Едни от кралете на брит рока през 90-те, Blur отново са актуални и отново са на върха. Новият им албум The Magic Whip води в класацията по седмични продажби във Великобритания в средата на седмицата, след като официално излезе в понеделник.
Нещо повече - до момента албумът е продал повече от останалите в Топ 5, взети заедно.
Ако очакванията се сбъднат и The Magic Whip се задържи на върха, той ще стане шестият пореден албум на бандата, достигнал първа позиция след Parklife, The Great Escape, Blur, 13 и Think Tank.
Изданието няма как да не е голямо събитие за феновете на Blur - те мечтаят за нов албум на любимците си още от славните концерти, които бандата изнесе при повторното си събиране през 2009 г. Но всъщност The Magic Whip не е дълго обмислян проект, а е бил създаден по-скоро случайно и е плод на щастливо стечение на обстоятелствата.
През 2013 г. четиримата от Blur се оказали заедно в Хонконг и имали пет свободни дни заради пропаднало фестивално участие. За да запълнят времето си, те влезли в студио и нахвърляли идеи за нови песни, в които китаристът Греъм Коксън видял потенциал за цял нов албум и определил жанра му като „sci-fi фолк".
Наложило му се обаче да убеждава останалите от групата, които били скептични към идеята.
Завръщането на Коксън с пълни сили в творческия процес (той беше напуснал групата още при началните сесии от миналия им албум Think Tank през 2003 г.), както и възобновената работа с продуцента Стивън Стрийт, работил по ранните албуми на Blur, веднага си проличават.
The Magic Whip е триумфално завръщане, което запазва идентичността на класическите Blur и добавя идеите, натрупани по отделно от четворката през последното десетилетие. Бандата не звучи като преоткрила себе си, а по-скоро като узряла и обогатена с нови нюанси в музиката си.
Песните им отново са особени, трудни за поставяне в определен стил, звучащи едновременно простичко, жизнерадостно, замечтано, мистериозно и проницателно.
Фронтменът Деймън Олбърн, направил пауза в успешната си солова кариера, за да се отдаде отново на Blur, използва своите влияния от класическата и уърлд музика, а към тях се прибавят уникалният стил на свирене на Коксън и все още съществуващата химия между четворката.
Така Blur за пореден път не разочароват и предлагат нещо повече от носталгичен порив по деветдесетарското звучене. А както отбелязват и британските издания, те определено не звучат като група в края на творческите си сили и са способни да дадат още много...