Иван Лечев няма нужда от представяне. Той е едно от най-знаковите лица на българската музикална сцена от началото 80-те години насам и продължава да свири с част от най-значимите рок групи - ФСБ, Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени, Фондацията...
Като жури в музикалното шоу „Гласът на България" по bTV той има шанса да работи с много млади таланти и да ги насочва в музикалния им път. Той застава и зад една важна инициатива - набирането на средства за възстановяването на Националния студентски дом в София.
Сградата се намира в самото сърце на града - срещу Народното събрание. Обявен за културен паметник от местно значение, Националният студентски дом е базата на Младежкия театър до големия пожар през 2001 година, който засяга покрива и задната част на сградата, откъм ул. „Аксаков". Унищожени са сцената и всички декори.
17 години години по-късно започва акция по възстановяването й, а сега в нея може да се включи всеки. Средства от есемесите, с които зрителите на „Гласът на България" подкрепят своите фаворити по време на живите концерти, ще бъдат дарени от bTV Media Group за възстановяването на Националния студентски дом. В рамките на инициативата със съдействието на радио N-JOY са заснети и специални видеоклипове с финалистите от предаването.
Иван Лечев ни разказа повече за идеята, а ние се възползвахме от възможността да си поговорим с него за ФСБ и развитието на българската музикална сцена днес.
Разкажете повече за инициативата за възстановяване на Студентския дом. Каква е връзката ви с него?
Подкрепям каузата на „Гласът на България" с цялото си сърце. Първо, не знаех, че в Студентския дом е имало пожар, но знам, че сградата от години е абсолютно изоставена - тази сграда, която фактически е на пъпа на София.
Аз съм по някакъв начин много свързан с нея, защото първият концерт на ФСБ изобщо в историята на тази група беше в Студентския дом. Дотогава бяхме предимно студийна група и нямахме самочувствие, че бихме напълнили голяма зала. Нямахме идея колко хора биха дошли. Но когато видяхме целия площад зад Коня (Паметника на Цар Освободител) пълен с хора, които не можаха да влязат, разбрахме, че трябват по-големи зали и нещо не сме предвили правилно.
Остана ни хубавото отношение към това място. Там се провеждаше и младежки конкурс за поп песни. Имаше един оркестър „Метроном" - аз съм свирил с тях поне два пъти на тази сцена. Младежкият театър се помещаваше там известно време, преди да си намери сграда. Беше си едно много приятно място за културни събития.
Аз съм свикнал да гледам на Студентския дом като на културно средище. Изведнъж всичко изчезна - появи се чалготека отдолу за дълги години, след това - друга чалготека. Изключително щастлив съм, че на такова възлово място в центъра на София ще има пак културно средище. Това е много важно, особено за хората като мен, които се занимават с култура и изкуство.
А „Гласът на България" вече влиза във фазата, в която ние, треньорите, нямаме думата. Каквото сме направили дотук, сме го направили и вече гласуват нашите зрители. Средствата, събрани от есемесите от хората, които гласуват по време на живите концерти на 25 май, 2 и 9 юни, ще отидат за възстановяване на Студентския дом. Да се надяваме, че ще се гласува много масово, за да се съберат много пари. Това е целта на инициативата.
След този първи концерт с ФСБ колко пъти сте се завръщали на сцената на Студентския дом?
Не мога да кажа точно, поне два, но това е преди много години. Днес ме питаха кога е бил този концерт и не можах да се сетя. Помня събитието, но не и датата. Това са 40 години в най-добрия случай. Тогава съм бил на 20 и няколко години, а човек на тази възраст не се замисля много-много за години и дати.
Тогава ФСБ започва развитието си като група. Чувала съм, че сте започнали с кавъри, как се развиваха нещата за вас в началото?
Ние направихме репертоар от кавъри, защото тогава нямаше компании, от които човек да си наеме озвучаване, осветление... Тогава си купувахме всичко сами. По това време нямахме средства и единственият начин беше да се замине за чужбина. Ние точно така направихме - пътувахме, ако не ме лъже паметта, осем години: всяка година за по 6-7 месеца. Абсолютно всяка стотинка инвестирахме в себе си - музикални инструменти, озвучаване, осветление. Даже първата апаратура, с която свирихме, сами си я бяхме направили с много компетентна помощ от инженери и специалисти.
Такива бяха времената и въпреки всичко успявахме да се справим доста добре. Даже до ден днешен в „Балкантон", където аз имам студио, още стоят някои от тези боксове с големи бели надписи "ФСБ".
