90-те години бяха славни за английския футбол. Пет различни отбора успяха да достигнат до титлата, а изравнените сили по английските терени правеха първенството много вълнуващо.
От Мърсисайд до Манчестър през Северен Лондон, Лийдс и Блекбърн феновете в страната изживяваха неповторими емоции.
Ливърпул за последно стана шампион през 1990-а, а през 1992-ра бе създадена Висшата лига. През 1995-а Блекбърн постигна сензационна титла, сравнима с тази на Лестър отпреди няколко години, а през 1999-а Манчестър Юнайтед прибра във витрината си знаменития требъл.
Заради подобни събития 90-те си остават култови за всички почитатели на английския футбол.
Но най-голямата заслуга за тези славни времена, разбира се, бе на футболистите.
Всяко време си има своите герои, но последното десетилетие на миналия век предлагаше такова пренасищане от майстори и храбри бойци, каквото едва ли някога ще се повтори.
Голмайстори като Шерингам, Коул, Йорк, Фърдинанд... Ненадминати импровизатори като Дзола, Овермарс, Макманамън, Жинола... "Кучета" като Виейра, Адамс, Спийд, Палистър...
Трудно е да изброим всички и винаги има риск да пропуснем някой от любимците ви от онова време. Но все пак ше се спрем по-детайлно на десетима велики сред великите играчи в Англия през 90-те:

1. Ерик Кантона
За 4.5 години в Манчестър Юнайтед Крал Ерик оказа такова влияние на английския футбол, каквото никой друг не успя през 90-те. Когато пристигна при "червените дяволи" през ноември 1992-ра Юнайтед беше осми и бе отбелязал по-малко попадения от тимовете в зоната на изпадащите. Но това бързо се промени. През пролетта на 1996-а, когато Нюкасъл притискаше Юнайтед за първото място и титлата, французинът се разписа в шест поредни мача. Крал Ерик отбеляза и единствения гол във финала за ФА къп срещу Ливърпул и Юнайтед се окичи с дубъл.

2. Алан Шиърър
Такъв голмайстор се ражда веднъж на столетие! За четири години в Блекбърн той донесе титлата на Роувърс и вкара 112 гола в 138 мача. В крайна сметка приключи кариерата си с 260 попадения в 441 срещи, а контузиите му попречиха головият му рекорд да е още по-внушителен.

3. Денис Бергкамп
"Удоволствието от отбелязването на голове е известно на всички, но за мен удоволствието да дам асистенция е същото. Това е като редене на пъзел. Винаги съм имал визия в главата си как ще се случат нещата след две-три секунди по-късно - можех да го изчисля. Невероятно е да правиш нещо, което другите не виждат."
Така обясняваше магията си Летящия холандец. Денис прекара 11 години в Арсенал в периода 1995-2006 г. и стана трикратен шампион на Англия, вдигна четири трофея от турнира за ФА къп.

4. Рой Кийн
Понякога ролята на капитана във футбола се преувеличава, но тогава изниква споменът за Рой Кийн и си припомняме какво е един отбор да притежава лидер до мозъка на костите си. Преди да отпразнува 22-рия си рожден ден, сприхавият ирландец вече бе играл под ръководството на Брайън Клъф и Алекс Фъргюсън, което обяснява много неща.

5. Райън Гигс
Уелското хлапе, възпитано и взето под крилото на сър Алекс Фъргюсън, ден след ден се превръщаше във все по-ярко явление във футбола. Бърз, интуитивен, с нюх към гола и асистенцията - Райън Гигс беше невероятен. Трансформацията му от крило в по-традиционен полузащитник удължи доста кариерата му, но като флангови футболист разкъсваше съперниците.

6. Петер Шмайхел
Датският здравеняк се отличи със 112 сухи мрежи в 252 мача във Висшата лига. Той е петкратен шампион с Манчестър Юнайтед. Вратарските му и лидерски умения бяха ключови за хегемонията на "червените дяволи" в онези години.

7. Йън Райт
Легендата на Арсенал дебютира в елита чак на 25 години, а дебюта си за националния отбор направи на 27. Малко преди това - през септември 1991-ва - бе преминал в Арсенал. Великият голмайстор има 128 попадения в 221 двубоя за "артилеристите". Върхът в кариерата му бе дубълът с гранда от Северен Лондон през сезон 1997/98.

8. Мат льо Тисие
Невероятен майстор, който отбеляза 160 шампионатни гола за Саутхемптън, който обикновено креташе в долната половина на таблицата. Той прекара цялата си кариера при "светците" и не спечели нищо, освен слава, любов и прякора Бог (Le God). И всичко това без да спазва режим и диети. "Знаех, че мога да обръщам мачове и без да съм във физическата форма на другите", обясняваше своя феномен Льо Тисие.

9. Роби Фаулър
Още един Бог, но за феновете на Ливърпул. Той изгря на голямата сцена през сезон 1993/94, когато стана едва петият в историята с пет гола в един мач. Стори го в двубой срещу Фулъм за Купата на Лигата. Роби има 163 гола във Висшата лига, а най-удивителното е, че половината от тях отбеляза преди 22-рия си рожден ден. Контузиите му попречиха сметката му да е много по-голяма, но това не променя факта, че на "Анфийлд" е Бог.

10. Дейвид Бекъм
Доста други легенди от 90-те можеха и заслужават да са в десетката, но последната позиция оставяме за Бекс. Ювелирната му техника и отдадеността му към играта го превърнаха в забележителен футболист. В 265 мача за Манчестър Юнайтед за първенство той се отчете с 62 гола. Прекара 11 години в клуба като професионалист, а през 2003-та пое към Реал Мадрид.