Направи ли някому впечатление как от едни 2-3 години няма вече музика? Говоря за всички стилове - рап, метъл, рок, поп, поп фолк и т.н. Макар че съм само на кажи-речи 20 години, си спомням хубавата, качествена, смислена музика.
Когато изпълнителите, творците всъщност влагаха някакви емоции, сърце, кръв и пот, ако щете, в това което правеха. Когато не си избиваха комплексите в ефир/на сцената и когато творбите им не се влияеха от парите, които ще вземат.
Музиката съществува, за да помага на хората, да ги сближава, да ги освобождава. Понякога ми се иска да бях родена през 50/60-те години на миналия век, или да бях свидетел на чудеса като "Нирвана", да бъда свидетел на това как Богове на Музиката са ''прохождали'', в това, в което са недостижими днес.
Защо тогава ли? Защото тогава се е създавала истинската музика. За съжаление, никога повече (като гледам и слушам) няма да ни прекръсти Господ и да ни зарадва душите с качествена музика... Това не са думи на отчаяние!
Бясна съм и ми се драйфа вече да слушам за проклетата ви любов! Писна ми да ме карат да ги хващам за ръцете, писна ми да гледам блинговете, писна ми "да си получавам това, което заслужавам".
Писна ми да пеят за извънземни и да ме сравняват с тях. Аз съм човек. Не ме интересува каква кола караш, колко пари имаш, колко "к*чки" ти висят на врата... Включете си приемниците и скивайте какво се случва - всяка една песен прилича на предишната и по нищо не се различават!
Нито имат смисъл лириксите - бааааам 10 изречения, които се римуват (ако имаме късмет), с които ме карат да си треса там какво беше/ да ги хвана за ръка/да ги последвам в нощта и т.н.
Пълни глупости. Нещо, което много напомня на мелодия, но не сме сигурни точно с какво си имаме работа!И сега гранд финалът... Любимата ми част - клипът! Оу! Клипът. Намериха си шаблончета и сега ПАК всеки клип е като предишния... Ако не и по-тъп и безсмислен.
Рапът наистина е красиво нещо. Преди се пееше за живота на улицата, как се оцелява, как се става мъж, как каквото и да става, трябва да вярваш в себе си, как можеш с всичко да справиш.
Дори и баладите - съвършен начин да изразиш чувствата и мислите си, съвършен начин да помогнеш на някого в тежък момент. Неслучайно когато сме тъжни си пускаме балади - те спомагат по-бързо и по-лесно да се освободим от кофти емоциите.
Виждаме, че не сме сами. Че има и други там, на които им е кофти. Connect-ваме се на едно нематериално ниво.
Пънкът - онзи любим на юношите (и на мен) среден пръст за консервативното общество, на което му липсва всякакво въображение, всякакъв стремеж към лична свобода, каквато и да е, било то цел или мечта, какъвто и да било стимул ЗА КАКВОТОИ ДА БИЛО!
И после ''Размирици. Децата не слушат. Пънкът бил опасен, бил като зараза, не бил полезен, трябвало да се забрани" и т.н. глупости. Така са устроени 85% от хората - видят ли нещо красиво, нещо добро, лъч светлина, веднага бързат да го осакатят, да го забранят, да го заличат, да го няма, да се свърши.
Преди хората умираха за музика, а сега музиката умира заради хората. Кофти се обърнаха нещата. Виждам разни, дето не знаят защо са на сцената, какво да правят, как да забавляват хората. Таланти започнаха да никнат като гъби след дъжд. И повечето - с балади.
Обясняват ти за любов и секс, че най върви.
Изтръгнаха ни музиката и талантите и ни натикаха тия ****** да им ръкопляскаме за нищо. Сексът бил продавал... Не, душа. Не че сексът толкова продава - просто нямаш какво друго да ни предложиш.
