор в Холивуд.
Предчувствието му се потвърждава месеци по-късно, когато кастинг-режисьорите на "Дяволчетата" (The Goonies) се обаждат на мениджъра му, за да го поканят за роля, написана специално за него.
Куан се чувства като звезда напът да бъде изстреляна към сериозните играчи в индустрията.
Тези ранни роли разпалват в него любовта към актьорството, но с напредване на възрастта той се изправя пред суровата реалност в Холивуд - не всяко дете актьор има късмета да мине в лигата на възрастните, а и до преди няколко десетилетия ролите за азиатците не изобилстват.
И все пак към днешна дата има голям шанс да сте чували името Ки Ху Куан, стига да сте следили последния награден сезон в шоубизнеса или да сте гледали фантастичния Everything Everywhere All at Once - един от филмите фаворити за наградата "Оскар".
Историята представлява пътуване между различни измерения, в което Куан разиграва различни версии на Уеймънд Уанг - съпругът на главната героиня Евелин (Мишел Йео). В една секунда той трябва да е глуповат татко, в следващата да се преобразява в майстор на бойните изкуства, а в третата - да влиза в ролята на романтична кинозвезда.
Това е роля, за която Куан се е подготвял несъзнателно през целия си живот, въпреки че още през 90-те е смятал актьорската си кариера за приключила.
Everything Everywhere All at Once обаче го връща обратно на холивудския небосклон и му дава възможността да погледне философски към старта на кариерата си и към криволичещото си пътуване до номинацията за "Оскар".
"Когато се върна назад, се изумявам колко добре се разви животът за мен. Наистина всичко можеше да свърши много по-лошо", казва актьорът за подкаста Awards Chatter.
Куан е роден в традиционно голямо11-членно домакинство във Виетнам, където животът тече бурно и хаотично до края на Виетнамската война. Тогава ситуацията в страната се променя и родителите му решават да жертват спестяванията си, за да избягат в САЩ.
Всички 11 души от семейството се качват на лодка с още 3000 бегълци, които планирали да стигат до Хонг Конг, а оттам да се прехвърлят към самолет за САЩ. Но не стигат по-далеч от виетнамското крайбрежие, защото са заловени и изпратени в затвора. Включително и семейството на Куан.
С излизането си на свобода, те трябва да започнат живота си отначало. Властите отнемат бизнеса на родителите му, конфискуват спестяванията и вещите им, така че те трябва отново да работят здраво, за да съберат пари и да пробват пак да напуснат страната.
При втория си опит родителите на Куан решават да са по-хитри. Вместо всички 11 души да тръгнат заедно и да рискуват да бъдат изпратени в затвора вкупом, те се разделят на групи. Първи Виетнам напускат актьорът, майка му и брат му Дейвид, след което ги последват и останалите от семейството.
Избират да се преселят в Лос Анджелис, тъй като в града вече се оформяла малка виетнамска общност, а това им решение очертава целия по-нататъшен живот на Ки Ху Куан.
През 1983 г. Стивън Спилбърг и Джордж Лукас се изправят пред голямо предизвикателство при откриването на момче, което да изиграе Малчо - детето, което върви след Индиана Джоунс в индийското село със сектанти, кланящи се на богинята Кали.
Двамата са прослушвали деца от цяла Европа и са били напът да зачеркнат ролята от сценария, когато Лукас предложил на Спилбърг да преместят кастинга в Лос Анджелис и да пробват късмета си там.
Братът на Ки Ху - Дейвид разбрал за отварящата се възможност от постер в училището и го склонил да отиде с него на прослушването и да му подсказва репликите. Ки Ху дотолкова влязъл в ролята на Малчо, че когато Спилбърг видял колко оживено суфлира на брат си, поканил него на второ прослушване.
Режисьорът веднага го видял като малкия помощник на Индиана Джоунс и му предложил ролята, без да знае Ки Ху никога не е гледал филм на голям екран, не знае кой е Харисън Форд и нямал представа, че ще се снима в продължението на едно от най-чаканите заглавия за годината.
