Миналата седмица електронният артист Джеймс Блейк грабна престижната британска награда "Меркюри", с която ежегодно се отличават най-стойностните музикални албуми от Великобритания и Ирландия.
Фактът, че школуваният пианист изпревари Дейвид Бауи и Arctic Monkeys може и да е шокиращ за мнозина, но 25-годишният Блейк е заслужен победител и съм сигурен, че приносът му към музикалната сцена тепърва ще става все по-голям.
От сантиментална гледна точка предполагам, че хората биха предпочели Бауи да беше взел наградата, тъй като е един най-ярките символи на авантюристичния британски поп.
Но Блейк продължава неговата традиция със своята концентрирана, мелодична и емоционална музика, толкова технологически наситена, че наистина няма как да бъде създадена в друго време, освен сега.
Можем да стигнем и по-далеч с предположението, че ако в момента Бауи се намираше на върха на своята креативност, вероятно щеше да звучи точно така.
Вторият албум на Блейк Overgrown е колкото наситена, толкова и пространствена музика, с басови звуци, които ти влизат директно под кожата, и дигитални ефекти, които я правят повече, а не по-малко човечна.
В нея Джеймс Блейк влага нещо наистина забележително и ако журито на „Меркюри" убеди британските меломани да му обърнат повече внимание, значи наградата ще е изпълнила предназначението си.
Унизителната сцена
Не че някой обърна особено внимание на Блейк, докато той пееше на сцената в нощта на награждаването.
В началото неговата хай-тек песен звучеше толкова скромно, че половината помещение дори не забеляза присъствието му и бърборенето продължи докато синтезаторът му не стана толкова силен и дълбок, че вътрешностите ни завибрираха.
Да, трудно е да свириш точно на тази церемония - изпълнителите са на сцената, докато в същото време важни клечки от звукозаписната индустрия вечерят. Това със сигурност действа унизително на музиканти, смятани за независими и смели новатори.
Още повече, че самите изпълнения не са особено силно озвучени на фона на безразличието, идващо от седящата на канапета и пиеща вино публика.
На моменти бърборенето и постоянният звън на чаши кара най-вдъхновяващите британски артисти да изглеждат като обикновена фонова музика на вечерен коктейл.
Бауи не се появи, Arctic Monkeys закриха
Самата сцена обаче беше брилянтно замислена - разделена на два балкона, като бандите свиреха една над друга и така паузите между гиговете бяха минимални. Тази конструкция може да е бъдещето на големите фестивали.
Всички артисти дадоха най-доброто от себе си, от динамичния рок на Foals и Savages до компютърните ритми на Джон Хопкинс и Disclosure, празничния електро соул на Rudimental и соло пианото на Лаура Мвула.
Бауи очаквано не се появи, но беше изпратил впечатляващ видео материал, който да запълни предвидената за него програма. Шоуто закриха Arctic Monkeys и наистина в листата нямаше музикант, който можеше да ги последва след техния перфектен баланс от стилно излъчване и наперено изпълнение.
С пет албума номер 1 зад гърба си, „маймуните" оправдано се държат като царе в своята област. За разлика от тях, Джеймс Блейк изглежда като уплашено момче, попаднало на грешното място.
Но именно неговата музика звучи като част от бъдещето и затова, струва ми се, Дейвид Бауи би одобрил избора на журито.