Тайно ни харесва музикантите да се държат безумно. Не го признаваме често на глас: в рокендрола, както и в живота, имаме склонност да свързваме сериозността с убедителността - колкото по-сериозно е изражението, толкова "по-стойностна" е музиката и така нататък. Но дълбоко в себе си сме запазили специално място за изпълнители, готови да изглеждат безумно за наше удоволствие. Ето защо Led Zeppelin "важат" повече от Rolling Stones, или Bowie винаги засенчва Дилън.
Перфектен пример за това са Kasabian, може би най-добрата британска рок банда от своето поколение и неслучайно - най-глуповатата
Това, естествено, е крайно противоречиво мнение, което вероятно ще ви подложи на тотален присмех в някои части на Интернет пространството. Макар те да са били хедлайнъри на фестивала в Гластънбъри и да са продали милиони албуми, критиците продължават да държат квартета на една ръка разстояние: Били Браг изразява мнението на мнозина, презирайки Kasabian като пародийна група в духа на Spinal Tap, която се добра до шумен, блудкав живот ("Не съм фен," казва авторът на балади, "но ако четете интервютата им, все едно са диалози от Spinal Tap, е много забавно").
Бандата, както бихте и предположили, изобщо не е трогната от това. Те предпочитат донякъде тази представа за себе си - въпреки че е трудно да говорим за група, която пълни стадиони по големи турнета, като за "отхвърлена".
"Малко като песента на Millwall - "никой не ни харесва, но не ни пука", казва авторът на повечето парчета Серж Пизорно. "Винаги съм харесвал това отношение. То ни наелектризира".
Стартирайки в началото на новото хилядолетие, Kasabian бяха приемани като поредната група хулигани, размахващи китари от най-мрачния край на Англия. Най-често ги сравняваха с Stone Roses и Oasis - не точно неправилни сравнения, но все пак подвеждащи в неуспеха си да предадат величествената абсурдност на творчеството на Kasabian.
Като начало, Kasabian са само формално "рок" група. Докато съвременниците им бягаха като дявол от тамян от всичко по-съвременно от ръждясал китарен педал, Kasabian възприеха охотно технологиите: от първия си албум през 2004 до излезлия тази година 48:13, обработени електронно бийтове и бумтящи синтове са в основата на тяхното звучене.
Уникалното при Kasabian е, че за разлика от другите британски групи, те са дръпнати навътре, имат тайна страна
Европейското турне на Kasabian през 2009 включваше видео-шоу с намигания към френския драматург Антонен Арто и аржентинския писател Хорхе Луис Борхес, а на концерта им в Дъблин кулминацията бе преминаването през сцената на комика Ноел Фийлдинг, облечен като Влад Цепеш - определено това не е нещо, което някога бихте казали за Oasis, когато те неизбежно се съберат пак (ловим се на бас, че ще се случи).
"Нямаме нищо против да сме банда, която предизвиква противоречиви мнения," казва Пизорно. "Това е същността на изкуството: ако хората не разбират това, което правим, няма проблем. Аз самият не разбирам много неща."
Той не се опитва да се хвали, когато казва, че по негово мнение Kasabian вероятно са изпреварили времето си, а укорите на критиката са само част от дълга, безславна история на музикални хейтъри, които не ги разбират.
"Ако се замислите за най-добрите албуми, правени някога, и прегледате рецензиите за тях в момента на излизането им, гарантирам ви, че те няма да са особено положителни. Ако правиш нещо, което не стои намясто в този момент или демонстрира напредничаво мислене, те оплюват и заливат с неодобрение. Бандите, които са имали добри рецензии тогава, сега са тотално забравени и никой не е чувал за тях."
"Рецензиите са за балъци"
"Не искаме да се превръщаме в Coldplay, една от бандите, които правят асансьорна музика," казва басистът Крис Едуардс. "Ако желаехме всички да ни харесват, щяхме да пишем песни като Крис Мартин - те няма да променят света. Не можете да ги мразите, но не можете и да ги обичате. А ние предпочитаме да търсим границите и да ги преодоляваме."
"Не съм чел рецензии от може би осем години," допълва Пизорно. "Реших, че това не ми дава нищо. Журналистите няма да напишат следващия ти албум вместо теб: те определено няма и да излязат на сцената да ти помогнат. Осъзнах, че това няма значение: ако напишеш добра песен, хората или ще я купуват, или няма да я купуват. Сигурен съм, че добрите рецензии може и да помогнат за нашата кауза. Не познавам обаче много хора, които да базират избора си на музика на мнението на човек, когото никога не са срещали, пишещ в списание, за което не им пука."
14 години след началото, Kasabian приписват дългия си живот като банда на братската хармония, която цари между музикантите
Основните членове на групата са се запознали в училище и през цялото време заедно е имало само една реална нестабилност по време на катастрофално тримесечно турне в Америка през 2011 г. Както и много други британски групи преди тях, те са открили, че Америка е земя на безкрайни магистрали и оглушително безразличие - и това е довело до по-напрегната атмосфера. Но дори и тогава никога не е стоял реално въпросът за раздяла.
"Може би е имало няколко случая на кофти махмурлук," свива рамене Пизорно. "Като цяло обаче си изкарахме доста добре. Срещал съм банди в доста по-тежко оположение - в зали, където атмосферата беше мрачна и потискаща. Като се има предвид от колко дълго правим това, мисля, че сме прекарали доста щастливо времето си."
