Когато една и съща група разтапя хиляди тела за пети пореден концерт, значи е наистина добра. Както биха се изразили самите те: Дами и господа, моля посрещнете The Parov Stelar Live Band.
Домакини бяха 5000 души в столичната зала „Арена Армеец" снощи, превърната в нещо като малък АЕЦ. Не е нужно да казваме, че всеки изцеди от себе си максимално количество енергия. Защото електро суингът е музика, която не търпи статични зрители, а другото име на Parov Stelar e танц.
Танц като пружина
Започваш и не спираш, докато сценичните работници не се захванат да раздигат техниката. Преди това - над час и половина очарование. Музика от миналото под диригентството на бъдещето - доминантите на две епохи в едно. Рефрени, които едва припяваме, защото в белите дробове няма достатъчно кислород.
По изненадите ще познаете големите групи. Parov Stelar дойдоха с подобаваща по размери видеостена, каквато досега в София не сме виждали при предишните им изпълнения. Дойдоха с нови парчета, но без да забравят и старите, заради които симпатиите ни са спечелени завинаги - "Catgroove", Matilda", "Homesick", "Chambermaid Swing", "The Mojo Radio Gang"...
И така, зад пулта е Маркус Фюредер. Още не е запалил цигара, а публиката е eкзалтирана от „Booty Swing" и новото парче „Clap Your Hands". Джери ди Монца се включва със соло на тромпет, което надъхва тълпата. Идва ред на силното "Jimmy`s Gang", а виещата еднакво добре тяло и басов тембър Клео Пантер подканя трибуните да се взривят. Щафетата поема Max The Sax с рецитал на саксофона за електронното "Homesick".
Групата от Австрия се раздава с балканска страст. И така "All Night". Става дума не просто за химия, не просто за умението да изненадаш публиката всеки път, а за любов.
И те ни се обясниха - два пъти
Първото признание дойде от вокалистката Клео Пантер, която още помни как на първия и ветровит Elevarion австрийската група се е превърнала в хедлайнер, без да подозира и без да иска. А второто - от централния мозък на бандата - Маркус Фюредер. След като всички се бяхме предали на неизбежното очакване, че краят е настъпил, той се качи на сцената и обяви, че в софийски води бандата се чувства у дома. И винаги ще е така.
Ако трябва да опишем австрийските прелъстители с едно от техните парчета, това е "Monster", където се пее „Танцувай, това е романтиката".
Затова искаме да ги видим поне още пет пъти по пет.