Беше доста тежка работа и не изпитвам особена носталгия по този живот, въпреки че това ни създаде много сериозни трудови навици. Човек като свикне да изисква от себе си много, това му остава за цял живот.
С ФСБ днес имате концерти по-рядко. Как избирате участията си?
Иска ни се, като се каже концерт на ФСБ, това да означава едно определено нещо. Отказваме да правим компромиси. Нямаме особен интерес към клубни изяви. Искаме да правим големи концерти, за много хора, на големи пространства, зали и т.н. Тази година се очаква да имаме три такива - по принцип такива неща се организират много трудно, защото струват скъпо.
На 27 юли е първият концерт тази година, на който откриваме фестивала Burgas Jam, който е на Морската гара. Той се създаде като китарен фестивал, но явно ще прерасне в нещо по-голямо. След това ще свирим на Аполония отново, на 3 септември. Тази година ръководството на Аполония е решило да събере най-знаковите изпълнители, свирили там през годините като юбилейно събитие. Ще се появим и в Пловдив през есента във връзка с Капана фест.
Свирите в много различни банди. Ето, със Стефан Вълдобрев също ви предстои концерт. Какво още да очакваме?
Миналата година се оказа, че в шеги и закачки сме направили грубо около 60 концерта. Тази година, мисля, че няма да е чак толкова, но пак като гледам календара, доста събития има и съм щастлив от това, защото много обичам да работя с колегите. Това, което ме радва в моята кариера на музикант, е, че попадам в творчески колективи, с които много добре се разбираме и в крайна сметка ставаме страшни приятели, което е много приятно, защото откакто свят светува най-трудно се създава екип, а при нас екипите се получават. Със Стефчо имаме на 18 юли в Маймунарника, имаме на 1 септември в Античния театър в Пловдив, имаме в зала 1 на НДК - ние ги обявяваме непрекъснато.
Стефан Вълдобрев беше направил дълга пауза като музикант на сцената, и се оказа, че има публика, на която това много й е липсвало. Новите песни също се приемат много добре. На какво се дължи успеха ви с него и Обичайните заподозрени?
Обикновено това се дължи само на едно нещо - че песните са хубави, специално текстовете, а и не само те. Освен това групата е много задушевна. Ние се радваме да свирим заедно и мисля, че хората усещат това. Получава се добре. Събрали сме се отбор юнаци.
И естествено - Фондацията. Това пък е звездното хрумване на Дони. Той е цар на това да измисля такива работещи проекти. Цялата година преминава под знака на това, че Кирил Маричков навършва 75 години. По този повод на 30 октомври в зала 1 на НДК ще има бенефис с най-различни гости, които през годините са изпълнявали песни на Кирил Маричков или на Щурците. Доколкото знам между поканените са Звезди от Ахат, D2, БТР и т.н. Ще стане голям концерт.
Междувременно си обикаляме по най-различни места, очертава се да направим едно мини турне през октомври преди концерта в НДК, който ще обхваща Лондон, Дъблин и Единбург, защото там не сме ходили - само в Лондон сме били.
Как успявате да балансирате между всички тези ангажименти?
Понякога е сложно. Най-вече това рикошира в семейството, защото непрекъснато вкъщи недоволстваме от това, че нямаме време да сме заедно, а ние за това сме се събрали. От друга страна, много приятели ни казват: „Ами така вие няма да имате време да си омръзнете!". Аз, като гледам, нямаме никакво намерение да си омръзваме, но очевидно няма да ни се даде и възможност. Работата е там, че нашето дете е точно в една възраст, в която има много нужда и от двама ни. Сега това лято ще навърши 7 г. и тръгва на училище от есента. Продължаваме една светла традиция в ФСБ - приеха го ударни инструменти в Музикалното училище. Във ФСБ всички деца стават барабанисти. Не знам защо така се получава.
Покрай „Гласът на България" работите с много млади изпълнители. Риалити форматът, този подход към сцената, няма нищо общо с начина, по който преди време се започваше музикална кариера. Как им влияе това?
Това си е направо летящ старт. Някои от тях не са съвсем готови за това, което се случва. Според мен, когато на човек му се случи нещо такова, трябва да яхне вълната като сърфистите. Защото, ако не я яхнеш, се удавяш. Има една поговорка - „Господ помага, но в кошара не вкарва". Помощта си е помощ, но човек трябва сам себе си да подгони най-напред и помощта идва сама. На тези от тях, които имат желание сами да се движат напред, ние помагаме с каквото можем, но не можем да ги водим за ръчичка и не е правилно.
