Лятото, този така мимолетен сезон, е въплъщение на преходността. Има лятна работа, летни романси и летни песни. Нито едно от тях обикновено не е мислено да трае дълго. Вероятно затова и летният саундрак през десетилетията звучи толкова повърхностно, забавно и ефимерно.
Той мирише на слънцезащитен крем и като пясъчен замък изчезва в края на деня под вълната. Или поне така правеше преди. В последните години песните, които доминират летата ни, не са чак толкова весели.
И все пак няма по-добър сезон за изключване на мозъка и танцова истерия
Не е изненадващо, че Lambada (1989), Macarena (1996), Livin' La Vida Loca (1999), The Ketchup Song (2002) и Gangnam Style (2012) доминираха без изключение летата, в които пробиваха на музикалния пазар, а сега доживяват последните си дни в чистилището на сватбените групи. Тези песни практически ви задължават да нахлузите късите панталонки и да танцувате в пясъка.
През 60-те години поп музиката изгради микроиндустрия около идеята, че децата имат дори още повече свободно време през лятото и имат нужда от саундтрак за него. Брайън Хайланд безсрамно точеше лиги по момиче в Itsy Bitsy Teenie Weenie Yellow Polka Dot Bikini.
Beach Boys превърнаха сърфа и пясъка в своя лична площадка за игра с All Summer Long, I Get Around и Fun Fun Fun, въплъщение на пътуването в стария Thunderbird на родителите с момиче на предната седалка с развяваща се коса по вятъра, свалено горнище на банския и захвърлена на задната седалка дъска за сърф.
Mungo Jerry дадоха на тази формула нов живот през 1970 с In the Summertime, като неправдоподобно превърнаха старомодния скифъл бийт в напушен ритъм на плажно парти.
Две десетилетия по-късно DJ Jazzy Jeff and the Fresh Prince изстреляха най-големия рап летен хит - Summertime. Песента нямаше нищо общо с плажни кърпи и сърф; тя беше за купонясване в парка и каране на колата с "5 километра в час, така че всички да те виждат", докато си надул мощни баси на тонколоните.
Бингото на плажните кърпи
Сега летните парчета не се налага да бъдат толкова буквални. Това, което обединява повечето от тях през последните няколко десетилетия, е че те са енергични и поне на първо слушане звучат оптимистично, дори и да не са. Също така е решаващо да се даде на летните купонджии нещо запомнящо се, без значение колко безсмислено или безумно е, на което да припяват.
Помните ли популярния сингъл от 2004 от фабриката за хитове, известна като република Молдова?
Официално той се наричаше Dragostea Din Tei, но повечето хора вероятно дори и досега го помнят като ‘Нума Нума Йей' песента. Няма как да не се сетите: "Ма-иа хии! Ма-иа хуу! Ма-иа хоо! Ма-иа ха-ха."
Пята с фалцет, тя прескача всички езикови бариери с един скок и позволява на всеки да се почувства като звезда - включително Гери Бролсма, младеж, който се превърна в хит в YouTube, като буфосинхронизираше и танцуваше на фона на тази песен в спалнята си.
Numa Numa през 2004 се конкурираха със също толкова простичката, но неизбежна класика на крънк-стила, Yeah! Потресаващо е колко може да постигне един малък риф на флейта. Гуен Стефани водеше парада през лятото на 2005 с Hollaback Girl, донякъде защото звучеше като мажоретка - още напомняния, че почти всички, които харесваха песента, тъкмо бяха свободни от училище за няколко месеца.
Black Eyed Peas бяха навсякъде през 2009 и отказваха да делят първото място с който и да е. След като Boom Boom Pow набра скорост и тръгна да залязва тази година, незабавно те го замениха в чартовете с I Gotta a Feeling - нищо не е по-категорично въплъщение на забавление без много мислене под горещото слънце както комбинацията от will.i.am и Фърги.
Миналата година пък Фарел на свой ред доминираше мини-потоп от летни хитове - Get Lucky на Daft Punk, последван от Blurred Lines на Робин Тик, и двата включващи вокали на Уилямс.
Не по-малко интересни обаче са и изключенията от стереотипа
Ако всички мегахитове, изредени дотук, се вписват перфектно в шаблона, създаден през 60-те години и после изчистен и модернизиран от DJ Jazzy Jeff and the Fresh Prince през 90-те, крайно интригуващо е да хвърлим един поглед и на малкото борци с този стереотип.
Суперхитът на Gnarls Barkley от 2006 Crazy примерно преминава през безбройни радиоформати и жанрови форми - и почти те кара да забравиш, че текстът е посветен на тънката граница между артистичното поемане на рискове и безумието. Umbrella на Риана доминираше през 2007 - въпреки че текстът на парчето отразяваше бурния климат през тази година, мятащ се между потопи и суша.
А Pumped Up Kicks на Foster the People бяха голям хит през 2011, въпреки че парчето е посветено на тийнейджър-масов убиец.
Нищо толкова мрачно засега няма в прогнозите за летен хит на 2014. Лично ние залагаме на Problem на Ариана Гранде, който освен че е свръх-леснозапомнящ се с този зализан саксофонен риф, има два силни плюса: намигване към Джей Зи и епизодична поява на Иги Азалия. Но пък, естествено, не бива да забравяме и самата Иги с вездесъщото й парче Fancy.
Калвин Харис също не се подвоуми да се пробва за летен хит, като просто нарече последния си сингъл Summer - всеки път, когато го пуснат по радиото, оставаш с усещането, че лазери започват да кръжат в небето и наоколо да валят конфети. Или пък Happy на Фаръл Уилямс, която все така отказва да изчезне от хоризонта. Тя доминираше през зимата, а сега заплашва да превземе и плажните партита за поне още три месеца.
И не е чак толкова далеч от Itsy Bitsy Teenie Weenie Yellow Polka Dot Bikini.