"С пристигането ни в Америка, родителите ми бяха потънали в дългове. Едва можехме да си позволим да сложим храна на масата. За ходене на кино не можеше да става и дума. Така че актьорската кариера никога не е стояла на хоризонта за мен", споделя Куан пред Vanity Fair.
Информационната мъгла относно звездите, с които работи всеки ден, му помага да се отпусне и да изиграе ролята си. Харисън Форд също влязъл в ролята си на ментор, като му дава насоки зад камера заедно със Спилбърг, така че да извади най-доброто актьорско изпълнение от него.
"Дори сега, 40 години след снимките на филма, помня работата си като забавление. Веднъж Марк Хамил и Кари Фишър дойдоха да посетят Харисън и четиримата прекарахме целия следобед заедно. Смешно е да знам, че съм се размотавал с Хан Соло, Люк Скайуокър и принцеса Лея, без да знам кои са. Тогава за мен бяха просто едни мили хора", споделя си Куан.
След излизането на "Индиана Джоунс и храмът на обречените" по кината и предложението да играе в "Дяволчетата", Ки Ху е вярвал, че само трябва да завърши гимназия и холивудската кариера му е в кърпа вързана.
В началото на 90-те обаче открива колко дълбоко греши по този въпрос.
С влизането в пубертета в кариерата му идва период на суша и първоначално мениджърът му вижда виетнамското му име като пречка. Предлага му да се прекръсти на Джонатан, понеже се произнася по-лесно, и Куан се съгласил, но и това не помогнало, за да го изберат за роля.
Последната капка идва през 1993 г., когато актьорът се кандидатства за безименна роля с две реплики заедно с още една цяла стая пълна с азиатци. Така и не получава работата.
Седмица по-късно се обажда на агента си и казва на глас това, което и двамата вече знаят - актьорската му кариера е била дотук.
Това решение обаче не охлажда страстта на Куан към филмовото изкуство, просто я преориентира от работа пред камера към работа зад кулисите.
Звездата от "Индиана Джоунс" завършва кино специалност в Университета на Южна Каролина и се връща на снимачната площадка, но този път като асистент-режисьор и хореограф на каскади.
До 2018 г. той споделя, че не виждал как професионалният му път ще се промени с нещо повече, но тогава идва премиерата на романтичната комедия "Луди богати азиатци".
Изведнъж се намира продукция с изцяло азиатски състав, която дава надежда на Куан, че времената са се променили и този път няма да се състезава за стереотипна роля с две реплики заедно с останалите азиатски актьори в индустрията.
Същото му обещават и режисьорите на Everything Everywhere All at Once - Даниел Куан и Даниел Шайнърт, когато му предлагат да партнира на Мишел Йео.
"Вече бях на 50 години, не знаех дали Холивуд ще ме поиска отново, но бях "гладен" за роля като тази. Когато режисьорите казаха: "Камера, начало" след първата ми сцена, не можех да спра да плача. Това бяха най-красивите думи за мен", разказва Куан.
След емоционалните снимки на Everything Everywhere All at Once и отлагането на премиерата заради COVID-19, той се връща обратно към старата въртележка - нови отхвърляния, нови затворени врати и твърде малко роли, за които е подходящ,
При повторното преследване на мечтата си, той напълно фалира и губи здравната си застраховка, но тъкмо тогава Everything Everywhere All at Once излиза по екраните и става феномен за една нощ заедно с целия си актьорски състав.
Актьорската кариера на Ки Ху Куан отново е изпратена към висшата лига на киното и когато в интервюта му припомнят този факт, той не може да сдържи сълзите си от щастие.
"Не съм обвинявал никого. Не съм сочел Холивуд с пръст и не съм го нападал, че не прави достатъчно филми за азиатци. Просто мислех, че не съм достатъчно добър за този бизнес. Но когато отново застанах пред камера, се почувствах жив. Това беше чувство, което не бях изпитвал от десетилетия. Вече мога да кажа, че наистина живея", категоричен е актьорът.
