Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Без съпровод е по-хубаво

Изолираните вокали дават възможност да преоткрием величия като Уитни Хюстън Снимка: Getty Images
Изолираните вокали дават възможност да преоткрием величия като Уитни Хюстън
Без съпровод е по-хубаво Снимка: Getty Images
Без съпровод е по-хубаво Снимка: БГНЕС
Без съпровод е по-хубаво Снимка: GettyImages

Струва ли ви се, че част от магията да се губи, когато се намесят инструментите, аранжиментите, продуцентите и всички външни фактори?

Вече има как да проверим това, защото изникват все повече YouTube клипове с изолирани вокали на велики песни, които ни позволяват по съвсем нов начин да оценим уменията на изпълнителя.

Когато Уитни Хюстън умря през февруари миналата година, всички таблоидни клюки около живота и смъртта й бяха пометени от едно заразително видео в YouTube с нейните вокали от How Will I Know.

Без сладникавите осемдесетарски денс елементи на песента, мощта и емоцията в нейния глас заблестяха по съвсем различен начин и напомниха защо тя беше така обичана от толкова много хора.

Някъде оттогава YouTube се превърна в хранилище на подобни акапелни тракове във всякакви жанрове и с изпълнители, вариращи от Rolling Stones и Nirvana до Ейми Уайнхаус, Майкъл Джексън, Джъстин Тимбърлейк, Адел, Блонди, Фреди Меркюри, Дейвид Бауи, Том Йорк и много други.

Най-ярките примери

Наистина понякога липсата на музикален съпровод показва защо вокалите са били замаскирани с различни аранжиментни партии, звънчета, свирки и шумове.

Но най-често изолираният вокал разкрива неясни до момента детайли в изпълнението и е даже по-въздействащ самостоятелно, отколкото сред целия аранжимент на песента.

В някои от най-ярките примери можем да посочим изолирания Джон Ленън в Don't Let Me Down на Beatles. Страстната му любовна заплаха към Йоко Оно се слива със страха му от нараняване и разочарование. Вторият глас на Пол Макартни го подкрепя в суров Helter Skelter стил.

Били Джо Армстронг от Green Day пък е доста далеч от представата за технически педантичен и школуван певец, но от задушеното му изпълнение на American Idiot лъха неподправена искреност.

Както и от пагубното за гърлото пеене на Кърт Кобейн в Smells Like Teen Spirit, белязало химна на цяло едно поколение.

Billy Jean на Майкъл Джексън е още една песен, която сме слушали хиляди пъти без да чуем детайлното фразиране на Краля на попа и неподражаемите му технически умения - та той е способен да превърне едни прости хълцавици в своеобразен бийтбокс.

Подобно на Джако (а това сравнение няма да чуете често), и Мик Джагър е певец със свои собствени ритми и спазми, които се разгръщат максимално в Gimme Shelter над госпелните бек вокалисти.

Най-четените