Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

5 велики песни, в които китарите звучат ужасно

Това не им пречи да са евъргрийни Снимка: Getty Images
Това не им пречи да са евъргрийни

Какво по-удовлетворяващо за заклетите рок фенове от плътния и мощен звук на електрическа китара с обилно количество дисторшън?

Особено когато тя е в ръцете на някой всепризнат майстор, разработил свое уникално звучене, превърнало се в основа на вечни хитове.

Свикнали сме да се възхищаваме на китарите в хитовите песни на най-големите рок и метъл групи - но не бива да забравяме, че съществуват и знакови изключения и негативни примери.

Не са малко песните на същински легенди, завладели поколения фенове, в които по една или друга причина звученето далеч не е за пример. И понякога специално китарите се оказват най-пострадалият инструмент.

Преди да пристъпим към примерите, дължим уточнението, че в изброените случаи незадоволителният китарен звук рядко е по вина на самите китаристи.

В общия случай, тук става въпрос за големи инструменталисти и най-често за прекрасно замислени и изсвирени китарни партии, които обаче страдат заради технически ограничения, заради проблеми в процеса на звукозапис или вследствие на постпродукцията.

Нерядко и самите групи признават, че не са доволни от крайния резултат. Подобни премеждия обаче не пречат на бандите и на песните им да бъдат велики.

The Kinks - You Really Got Me

Да си го кажем от самото начало: това е един от най-великите и влиятелни рок рифове, но на записа той звучи все едно китарният усилвател е развален. Както се оказва, случаят е именно такъв.

Става въпрос за усилвател, който не просто е повреден, а умишлено разрязан и намушкан с игла.

Даже съществува спор между братята Рей и Дейв Дейвис чия е била идеята за покъртителния звук, но Дейв настоява, че заслугата е негова.

В момент на гняв той е срязал говорителя на своя Elpico амп с бръснарско ножче и е забил игла в него, а после е бил шокиран колко специфично е зазвучала китарата след интервенцията му.

Можем да го наречем съдба или просто инцидент, но това е записът, с който The Kinks завинаги остават в музикалната история.

Metallica - Broken, Beat & Scarred

Целият албум Death Magnetic на най-прочутата хеви метъл банда е катастрофа в продукционно отношение и от това страдат и китарите.

Проблемите не са свързани с китаристите Кърк Хамет и Джеймс Хетфийлд или с начина, по който те записват китарите си. Всичко се разваля на етап миксиране и мастериране на албума.

Целият звук е твърде компресиран, най-вероятно като резултат от кипящата в музикалната индустрия "loudness war" и стремежа всеки запис да бъде издаден с възможно най-силен звук, за сметка на всякаква динамика в него.

Затова феновете са принудени да слушат качествено замислените песни от Death Magnetic с твърде компресиран и изкривен звук.

Определено това не е най-звездният миг в кариерата на легендарния музикален продуцент Рик Рубин.

Megadeth - Killing Is My Business... and Business Is Good!

В случая отново става въпрос не само за конкретната песен, но и за целия едноименен албум.

Дебютният албум на траш метъл иконите съдържа феноменални китарни изпълнения от Дейв Мъстейн и Крис Поланд, но финалните миксове на песните са твърде незадоволителни.

На качеството на завършения продукт се отразява фактът, че Megadeth уволняват музикалния си продуцент и собственоръчно довършват работата по албума.

Причината е, че те пръсват голяма част от отпуснатия бюджет за наркотици, алкохол и храна, за да им се наложи да преминат на етап "направи си сам".

Въпреки слабата продукция, талантът на Мъстейн и компания е оценен. Албумът е приет много добре и дава силен начален тласък на Megadeth.

Rolling Stones - Jumpin' Jack Flash

Една от най-популярните песни на Stones се е появявала във филми и се е сдобила с кавър версии от други величия като Тина Търнър и Арета Франклин.

Jumpin' Jack Flash има и славата на най-често свирената от Rolling Stones песен на концерти (отдавна е надвишила 1000 изсвирвания). И ако днес чуете на живо началните акорди от Кийт Ричардс на някой концерт, ще има от какво да се впечатлите.

В стария студиен запис от 1968 г. обаче, китарите определено не са еталон за звучене.

В звука им има нещо изключително долнопробно, но същевременно незабравимо и носещо неустоимата непринуденост, с която свързваме музиката на Stones.

Оказва се, че Ричардс е подходил меко казано нетрадиционно към записа. Акустичната китара е записана в хотелска стая на портативен касетофон, който после е занесен в студиото, пуснат през колона със съмнително качество и по този начин записан със студиен микрофон.

Определено има защо тази китарна партия да попада в графата "толкова лоша, че чак култова".

Status Quo - Pictures of Matchstick Men

Абсолютно феноменална песен на английската банда, която обаче започва с пронизителен китарен риф, който бърка дълбоко в мозъка и оставя трайна, писклива следа.

Рифът се повтаря на още две места в песента, за да се затвърди по кошмарен начин в съзнанието.

Звукът донякъде се дължи на силно ограничените възможности на китарните усилватели и техниките за звукозапис в края на 60-те.

Но тези фактори не са достатъчни да обяснят напълно китарния звук, избран от Status Quo за първия им хит.

Вероятно можем да го отдадем на психеделичните търсения в онзи етап от развитието на групата.

   

Най-четените