"I’ll be the death of you,
You'll be the death of me too…"
Припявам си припева на първия сингъл на бандата Robbers on Parole, докато крача към входа на националния стадион. Там е срещата ми с трима от четиримата виновници за парчето "2 Far Gone", което се е забило в главата ми след цял ден слушане.
Българската банда е в състав Моника (вокали), Стефан (китари и синтезатори), Ивайло (бас) и Крис (барабани).
Макар до момента да имат само две авторски песни, те са толкова различни една от друга, че ясно проличават експериментаторският дух на Robbers on Parole и смелостта им да опитват различни неща в търсене на звученето си.
От четиримата само Крис не успява да дойде на срещата ни. Не казвам на другите какво съм си пял до момента, но още докато крачим из Борисовата градина в търсене на удобно място за разговор и няколко снимки, разбирам, че с тях се говори лесно. Особено за музика – страстта им там личи ясно.
Първото им парче – "2 Far Gone" излиза миналия ноември, а вторият им сингъл – "Feel Complete" – се появи през юли тази година. Казват, че за момента предпочитат да работят от сингъл за сингъл, за да отделят на всяка песен необходимото й време и внимание.
Докато "2 Far Gone" те раздвижва с едно по-рок звучене, във "Feel Complete" то е останало на заден план, а много по-осезаеми са електронните елементи. Динамиката на припевите и гласът на Моника са свързващият елемент, който помага да осъзнаеш, че двете песни са дело на една и съща банда, която обаче не се притеснява да рискува.
"При нас го има момента, че във всяко едно парче се появява нещо ново", обяснява Моника. "Мисля, че супер флуидно се променяме на принципа, на който в момента цялата музика се променя, експериментира и т.н."
В постоянната еволюция на звученето им няма нищо изненадващо. Още преди да създадат първата си обща песен сядат, за да обсъдят къде се преплитат музикалните им вкусове и какво биха желали да присъства в собствената им музика. Но с времето тези влияния се променят, а с това и желанието им да поемат в различни творчески посоки.
Моника ги сравнява със заобиколени от играчки големи деца, които постоянно казват "Дай това, дай онова".
Първият им опит е бил "най-любимата играчка", обяснява Ивайло. Затова в "2 Far Gone" се усещат най-много метъл и рок влиянията. После разбират, че "може и друго", проучват възможностите, които електрониката им дава, и си казват: "Go wild!".
Как се заформя една банда? Това винаги е основен елемент от нейната история. В случая с Robbers on Parole началото е приятелството на Стефан и Ивайло. Двамата се познават от около 12 години и са свирили по най-различни проекти, сред които и метъл бандата This Burning Day, която вече е в миналото им.
Стефан пък се запознава с Моника покрай свой близък приятел, който също като нея е студент в НАТФИЗ. Тя се е занимавала с народно пеене около 4-5 години, а от общия приятел разбира, че Стефан свири на китара. Един ден му предлага да опитат нещо заедно и той приема.
Стефан разказва, че заради това, че Моника пее "великолепно", нямало как да не й предложи да изпробват нещо по-сериозно с "истинска банда".
Това съвпада с желанието, което споделят с Ивайло - да започнат нов проект. А квартета допълва барабанистът Крис - също приятел на Стефан, с когото обаче допреди този момент основно са пиели заедно, вместо да свирят.
"Бяхме наясно, че имаме сходни вкусове и влечения към музиката. От доста време бяхме говорили да направим нещо. В крайна сметка го поканихме да дойде да свири и ни прилегна перфектно", разказва Стефан, смеейки се.
"Това е странно - че по едно и също време момчетата от бандата решихме да минем от метъла към по-комерсиална и по-достъпна музика", разказва басистът Ивайло. Самият той преди Robbers on Parole е минал през поп-пънк проект и дори през желанието да свири "по-конвенционален гаражен рок".
"Стигна се до момента, в който си казахме, че искаме да комбинираме електроники с рокаджийски влияния и да стане една страшна манджа с грозде от всичко, което ни кефи."
През това време Стефан вече е развил своите интереси далеч от китарите, а именно към електронната музика. Това води до желанието му да свири "повече на синтезатори, отколкото на китари", както и до електронните елементи в музиката на Robbers on Parole.
Ако се опитате да ги пъхнете в някоя жанрова кутийка, ще ви е трудно. По тяхна собствена преценка свирят в графата "Последният да затвори вратата". Дългият вариант за жанр на музиката на бандата, с който изглежда и преди са се шегували, е "алтърнътив синтпоп дарк рок".
Най-простичката и ясна жанрова дефиниция обаче е electronic rock. Жанр, който не дава никакви ограничения нито в звученето, нито в тематиките.
А Robbers on Parole нямат намерение да се ограничават. С всяка следваща песен сякаш преоткриват себе си и начина, по който звучат. Единодушни са, че по-скоро ще продължат да експериментират със звученето си и в следващите си песни.
Моника прави сравнението с twenty one pilots, които с времето са направили толкова различни неща в своята музика, че има хора, които може да не познаят някое тяхно парче, когато го чуят. В много от бандите, които членовете на Robbers on Parole слушат, постоянно текат подобни процеси на промяна и за тях това е за добро.
