ABBA доскоро минаваха за "виновно удоволствие". Но няма такова нещо като виновно удоволствие, когато става дума за музика - има само добра и лоша музика.
Когато откривах музиката, любовта на по-голямата ми сестра към ABBA повлия силно на вкуса ми. От една страна слушах New Order, Грегъри Айзъкс, Echo & The Bunnymen, Smiths и U2, но от друга наистина не можех да устоя на ABBA. Техният бляскав поп беше просто твърде пристрастяващ.
Купих си мои собствени копия на Arrival, ABBA - The Album, Voulez Vous и така нататък. Взех си на видео техния филм за турнето ABBA - The Movie само няколко дни след като гледах The Clash (няма награди за позналите кое ми хареса повече) и бях почти отлъчен от моите "ню уейв" приятели за признанията ми в любов.
Дори и сега, ако ми се предлага избор между London Calling на The Clash срещу Voulez Vous на Abba, съмнявам се, че бих предпочел да слушам The Guns Of Brixton пред Angel Eyes.
Постепенно с годините харесването на ABBA стана почти нещо приемливо. Хората слушаха песни като Oliver's Army на Елвис Костело и започнаха да осъзнават, че шведите всъщност са повлияли на ню-уейв. Чувате ли онова характерно пиано в Oliver's Army? Чиста ABBA.
Наскоро Брайън Хигинс, който е писал някои от най-добрите поп-парчета на последното десетилетие за Girls Aloud, каза, че "SOS беше песента-мерило, към която се стремяхме да достигнем като мелодика".
И той е прав - SOS е налице, заедно с Dancing Queen и Billie Jean на Майкъл Джексън, като една от най-великите поппесни, писани досега.
Но отскоро се появяват знаци, че ABBA възнамеряват да лепнат петно на своето мелодично наследство.
Част от проблема е токсичната комбинация от ужасния филм Muriel's Wedding, който популяризира Dancing Queen до степен, в която няма как тази песен да бъде избегната където и да е в непосредствена близост до жени и алкохол, а мюзикълът Mamma Mia! окончателно уби убедителността на ABBA. Филмовата адаптация на Mamma Mia! също не помогна особено.
А сега идва и тази абсурдна изложба ABBA World в Ърлс Корт. Това, което тя прави, е да превърне ABBA в нещо радиоактивно за всеки под 25 години. Кой сериозно може да харесва група, която има посветена на тях безвкусна изложба?
Улвеус и Андершон, преди общоизвестни с нежеланието си да позволяват на други изпълнители да използват тяхна музика, дори позволиха на старата претендентка за попкралица Мадона да използва част от Gimme Gimme Gimme (A Man After Midnight) в Hung Up (2005) - едно от многото й завръщания на сцената.
Сега пък се говори за еднократен концерт. Ако слуховете са правдоподобни, ABBA дори няма да изпълняват най-добрите си песни. Вместо това ще акцентирът върху по-бавните, по-театрални късни парчета от последните им два албума - Super Trouper и The Visitors. Албуми, които очевидно маркираха тяхния творчески залез като попгрупа и намеренията на мъжете от групата да преминат в областта на музикалния театър.
Това е невероятно ужасна идея.
Не искаме да видим ABBA да се завръщат, тътрейки се на сцена, въргалящи се в мелодраматичния си късен период. Имаше причина за това техните последни албуми, особено The Visitors, да не се продават така добре като ранните им записи - те просто не бяха особено добри.
За какво мислите, бе момчета? Заедно с небесното вокално дуо на Агнета Фелтског и Анна-Фрид Линстад, вие бяхте отговорни за тази магия. Вече отхвърлихте многобройни предложения за турне, с което да се завърнете. Тази недоизпипана идея наистина ще съсипе вашата репутация.
Това е все едно да кажете на вашите фенове: "Абе ще направим концерт, но няма да свирим която и да е от песните, които желаете да чуете - и няма да имате шанс да ни видите, освен ако сте авантаджия от музикалния бизнес - или просто твърде богаташ.
Има обаче един лъч на надежда. Агнета, сладката блондинка, която всички момчета харесваха, все още е отшелник, живее на шведски остров и очевидно още не е запалена по идеята да се включи. Освен това изпитва страх от самолети.
Да се надяваме - за благото на ABBA, групата да не се събере в близко бъдеще.
Мило гневниче: Искам преди всичко здраве, най-вече психическо