Още с идването си на власт Никита Хрушчов осъзнава ясно, че просперитетът ще си остане мит, ако разчита само на цензура и пропаганда. При прословутото Размразяване, което лидерът подхваща, той и членове на висшия ешелон на властта виждат с очите си какъв научен подем се случва в Запада.
Идеята на Хрушчов да обособи град на учените, на най-блестящите мозъци на СССР, на теория е прекрасна. Изпълнението ѝ обаче я обрича на провал.
През 1957 г. с декрет на Кремъл е основан Академгородок, само че градът се намира в далечен Сибир.
Населеното място започва да се разраства на едва 30 километра от Новосибирск, на място, където зимата трае над 6 месеца и температурите понякога падат до под -40 градуса по Целзий.
Прословутата съветска параноя не пропуска и Хрушчов, който желае локацията да е възможно най-затънтена и изолирана.
Лидерът има и железен аргумент да запрати най-блестящите умове на СССР дълбоко на север - той иска да създаде у тях усещане, че са застраховани от идеологическа намеса в научната работа.
Все пак съществува и още една причина интелектуалният елит на Съветския съюз да е там - Студената война. Москва се опасява, че ако Академгородок е в пограничните с Европа райони или близо до голям областен град, се превръща в прекалено лесна за бомбардиране от злонамерения Запад мишена.
Пък и в горите на съветския Север учените се радват на чист въздух за разлика от онези, живеещи в тежко индустриализираните части на СССР.
Под ръководството на Хрушчов Академгородок се развива по план и приютява 15 института, филиали на различни университети.
Специалностите варират от ядрена физика и разработка на ядрени оръжия до ботаника.
В пика на научния град там живеят 65 хил. учени, които живеят с безпрецедентни за Съветския съюз свободи. Имат достъп до книги като "Майстора и Маргарита" на Михаил Булгаков, слушат иначе забранени музикални произведения и дискутират спокойно политическата обстановка в Съюза.
Генетик на име Дмитрий Беляев пък работи усилено по опитомяването на диви животни и най-вече на лисици.
Институтът по генетика и цитология създава поколение лисици, чието поведение прилича много на това на домашните кучета. Животните се използват и като домашни любимци, и като герои във филми. Фермата за лисици дава на Академгородок над 40 поколения с одомашнени животни.
На булевард с дължина от 2 и половина километра се помещават рекордните 20 научноизследователски института.
Подемът рязко е посечен с идването на Леонид Брежнев на власт.
Новият властелин на Кремъл смята, че СССР трябва да се съсредоточи върху тежката си индустрия и военната промишленост. Свободните дни на Академгородок също са зад гърба на жителите му, защото репресиите и цензурата се завръщат.
Ситуацията се влошава след разпада на Съветския съюз и масовото изтичане на мозъци към Европа и САЩ.
Усилията на Владимир Путин да събути заспалия град на учените и до днес не сработват така, както се очаква.
Да, построена е бляскава и футуристична сграда, наречена "Академпарк". Тя би трябвало да ознаменува прераждането на Академгородок, но бързо става ясно, че заради изобилието от стъкло е неизползваема през зимните месеци.
Жителите се оплакват и че винаги остават на заден план пред институтите в големите руски градове като Москва и Санкт Петербург.
Така или иначе след началото на войната в Украйна Кремъл отново измести фокуса от наука към военно дело и промишленост.