"Имам усещането, че много банди се изчерпаха с това, че предлагат някакви безкрайни прочити на едно и също нещо, което колкото и да те кефи, в един момент започва да ти писва", казва Стефан. "Лично аз, който дълго време съм си мислил, че няма да слушам нищо друго освен рок и метъл, в последно време намирам за доста по-интересна по-експерименталната рап или електронна музика."
Направило му е впечатление, че в почти същия момент, в който те решават да опитат с electronic rock проект, нещо подобно се е случило и с много други банди по света. Дава пример с промяната в Bring Me The Horizon, чийто последен албум звучи доста по-поп. Друг пример са любимите им PVRIS.
Според Ивайло в музикалния свят тече завръщане към звученето на 90-те и вярва, че за тези 30-годишни цикли има проста причина. За носталгията по 80-те например, през която развлекателната индустрия наскоро премина, са отговорни онези, които са били деца през този период.
"Хората като нас, които са били деца през 90-те и са слушали супер много Prodigy, Garbage и Placebo, започват да правят музика сега. Ние по-скоро взимаме електрониката не от 80-те, а влиянията от рейвърските и трип-хоп групи на 90-те, включително Massive Attack, на която всички сме много големи фенове", посочва той.
"Тогава никой не беше обременен в чак такава степен какъв ти е стилът. Тогава хората бяха по-скоро [с нагласата] експеримент, експеримент, експеримент, и това беше много яко", включва се Стефан. Ивайло допълва, че именно заради това е имало "и Gorillaz, и гръндж, и Radiohead".
Ако всички тези примери още не ви дават насока какво да очаквате от Robbers on Parole, това е добре. Защото те са си те, а музиката им говори по-добре за тях от каквито и да е вдъхновения, влияния или жанрови определения.
Всеки слушател може да ги възприеме през собствената си призма, фокусирайки се върху един или друг елемент. Аз например им споделям подозрението си за някаква връзка между текстовете на двете песни – "2 Far Gone" сякаш разказва за проблемните връзки и може би неизбежната раздяла, а "Feel Complete" – за търсенето на самия себе си и човека, който да те допълни. Оказва се, че подобна връзка между текстовете наистина съществува.
"Много често когато група хора се съберат на едно място, в събитията в техните животи започва да има някаква синхроничност – на преживявания, на емоционални възприятия. Това често води до припознаване на себе си и собствените болки в другия. В един момент се оказа, че текстовете, които се зараждат, по някакъв начин носят проблем на всеки един от нас", казва Моника.
И след като второто им парче се казва "Feel Complete", идва въпросът дали самите те се чувстват завършени.
"Като банда може би, като индивиди – никога. Не мисля, че някой може да има абсолютната убеденост, че някога ще бъде завършен, в който и да е аспект на живота си – той е безкрайно търсене", обяснява Ивайло.
Няма как да избягаме от въпроса за името. Въпреки значението му (бел. ред. Robbers on Parole се превежда като "обирджии с условна присъда"/"обирджии, пуснати предсрочно от затвора") никой от четиримата членове на бандата няма криминално минало.
"Винаги съм обичал имена, които разказват вътре в себе си истории. Защото когато чуеш име, можеш сами да си създадеш история – хората са естествени разказвачи и прикачват смисъл към заглавията", обяснява Ивайло. "Robbers on Parole може би те кара да си зададеш въпроса кого са обрали, кога са го обрали, колко време са стояли в затвора, ще стоят ли още там, ще отидат ли към залеза с парите, които са скрили някъде…", казва той.
За момента не са тръгнали към залеза, а към третия си сингъл. Той се очаква през декември.
Подобно на първите две песни, той също ще има клип. Групата е взела съзнателното решение да работи с различен режисьор по всяко парче. По този начин всяко видео е уникално и представя различен поглед към тях и творчеството им. Освен това вече са част и от инициативата на телевизия Bulgaria on Air "Bulgaria ON ART - За нова българска култура", в която се подкрепя развитието на качествени културни проекти.
Що се отнася до бъдещето, Моника не изключва възможността един ден да запишат и цял албум, ако се появи една по-солидна идея и цялостна концепция за такъв. За момента обаче фокусът остава върху синглите и клиповете към тях.
И върху търсенето на лейбъл. Знаят, че за да се случи това трябва да имаш достатъчно много материал зад гърба си. (Такъв при тях постепенно се трупа, така че ако представители на бранша четат – подпишете ги, преди някой друг да ви е изпреварил!)
Все пак музиката да се превърне в основното им занимание е не само тяхна цел, но и мечта.
Въпреки дозата скептицизъм, че в България това е възможно, признават, че има групи, които успяват. Като някой, който вече се е отдал професионално на изкуството, Моника не се плаши от предизвикателствата на един такъв живот.
"Ако човек по някакъв начин инвестира и се отдава на това, което прави, то рано или късно му се отплаща", убедена е тя.
Robbers on Parole изглеждат повече от отдадени – на музиката и на експериментаторския дух, който ги води. Пълни с идеи и вдъхновение хора, които искат да развиват себе си и общия си проект. И които не се страхуват от промяната, а залагат на нея в търсенето на звученето си и на нови, и нови фенове.
