Тези плодове са на финландсака монета от едва 2 евро, но са известни най-вече като Арктическо злато. Не само защото са особено ценени и обичани. А и защото са редки и трудни и за откриване, и за бране.
Все пак да търсиш малки, подобни на малини плодчета насред блато в Лапландия изобщо не е най-приятното занимание за лятото. Особено след като е особено препоръчително да си носиш и репелент против комари, а най-добре - мрежа за лицето.
Арктическото злато, наричано у нас дива къпина или морошка, расте там - в най-северните части на планетата, около и отвъд полярния кръг.
Подобно на комарите обича влажни, блатисти места, и в страни като Финландия и Норвегия е изключително ценено - защото е рядко, и заради високото си съдържание на витамин С.
Дивата къпина (Rubus chamaemorus) е сред най-редките и търсени плодове на света и това е повод за куп митове. За тях на Север казват, че струват теглото си в злато, а местата, където има находища от малките, жълтеникави плодове, се държат в тайна от посветените и се предават като наследство в семействата през поколенията.
Дори има шега във Финландия, че сигналите за забелязани мечки растат в сезона за морошките в районите, където се смята, че има най-много плодове. Също и легенда за жена, която си счупила крака, докато беряла плодовете и вместо да повика помощ на място се обадила чак като изпълзяла далеч от находището - за да не го разкрие.
Сезонът им също е изключително кратък - няколко седмици до месец - през юли и август, което прави залога за намирането на "арктическото злато" още по-голям.
Обикновено това съвпада и със сезона на комарите, които особено във влажните райони във Финландия Швеция са страховита напаст.
Всичко това може да обясни цени от поне 20-30 евро на килограм за пресни плодове, а често и повече.
Вкусът на дивата къпина се описва като наситен, със сладки и кисели нотки, а напълно узрелите плодове са меки, сочни и почти се разтапят сами в устата. Плодовете са малки, жълто-кехлибарени и по форма напомнят малини или къпини.
Виреят най-добре в торфени, блатисти местности, в киселинна и бедна на хранителни вещества почва. В Европа се срещат основно в Русия, Финландия, Швеция и Норвегия.
Далеч не всяко лято са изобилни - при по-студени и влажни лета реколтата е още по-оскъдна. Въпреки че са високо ценени в най-северните страни в Европа се берат диви плодове и не се отглеждат култивирани. И под бране се има предвид откъсване с ръка на плодчетата едно по едно - греблата, които се ползват за боровинки например тук не вършат работа, тъй като дивата къпина е прекалено фина и мека.
Една от причините северняците да смятат тези плодове за национален деликатес е високата им хранителна стойност и най-вече високото съдържание на витамин С - до 150 мт в 100 г пресни плодове, или около 3 пъти повече, отколкото в същото количество портокал. Преди векове консервираните плодове те са били използвани от викингите като начин да се предпазват от скорбут по време на морските си пътувания.
Дори и днес е обичайно пресните плодове да се замразяват, за да се пазят за специални поводи, или да се правят на сладко.
Обичайно се ползват като ягоди. Във Финландия ги харесват като десерт със специфично затоплено полутвърдо домашно сирене. На други места ги ядат с палачинки или вафли или просто със сметана.
