В историята на рокендрола никой не символизира по-добре пропуснатите възможности от Пийт Бест.
Първият барабанист на The Beatles е уволнен малко преди ливърпулската четворка да постигне световна слава и да промени завинаги музиката.
Тогава, през 1962 г., музикалният продуцент Джордж Мартин не е доволен от свиренето на Бест, а и самата група осъзнава, че се нуждае от някой с повече умения зад барабаните.
Така се стига до привличането на Ринго Стар за записите на първия албум и до фурора, предизвикан от The Beatles в следващите години.
Междувременно Бест се оттегля да свири в локални банди в Ливърпул и даже прави опит за самоубийство в пика на бийтълманията. Но за щастие доживява да получи огромни отчисления от издадени през 90-те стари записи на The Beatles с негово участие.
Чак до днес, когато някой музикант бъде застигнат от сходна съдба, той неизбежно е сравняван с Пийт Бест.
Оказва се, че са доста примерите за напуснали или уволнени членове на групи, които си тръгват малко преди изстрелването до музикалните висини.
Музиканти от Rolling Stones, Pink Floyd, Queen и още легендарни формации се озовават на ръба на славата, но по една или друга причина изпадат от сметките.
Разбира се, всеизвестна е историята на прокудения от Metallica Дейв Мъстейн, който впоследствие изковава своя легендарен статут по друг път чрез бандата си Megadeth.
Неговият случай обаче е изключение.
По начало, изпадналите членове на бъдещи големи групи не се запомнят с нещо сериозно в музиката.
Ето и най-известните примери от рок историята:
Чад Чанинг: Nirvana
Барабанист в първия албум на знаменитото трио Bleach, който излиза през 1989 г.
Но Кърт Кобейн и компания избухват в световен мащаб и стават лидери на гигантското гръндж движение едва с втория си албум Nevermind.
А тогава зад барабаните вече е застанал Дейв Грол.
Чанинг се разделя с Nirvana по взаимно съгласие и наблюдава отдалеч как бандата се превръща в нещо легендарно за няколко поколения слушатели.
Самият Чад Чанинг следва друг път в музиката и се изявява като певец и басист на собствената си група Before Cars.
Боб Клоуз: Pink Floyd
Изкарва няколко месеца като китарист на Pink Floyd през 1964-65 година, когато групата все още свири под името The Tea Set.
Попада във Floyd, защото е съученик на Сид Барет и Роджър Уотърс, но напуска, за да се отдаде на ученето.
По-късно става фотограф и печатар и очевидно съдбата му не е свързана с големите музикални сцени.
А Pink Floyd издават дебютния си албум The Piper at the Gates of Dawn през 1967 г. с Барет като китарист, певец и основен композитор.
Оттам тръгва оплетената, но и епична история на една от най-значимите групи, съществували някога.
Майк Гроус: Queen
Джон Дийкън е уникален музикант, допринесъл много повече за звученето на Queen, отколкото повечето слушатели могат да си представят.
Но Дийкън не е първият басист, с който групата свири и всъщност е последният от златния състав, който се присъединява към квартета.
Преди него се изреждат други бас китаристи и най-първият сред тях е Майк Гроус, помогнал за сглобяването на няколко от ранните песни.
Гроус се изявява с Queen на три концерта през 1970 г., преди да се раздели с бандата.
След смъртта му през 2019-а, китаристът Брайън Мей написа, че е благодарен на Гроус за приноса му при първите стъпки на Queen.
Тони Чапман: Rolling Stones
Това е човекът, който свири барабаните в първата студийна сесия на Rolling Stones, когато групата записва няколко кавър версии в края на 1962 г.
Чапман постъпва в групата заедно с приятеля си Бил Уайман.
И докато Уайман се задържа над 30 години на бас китарата и става легенда като част от Stones, то барабанистът бързо напуска, тъй като музикалният стил просто не му приляга.
Впоследствие Тони Чапман заформя своя собствена група, The Preachers.
А Rolling Stones намират идеалния барабанист в лицето на Чарли Уотс, с когото постигат големите си успехи.
Дейв Еванс: AC/DC
Мнозина може би не знаят, а други може да са забравили, че култовият Бон Скот не е първият фронтмен на AC/DC.
Преди него за малко на вокалите е Дейв Еванс, който пее в дебютния сингъл Can I Sit Next To You, Girl/Rocking in the Parlour.
Еванс е сред основателите на австралийската банда и се задържа в нея около 10 месеца, но е заменен и това се оказва ключово решение.
Не е трудно да се предположи, че AC/DC нямаше да се изстрелят по този начин без харизмата и гласа на Бон Скот, който за съжаление умира след пиянска вечер през 1980 г.
Музикалният път на Дейв Еванс продължава в групата Rabbit, а после той развива и самостоятелна кариера, когато вече AC/DC са се превърнали в една от най-знаковите рок групи в световен мащаб.
Хенри Падовани: The Police
Той е първият китарист на прочутото трио, ръководено от Стинг.
Падовани свири в дебютния сингъл на групата Fall Out, но в крайна сметка се задържа само няколко месеца, тъй като ограничените му възможности не отговарят на таланта и размаха на другите двама.
Стинг и барабанистът Стюарт Копланд привличат още един китарист в лицето на по-опитния Анди Съмърс.
В кратък период The Police са квартет с двама китаристи, но скоро Съмърс поставя ултимаум и Падовани е изгонен.
Така The Police се издигат към върховете като трио, а Хенри Падовани поема по свой доста по-скромен музикален път.
