Какво по-удовлетворяващо за заклетите рок фенове от плътния и мощен звук на електрическа китара с обилно количество дисторшън?
Особено когато тя е в ръцете на някой всепризнат майстор, разработил свое уникално звучене, превърнало се в основа на вечни хитове.
Свикнали сме да се възхищаваме на китарите в хитовите песни на най-големите рок и метъл групи - но не бива да забравяме, че съществуват и знакови изключения и негативни примери.
Не са малко песните на същински легенди, завладели поколения фенове, в които по една или друга причина звученето далеч не е за пример. И понякога специално китарите се оказват най-пострадалият инструмент.
Преди да пристъпим към примерите, дължим уточнението, че в изброените случаи незадоволителният китарен звук рядко е по вина на самите китаристи.
В общия случай, тук става въпрос за големи инструменталисти и най-често за прекрасно замислени и изсвирени китарни партии, които обаче страдат заради технически ограничения, заради проблеми в процеса на звукозапис или вследствие на постпродукцията.
Нерядко и самите групи признават, че не са доволни от крайния резултат. Подобни премеждия обаче не пречат на бандите и на песните им да бъдат велики.
The Kinks - You Really Got Me
Да си го кажем от самото начало: това е един от най-великите и влиятелни рок рифове, но на записа той звучи все едно китарният усилвател е развален. Както се оказва, случаят е именно такъв.
Става въпрос за усилвател, който не просто е повреден, а умишлено разрязан и намушкан с игла.
Даже съществува спор между братята Рей и Дейв Дейвис чия е била идеята за покъртителния звук, но Дейв настоява, че заслугата е негова.
В момент на гняв той е срязал говорителя на своя Elpico амп с бръснарско ножче и е забил игла в него, а после е бил шокиран колко специфично е зазвучала китарата след интервенцията му.
Можем да го наречем съдба или просто инцидент, но това е записът, с който The Kinks завинаги остават в музикалната история.
Metallica - Broken, Beat & Scarred
Целият албум Death Magnetic на най-прочутата хеви метъл банда е катастрофа в продукционно отношение и от това страдат и китарите.
Проблемите не са свързани с китаристите Кърк Хамет и Джеймс Хетфийлд или с начина, по който те записват китарите си. Всичко се разваля на етап миксиране и мастериране на албума.
Целият звук е твърде компресиран, най-вероятно като резултат от кипящата в музикалната индустрия "loudness war" и стремежа всеки запис да бъде издаден с възможно най-силен звук, за сметка на всякаква динамика в него.
Затова феновете са принудени да слушат качествено замислените песни от Death Magnetic с твърде компресиран и изкривен звук.
Определено това не е най-звездният миг в кариерата на легендарния музикален продуцент Рик Рубин.
Megadeth - Killing Is My Business... and Business Is Good!
В случая отново става въпрос не само за конкретната песен, но и за целия едноименен албум.
Дебютният албум на траш метъл иконите съдържа феноменални китарни изпълнения от Дейв Мъстейн и Крис Поланд, но финалните миксове на песните са твърде незадоволителни.
На качеството на завършения продукт се отразява фактът, че Megadeth уволняват музикалния си продуцент и собственоръчно довършват работата по албума.
Причината е, че те пръсват голяма част от отпуснатия бюджет за наркотици, алкохол и храна, за да им се наложи да преминат на етап "направи си сам".
Въпреки слабата продукция, талантът на Мъстейн и компания е оценен. Албумът е приет много добре и дава силен начален тласък на Megadeth.
Rolling Stones - Jumpin' Jack Flash
Една от най-популярните песни на Stones се е появявала във филми и се е сдобила с кавър версии от други величия като Тина Търнър и Арета Франклин.
Jumpin' Jack Flash има и славата на най-често свирената от Rolling Stones песен на концерти (отдавна е надвишила 1000 изсвирвания). И ако днес чуете на живо началните акорди от Кийт Ричардс на някой концерт, ще има от какво да се впечатлите.
В стария студиен запис от 1968 г. обаче, китарите определено не са еталон за звучене.
В звука им има нещо изключително долнопробно, но същевременно незабравимо и носещо неустоимата непринуденост, с която свързваме музиката на Stones.
Оказва се, че Ричардс е подходил меко казано нетрадиционно към записа. Акустичната китара е записана в хотелска стая на портативен касетофон, който после е занесен в студиото, пуснат през колона със съмнително качество и по този начин записан със студиен микрофон.
Определено има защо тази китарна партия да попада в графата "толкова лоша, че чак култова".
Status Quo - Pictures of Matchstick Men
Абсолютно феноменална песен на английската банда, която обаче започва с пронизителен китарен риф, който бърка дълбоко в мозъка и оставя трайна, писклива следа.
Рифът се повтаря на още две места в песента, за да се затвърди по кошмарен начин в съзнанието.
Звукът донякъде се дължи на силно ограничените възможности на китарните усилватели и техниките за звукозапис в края на 60-те.
Но тези фактори не са достатъчни да обяснят напълно китарния звук, избран от Status Quo за първия им хит.
Вероятно можем да го отдадем на психеделичните търсения в онзи етап от развитието на групата.
