Spotify промени начина, по който слушам музика. Когато започнах да използвам услугата през 2009-та година, разполагах може би с 4 GB музика на моя лаптоп, както и с MP3 плеър от 2 GB за най-любимите неща, когато бях на път. Сега разполагам с виртуална колекция, вероятно около 80 GB, която непрекъснато се увеличава и е достъпна по всяко време, където и да се намирам.
Абонирах се за платената версия в началото на 2010-та година и по-късно през същата година инсталирах мобилното приложение на Spotify.
Миналата седмица, след шест дълги и плодотворни години, напуснах платформата. Ето защо.
В началото, по време на първия „меден месец" като абонат, се чувствах като войник в тиха революция. Хората около мен плащаха за дискове, сваляха албуми незаконно от интернет или даваха 100 паунда на година за достъп до каталозите на Apple.
Набързо посветих в каузата мои приятели с обещанието за неограничен достъп до най-разнообразна музика и стотици плейлисти срещу скромен месечен разход. Открих много повече изпълнители и започнах да градя своята богата колекция.
Новото ми хоби се превърна в мания
Купих си по-добри колони, след това слушалки. И още слушалки. И още колони. Купих си телефон с Android, забравих тотално стария си MP3 плейър, защото можех да имам много по-качествено възпроизводство на звука. Това съвпадна с бума на офертите от мобилните оператори във Великобритания, които предлагаха неограничени планове за мобилен интернет.
След това минах на iPhone и докато се уверявах, че имам най-доброто захранване на своите скъпи слушалки, не усетих как Spotify се промъкна в личния ми живот.
Аз съм на 30 години - помня времената, когато сами правехме записи от радиото на аудиокасети, а след това записвахме домашни дискове с любими парчета, които си разменяхме с приятели. През 90-те това беше като обмен на любовен опит, само че за музиката, която ни харесваше и вълнуваше. Така се сближавахме, откривахме.
С течение на годините забелязах, че има албуми, които липсват в Spotify - стари албуми, които смятам за по-важни, отколкото новите.
„Let's Get Free" на Dead Prez го нямаше. През 2011-та тогавашният албум на Адел, за когото всички говореха, така и не се появи. Тази година това се случи с Тейлър Суифт, която изтегли цялото си творчество от Spotify.
И днес има парчета, които просто не може да намерите там. Разбира се, винаги може да ги слушате в Soundcloud или YouTube. Но това, което прави впечатление и ме тревожи, е устойчивото забавяне или липсата на песни от големи изпълнители. Засегнати са дори албуми, които изобщо не смятах да слушам.
Тази липса е страничен ефект от ината на Spotify.
Платформата е обвинявана, че не разпределя справедливо парите, които изплаща на изпълнителите и създателите на музика, че девалвира стойността на това изкуство и облагодетелства големите лейбъли, а освен това предлага почти идентично съдържание на абонираните потребители спрямо тези, използващи безплатната й версия без реклами. Неслучайно Coldplay задържа новата си песен с една седмица и предложи тя да се завърти само в платената версия, което Spotify отхвърли.
Всъщност, тази платформа е гнила от самото начало. За да съществува, Spotify има нужда от постоянно нарастващ брой абонати - само така може да изпълни почти невъзможната мисия да бъде печеливша стрийминг компания. Цената на потребителите без абонамент е висока, това означава по-малки приходи за артистите и постоянно липсващи албуми.
Привличането на нови потребители стана по-важно, отколкото запазването на старите
Spotify престана да се интересува от такива като мен. През последната година тествах други музикални платформи, но недостатъците веднага се набиваха на очи. Rdio вече бе залязваща услуга, когато опрях до него.
Deezer ми даде безплатен едногодишен абонамент, но там потребителската навигация не беше толкова добре направена, както Spotify, особено на iOS устройства. Пробвах и Tidal за няколко дни.
Apple Music ме впечатли - и като приложения, и като колекция, но й липсва поддръжка на Sonos, wi-fi аудио компания, от която си купих почти цялото домашно озвучаване. Така набързо се отказах от пробната им версия, с евентуална бележка да се върна след време.
На 15 декември Apple Music започна да поддържа системите на Sonos и аз веднага се абонирах.
Няколко дни по-късно прекъснах най-важната музикална връзка в моя живот. Със Spotify.
Интеграцията със Sonos, макар и под формата на бета версия, доста ме оживи, а и открих неща, които предпочитам пред Spotify -например, специалното подбраните компилации от музикални изпълнения, потребителския интерфейс и препоръките от куратори, които оценявам като страхотни, с изключение на пресиленото пробутване на Джак Уайт.
Няма потребители, които не плащат, но ми липсват плейлистите, които импортирах от Spotify. В Apple Music те не са статични. Да, кураторите на платформата имат страхотна експертиза, но бих искал малко повече свобода. Може би един ден и това ще се случи, ще видим.
За шестте години в Spotify съм платил 1000 долара за абонамент, което не е голяма сума.
Но има хора, които не са платили нищо и това ме кара да се чувствам, че съм по-маловажен за компанията. Тя има нужда от премиум потребители, за да оцелее като независим играч на пазара. Spotify не би трябвало да се примирява с факта, че ме загуби. Или който и да е абонат. Дори да промени бизнес модела си, за мен вече е твърде късно.
