Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Войната на семейство Роуз": Поредният римейк, загубил мача срещу класиката

Не им ли омръзна всеки път да губят? Снимка: FFB
Не им ли омръзна всеки път да губят?

Ако не сте гледали "Войната на семейство Роуз" от 1989 г. с Майкъл Дъглас и Катлийн Търнър, ви съветвам да се хвърлите в морето от стрийминг и да наваксате, защото сте пропуснали ценен бисер в киното.

Филмът под режисурата на Дани де Вито е връх в семейните драми заради черния хумор, играта на актьорите и виртуозния начин, по който сценарият на Майкъл Лийсън (адаптация на романа на Уорън Адлър) вплита голямата символика в една на пръв поглед обикновена история за развод.

"Войната на семейство Роуз" от 1989 г. въплъщава поговорката: "Казвам ти дъще, сещай се снахо" - остроумно, забавно и умело.

За съжаление, не мога да кажа същото за новата адаптация по романа на Адлър с Бенедикт Къмбърбач и Оливия Колман.

••• Трейлъра на новия "Войната на семейство Роуз" гледайте тук:

Съвременната версия на "Войната на семейство Роуз" е куха откъм идеи за сюжет, а за оригиналност и създаване на знакови алегории не може и да се говори.

Пробивът на новата комедия, водена от режисьора Джей Роуч, е, че прецежда спорните американски теми през британския сарказъм. Така че, ако сте от хората, които обичат да се смеят над противоречията в САЩ, в първата си третина "Войната на семейство Роуз" ще ви поднесе доволна доза наслада.

Но ако очаквате, че новата комедия повтаря гения на старата, ще останете безкрайно разочаровани.

Новата версия на "Войната на семейство Роуз" е като всички останали кино продължения, които никой не е искал и за които не е имало нужда да се появяват. И също като тях до няколко месеца ще е на сметището с преработени класики, където вече е доста пренаселено.

Причината е, че екипът зад комедията е разполагал единствено с желание да префасонира хита от 80-те.

Историята отново ни показва мъж и жена, между които още на първата среща прехвърчат искри. Айви (Оливия Колман) е помощник-готвач в голям ресторант и тъкмо реже на фини хапки една апетитно изглеждаща сьомга, когато в кухнята връхлита Тео (Бенедикт Къмбърбач).

Снимка: FFB

Той е талантлив архитект, изнервен от срещата с колеги, който търси място, за да си поеме въздух за няколко минути. Привличането му към Айви е мигновено и взаимно. След кратките условности на първото "здрасти", двамата се нахвърлят един върху друг и правят секс в хладилното помещение.

Години след интимностите на първа среща Айви и Тео са щастливо женена двойка, преместила се в Калифорния. Той е преуспяващ архитект, проектиращ абсурдно ексцентрични сгради, а тя - талантлива, но недооценена собственичка на малък ресторант за морски дарове.

Едно природно бедствие обаче преобръща семейната динамика за една нощ, притискайки ги да си разменят ролите. Нито един от двамата не се чувства комфортно в обувките на другия и недоволството постепенно се отразява на хармонията в брака им.

Снимка: FFB

Гледалите оригиналното семейство Роуз веднага ще усетят чувствителната разлика във взаимоотношенията на двете двойки - тази, изиграна от Майкъл Дъглас и Катлийн Търнър, и новата - представена от Бенедикт Къмбърбач и Оливия Колман.

Докато във филма от 1989 г. връзката между героите се градеше бавно и им бяха нужни години съвместен живот, за да се решат на голямата стъпка - брак и деца, в новата версия отношенията се развиват на бързи обороти. До десетата минута на филма палавите британски любовници вече са се запознали, обменили телесните си секрети, заживели под един покрив и сдобили с потомство.

С този скоростен развой трудно може да се каже, че Айви и Тео са огледало на съвременните семейства. Бракът им прилича повече на сюжет от ситуационна комедия, отколкото на история от действителността.

По този показател филмът от 1989 г. печели точки, но най-голямото му предимство пред новата адаптация е използването на символиката, заложена в книгата на Уорън Адлър.

Снимка: FFB

Ще ви подскажа - къщата, за която развеждащото се семейство Роуз влизат във война, всъщност е метафора. Тя е поводът за чудовищните спорове, но и обектът, който най-много страда от конфликта. До финала общият им дом се е сринал почти до основи. Прочетете това и после си спомнете, че при раздяла родителите най-често се карат за децата си.

Тази отлична образност е пропусната в новия "Войната на семейство Роуз", а основанията за скандали между тях изглеждат като случайни хрумки на сценаристите - без ясна последователност, градация или връзка с живия живот.

Щеше ми се за финал да кажа, че филмът с безкрайно талантливите Оливия Колман и Бенедикт Къмбърбач е достоен наследник на предшественика си, но това няма да е вярно.

В най-добрия случай комедията е средство за убиване на време, когато няма нищо по-интересно за правене.

ОЦЕНКАТА ЗА "ВОЙНАТА НА СЕМЕЙСТВО РОУЗ": 2 от 5 кафенца

Филмът излиза по кината на 29 август.

••• Какво е мнението ни за новото предложение на Netflix - The Thursday Murder Club - четете тук:

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.

Най-четените