Дадохте пример с това, че с ФСБ осем години сте обикаляли, за да инвестирате в инструменти.
Да, това е един такъв случай. Ние сме свикнали сами всичко да си правим сами. И без друго, както виждаме, нашата държава много-много не се интересува от културата, но за нас това не е нищо страшно, защото ние така сме свикнали да си живеем още от дълбокия социализъм. За нас е било важно да не ни се пречи.
Кой вариант е по-добър - летящият старт или дългите години усилия?
Една врата, която иначе трябва да удряш с глава, се отваря сама. Хората чуват за теб, вместо ти да ги убеждаваш ден след ден колко си гениален, те го виждат.
При всички положения летящият старт е по-добър, стига човек да съумее да използва инерцията.
Много често човек си казва: "Аз това го постигнах, няма какво да се занимавам повече", и нещата се разпадат от само себе си. Би било много по-умно човек да използва тази инерция, да направи няколко видеоклипа, готини парчета и да му се чуе името, да се раздвижи и нещо да стане. Така поне мисля аз.
bTV
Какви са предизвикателствата пред младите групи сега, за разлика от през 80-те години например?
Те имат много повече възможности да бъдат чути, да се изявят. Има клубове, има сцени. Сега няма медии, които да се занимават професионално с това, както преди имаше класации, които ги гледаше целия народ. Това беше някакъв път към славата, който човек сега трябва сам да си го проправя, от друга страна възможностите са много по-големи. Законите обаче са едни и същи - човек, който е достатъчно упорит да отстоява това, което мисли, че е правилно и това, което харесва, има успех. Имам приятели, които стават все по-успешни - групи и изпълнители. Човек, който не се отказва лесно, а упорства и продължава да влага усилие и талант, в това, което прави, неминуемо постига успех.
Ето - Миро (Мирослав Иванов), с когото сме страшни приятели и когото всички знаят като Миро от Сафо, въпреки че той вече свири с кого ли не. Направиха една група, която се казва Saint Electrics, които спечелиха една награда на БНР (за рок и поп музика), ходиха в Холандия... Правят хубава авторска музика, имат публика, имат къде да свирят. Това е пътят. Рано или късно ще напипаш това, което ти носи успех.
Ангел Дюлгеров и Веселин Веселинов-Еко (винаги има замесен някой от Обичайните заподозрени) направиха групата Tube Hedzzz, един изключително качествен проект. Толкова ми харесва, че има млади хора, които не се отказват и вървят напред с много сериозни крачки. Това рано или късно носи плодове.
Няма много места, на които може да се слуша българска музика. БГ радио, БНР евентуално. Особено за групите, които пеят на английски. Могат ли някъде другаде да се чуят български банди?
От дъжд на вятър. Например от последния албум на ФСБ, който съдържа 16 нови авторски композиции, продължавам да чувам само две. Това си е авторска музика на ФСБ, прекрасна - оказва се, че хората няма къде да ги чуят, освен ако не им ги изсвирим, което е изключително глупаво.
От друга страна на нас това ни върши работа - хората идват да ни слушат на живо, защото няма къде другаде да чуят тези парчета. Това ни пълни концертите - всяко зло за добро. Но не смятам, че е правилно.
Държавата много, много отдавна можеше да сложи - както е във Франция - задължителна квота за българска музика във всички радиостанции, и нещата да се случат. И това е най-малкото, с което би могла да помогне. Но тя просто очевидно отдавна е абдикирала от културата.
Как ви се струва българската музикална сцена в момента?
Много е сериозна клубната сцена и става все по-сериозна, въпросът е, че оттам трудно се прескача в други измерения. Имам предвид хората да могат да се издържат от това, защото от клуб не можеш да живееш. Можеш, но не особено добре. Трудно се прескача от клуба към голямата сцена. Трябва много голяма упоритост, много голямо желание. Нищо не става бързо. От друга страна извън клубната сцена имаме популярни артисти като тези, продуцирани от Графа, но не мога да дам много примери извън него. Той е като сама птичка.
От друга страна винаги съм се възхищавал на Графа, че знае винаги кое как да прави и нещата му се получават много добре. Той също е един човек, който е безкраен работохолик. Вижда се, че това носи плодове. Изглежда, че на света не е познат друг начин да имаш успех, освен да си работохолик. Така излиза и животът го показва.
