Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"В капана на времето" и как Шамалан забрави какво е истински ужас

Ах, М. Найт Шамалан! Кой друг в Холивуд има такава пъстра история на възход и падение? Неговата филмография е като изчистена метафора за непостоянния успех, в който в един момент си горе, а в другия - долу. В един момент си Бог, в следващия правиш една грешка стъпка и ставаш за посмешище.

От самата си поява на кино сцената Шамалан е сред режисьорите и сценаристи, които сериозно се стараят да ни осигурят солиден материал за кошмари, но не винаги успява. Някои от опитите му са епични - като "Шесто чувство" и "На парчета", а други са били много далеч от целта. Например "Земята: Ново начало" и "Дамата под водата".

Последният му проект "В капана на времето" (Old) с лекота може да бъде причислен към вторите, доказвайки, че с Шамалан човек винаги трябва да има едно наум, защото той е способен и на големи триумфи, и на големи разочарования, независимо какви са актьорският състав и първоначалната идея на филма.

В случая с "В капана на времето" режисьорът се скита между добре познатия психологически ужас и семейната драма, която едновременно се стреми да не натовари публиката с обречеността на героите и да постави основа на историята. В крайна сметка, лентата не изпълнява задачите нито на единия, нито на другия жанр.

Вдъхновен от френския комикс Sandcastle на Пиер Оскар Леви и Фредерик Петерс, "В капана на времето" е първият проект на режисьора, който не е базиран по изцяло негов сценарий, а вместо това допълва вече изградената концепция за ускореното стараеене, измислена от тандема Леви-Питерс.

Шамалан използва екранната адаптация и за да се върне към една от любимите си теми в киното - семейството, генерирало също толкова вцепеняващи психиката филми, колкото и най-големите злодеи.

Снимка: Форум Филм България

В центъра на историята са Приска (Вики Крипс), Гай (Гаел Гарсия Бернал), Мадокс (Томасин Макензи) и Трент (Алекс Улф), които се отправят на ваканция към усамотен тропически остров по оферта, намерена случайно в интернет.

Мястото е красиво, уединено, идилията надхвърля и най-смелите им мечти, а мениджърът на хотела, в който се настаняват, от първия ден показва по-специално отношение към тях.

Точно когато семейството решава, че няма как да стане по-хубаво, разбират, че са сред неколцината избрани да посетят най-приказната локация на острова - плаж, обграден от стена скали от едната страна и коралови рифове от другата, който е напълно празен, защото малцина от туристите знаят за съществуването му.

Подбраната група, която освен семейството на Гай и Приска включва още няколко души, пристига на острова и научава, че всеки от тях, с изключение на децата, страда от специфичен здравословен проблем - епилепсия, шизофрения, рак, а почивката е начин да се разсеят от болестта.

Първоначално отдалеченият плаж изглежда идеален за целта - няма тълпи, шумна музика или досадни търговци, а само слънце, море и тишина. Перфектната дестинация за няколко часа релакс, само че часовете много бързо се превръщат в месеци и години.

Оказва се, че райското кътче не е толкова идеално, защото крие ужасяваща тайна. По някакъв необясним начин всичко, което се намира на плажа, остарява неимоверно бързо, а целият живот на хората се съкращава до един-единствен ден.

Изоставените на плажа хора имат на разположение само няколко часа, за да разкрият мистерията и да се спасят, преди да е станало твърде късно.

Снимка: Форум филм България

Тропическата обстановка като фон на страховита история определено не е характерна за филм на Шамалан, но тук той я използва за контрапункт между райската локация и ужасяващата заплаха и тази идеята работи в полза на филма. Необитаемият плаж действа като класическата примамка, която привлича жертвите към капана и ги кара да се наслаждават докрай на часовете, преди да осъзнаят, че с пътуването са подписали смъртната си присъда.

Кадрите на безбрежното море, скалите и вълните са и най-силният момент в "В капана на времето", показвайки кинематографското майсторство на Майк Джилуакис и усета за детайл на Шамалан.

Филмът е технически изпипан, но колко от феновете на психологическия ужас ще отидат на кино, за да гледат красиво заснети кадри?

Съдържателният аспект на трилъра, който би държал зрителите по местата им, е напрегнатият сюжет, наситен със силен съспенс и неочакван обрат на финала, но във "В капана на времето" тези елементи болезнено отсъстват.

Изначалната концепция, взета назаем от комикса на Пиер Оскар Леви и Фредерик Петерс, имаше потенциал да се развие до дълбочина на психологически ужас, в който героите осъзнават човешката тленност и незначителността си пред лицето на природата - драматична истина, която може да прерасне в сериозна травма, особено ако в нея са замесени деца.

Снимка: Форум Филм България

Този шанс обаче е пропилян и вместо да използва фантастичното, за да разгърне страховете на персонажите от смъртта и остаряването, филмът безконтролно ги убива един след друг, оставяйки ни с най-предвидимия и предсказуем финал. Голям пропуск за продукция, която се цели в жанра трилър.

Играта на актьорите също е посредствена, но имайки предвид едноплановия сюжет, който почти през цялото време се движи в един ритъм, кастът не разполага с широко поле за развитие на образите и се изчерпва до пресъздаването на няколко основни емоции - страх, радост и тъга.

И за финал, ако "В капана на времето" може да свърши поне едно добро дело за обществото, то ще е да доведе публиката до извода, че успехът не може да бъде предречен и абсолютни епитети не трябва да се дават на никого, най-малко на холивудските режисьори.

Премиерата на "В капана на времето" в кината е на 23 юли.

---

Бел. ред. Използвано е изписването "Шамалан", тъй като то се използва и от разпространителите на филма в официалните материали за пресата и постерите на продукцията.

Най-четените