Отварям произволен англоезичен сайт на музикална тематика и в рамките само на главната страница почти винаги виждам нещо за дебютен албум на многообещаваща група, малко клюки около записите на най-големите в момента и тук-там някоя статия със заглавие от типа на "90-те - Голата истина. Защо никога не трябва да се връщаме назад".
След това минавам през родните сайтове и забелязвам обзор на чартовете тази седмица, новина за клип на Софи Маринова и Устата, обявления около фестивалите и подгряващо парти на Тома.
После минавам през сайтовете на родните фестивали и виждам еклектична смесица от застаряващи звезди, които бяха на върха когато бях в 5 клас. За разнообразие има и някой още по-дърти персонажи, които са били скучни дори на родителите ми, както и 1-2 млади банди, които записаха най-тъпите си албуми в последните 2-3 години. И едното изключение Chase and Status, които хем са на върха, хем имат яки албуми, хем са на всички големи фестове в Европа.
Само че за разлика от България, из Европа Chase and Status ще свирят с други млади, набиращи популярност и многообещаващи банди, които са любимци на медиите и публиката. Същите тези банди пълнят фестивалите буквално в цяла Европа, дори и в съседните ни държави.
Естествено никой не игнорира старите кучета, които всички познаваме и обичаме, но пък и никой не разчита само на стари кучета, както в България.
Всички тези факти показват, че нещо сериозно е сбъркано в случването на музикалния "бизнес" в България. Като се започне от медиите, които ни обсипват с новини за ревматизма на поредната дядка, радиата, които не пускат друго освен въпросната дядка, мине се през промоутърите, които канят само дядката и остарелите му приятели, и се свърши с "меломаните", които са готови да ти издерат очите, защото не обичаш да слушаш само дядки.
За добро или лошо, това е поредният омагьосан кръг на българската реалност, от който сякаш няма как да се излезе, докато някой не реши да тегли една майна на застарелия вкус на всички ретроградни звена от машината.
Докато това не се случи, ще гнием в дядова музика, сбъдвайки мечтите си отпреди 10-20 години. В това време адекватните на времето си хора харчат пословнични суми по големите европейски фестивали, за да изживеят днешните си мечти днес.
