Десет неща, които обичам/мразя в SPIRIT of Burgas 2010

Той

Обичам:

- Бургас, морето и неговите трудови хора.

- Разнообразните и многостилни музикални събития.

- Да гледам и срещам хора с широко отворени сетива и богата музикална култура.

- Любимата ми ъндърграунд музика да придобие по-достъпни и мащабни измерения.

- Лятната ми отпуска да придобие по-силен характер с още едно културно мероприятие.

- Да правя вечерен крос по плажа между стотици препятствия и десетки себеподобни спортисти.

- Изненадите: не/очаквани запознанства, тютюно- и алкохолни промоции и т.н.

- Хеви метъл-а във всичките му измерения. От насиления и напушен рага-брум до тоталната хаос-експлозия на Go!Dutch -сцената с незнайни активисти-герои.

Мразя:

- Пясъкът навред: в косата ми и навсякъде другаде. Ако може, нека всяка сцена да разполага с половин терен тревисто покритие, другата половина може и да е опесъчена.

- "Излишната" сцена на преден план: реге сцената, поставена неприятно близо до задните контури на основната сцена и оттам поразените възприятия на голяма част от по-активните фенове на всеки един от хедлайнерите.

- Да няма ВОДА: вода за пиене първата вечер преди появата на The Prodigy можеше да си вземеш само ако си заклет ръгбист и даваш 50% бакшиш (спор няма, не съм такъв и дадох).

- Да няма ВОДА: вода за хигиенни нужди. В най-лошия/добър случай десетина душа можеха да отложат временното "умиране" на десетина уморени претоплени фена и напръскването на неизброимо количество други. Около полунощ крачните мивки до тоалетните издаваха само съскащ звук заради последните изпарения препарат с неизвестен химически произход.

- Промоциите: през десет метра те атакуват с въпроси пушиш ли, пиеш ли, таковаш ли... това последно не е вярно, естествено, но... ще вземеш ли този флайър... ъъ, дайте ми два и по-бързо си ходете!

- Музикалните недоразумения на живо. Пък били те и култови някога групи. Ъъъ, това фестивал ли е или ТНТМ за куцо, кьораво и сакато?!... или на промоутъра брат или приятел...

- Да си прекъсвам морето за тромаво преминаващи циркове. Раз, два... един бис и кой от къде е.

- Да се разкъсвам и тичам като активна пчела-работник между отделните сцени за два-три трака, респективно песни/композиции/микса.

Тя

Не харесвам:

- Местата за напитки. Първият фестивален ден бе най-посетен, заради The Prodigy. Тогава беше и може би най-горещо, като се има предвид липсата на какъвто и да било полъх откъм морето. 10, 15 или 20 хиляди души на едно място си е опасна работа, а хората зад баровете сякаш тепърва се учеха как се обслужват клиенти.

Баровете бяха и твърде малко. Разбира се, ако решиш да жертваш половината сет на любимата си група и да инвестираш безкрайна благост и ангелски търпение, накрая се докопваш до напитки срещу немалка цена.

- Системата на плащане - нещо, пряко свързано с горното. Няма да открием топлата вода, ако обърнем внимание на разпространената по големите световни фестивали система на талоните - купуваш ги от определени места и се разплащаш само с тях. Няма връщане на ресто, репликите "ами нямам да ти върна" и излишно пилеене на време.

- Групите "редовни абонати". Няма нищо лошо в това да се гледа повече от веднъж някоя добра група, но може би не е лошо Гравити Ко (само пример) да издадат нещо ново, преди за пореден път да бъдат сложени на главната сцена, за да чуем за пореден път поредна доза от познатите ни парчета.

- Стиловата (не)ориентираност на феста. Той започва да придобива все по-електронен облик, а в същото време сцената Go!Dutch пустееше, забутана на стратегическото място зад главната, където рядко стъпва човешки крак. Ако искате да има истинско стилово разнообразие, ще трябва да се поработи по концепцията още доста.

- Къде отиде латино сцената, която привличаше доста почитатели? Защо реге-сцената дънеше избичени баси на диджеи от групичката на LionZion пред фенове, чиято бройка рядко надхвърляше пръстите на двете ми ръце, като по този начин хем пречеше на хората пред главната, хем не допусна регето - което може да е забавна, лятна и фестивална музика пар екселанс - на Спирита.

А не е като да няма български групи в този жанр, които да направят купона.

Харесвам:

- Подобрената организация спрямо миналата година - организаторите са си взели бележка и бяха осигурили повече на брой входове, през които наистина се влизаше бързо и лесно.

- Срещите с приятели, познати и непознати на всяка крачка.

- Общата атмосфера - безгрижно, весело и всички са на кеф.

- Можеш да измисляш затапващи изречения за девойките, които на всеки 10 метра ти изскачат изневиделица със стремителното: "Здравейте, пушите ли цигари"? Ако си на феста с приятели, може дори да се състезавате кой ще измисли най-оригинален отговор. Момичетата и те душа носят, но - на фестивал като на фестивал...

- Химическите тоалетни, които в по-голямата си част бяха чисти и заредени с тоалетна хартия.

- Персеидите, които са в пика си по това време и може да опиташ да видиш някоя падаща звезда, угаснат ли светлините на главната сцена, малко преди да се зазори.

- Момичетата по бански и момчетата по каквото там носят, стига да са голи до кръста. Малко да оплакнем око, лято е.