Предложете „Съветски бас" на някой денс фанатик и той ще си помисли, че сте на някакви особено тежки халюциногени. Но терминът е напълно реален и обозначава ново течение на денс музиката, върлуващо из техно клубовете в Москва, Санкт Петербург и Тула.
Той комбинира различни електронни течения с военни барабани, брас мотиви и подбрани цитати съветска пропаганда в неподражаем носталгично-футуристичен микс.
Двамата архитекти на стила, диджеите и продуценти Chuck Upbeat и Groove Daddy, се събрали покрай общото си презрение към ограниченията на московската денс сцена.
На фона на нейния депресиращ транс хаус, съветският бас звучи необичайно ведро, оптимистично и находчиво.
Upbeat и Daddy стартирали общия си проект Midget Ninjas Soundsystem (MNS) през 2009 г. и сложили за негова емблема малка симпатична нинджа, въоръжена със сърп и чук.
Ленин вокалист
Още първата им клубна вечер със съветски бас се приела страхотно от публиката в Москва - стилът разпалил едно запомнящо се енергийно парти.
Две години по-късно двойката диджеи се преместила на място, наречено Arts Squat - претрупана с графити сграда, обикновено приютяваща пънк рок партита.
Оттогава насам новите течения в жанра показват, че съветският бас се развива и популяризира непрестанно. От миналата година Upbeat и Daddy вече се подвизават в клуб „Миата" в Тула, побиращ 1300 души.
А различни продуценти и денс експериментатори из страната произвеждат нови и нови съветски бийтове. Самите Midget Ninjas тъкмо пуснаха последната си песен Revolution Rave, в която кънтят откъси от реч на Ленин.
Военният дух
За Midget Ninjas съветският бас в никакъв случай не е политическо движение - той представлява по-скоро възхвала на една някога гордо обединена страна.
„В никакъв случай песните не подиграват съветската музика, а по-скоро й отдават почит", казват нинджите. „Повечето млади руснаци се гордеят със своята култура и наследство. Искаме да съживим носталгията по Съветска Русия и не ни е срам от това".
„Определено има известна войнственост в звученето", смята британският музикален продуцент Шон Кейси, който се увлякъл от съветския бас веднага щом разбрал за него. „Но духът на войната е навсякъде в тази страна. Където и да отидеш си обграден от военни сгради или някоя фабрика, в която са се произвеждали ракети".
Вероятно затова съветският бас се оказва един изненадващо уместен стил със своя привидно невъзможен микс между минало и бъдеще.
Е, той едва ли има големи шансове да се разшири извън границите на Русия, но потенциалът му на местната ъндърграунд сцена изглежда безграничен.
