Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

История, национализъм и блекметъл - в Украйна и екстремните жанрове се борят срещу Русия

След 2014 г. и музиката на Харков се промени Снимка: Khors
След 2014 г. и музиката на Харков се промени

"Тук отдавна нямаме аполитични метъл групи. Не само в метъла всъщност, няма как да бъдеш аполитичен музикант. Няма как да бъдеш аполитичен в Украйна..."

Думите на Константин Змиевски, член на блек метъл бандата Khors - една от украинските групи от може би най-екстремния поджанр на метъла, която успява да пробие и зад граница, са повече от описателни за ситуацията в източноукраинския град Харков, а и в цялата страна.

Животът в цяла Украйна се промени през 2014 г., когато Русия анексира Крим и започна да дирижира сепаратистките движения в Днецк и Луганс, както и в намиращия се на едва 40 км от руската граница Харков.

За разлика от първите два града обаче, Харков успява да се справи със сепаратистите си още в зародиш.

След протестите на Майдана проруски ориентирани части в града успяват за кратко да издигнат руското знаме върху една административна сграда, опитвайки се, подобно своите съмишленици в двата големи града в Донбас да обявят независима народна република. Украинските сили за сигурност обаче бързо потушиха протеста и поривите им за независимост.

Оттогава войната между подкрепяните от Русия сепаратисти и украинското правителство в съседния Донбас бушува. За жителите на Харков, на север от оспорвания регион, това е като сериозно предупрежение за нещата, които можеха да се случат и при тях.

"Харков беше спасен от сепаратистката чума, която почти превърна града ни в непризнат анклав на Руската федерация. Начинът, по който се случи с Донецк и Луганск", коментира Змиевски. Неговата позиция по въпроса е също толкова твърда, колкото и музиката, която прави.

Неговата банда Khors е една от малкото украински блек метъл групи, постигнали международно признание.

Самият поджанр се смята за един от най-противоречивите в метъла въобще. Произлизащ от Норвегия през 90-те, той се свързва със сатанизъм, изгаряне на църкви, самоубийства и убийства. Всичко това, наред с изкривената и брутално мрачна музика от десетилетия ужасява и привлича хората (които въобще знаят, че този подстил съществува).

Оттогава насам са се появили стотици и дори хиляди банди, които да свирят блек метъл - както в родината Норвегия, така и по целия свят - от Саудитска Арабия до Япония има групи, които упражняват уменията си (или липсата на такива) в този поджанр. Далеч не всички обаче пеят за сатанизъм.

От екология до откровено политически послания, вариращи от крайното ляво до крайното дясно, той екстремен стил се развива постоянно.

За Khors политиката е жизненоважен елемент от музиката. Константин обяснява, че "след руското нашествие и окупацията на украински територии в Донбас и Крим" е невъзможно да си аполитичен в страната, камо ли ако правиш изкуство и музика.

И все пак фокусът на украинските блек метъл групи върху историята и културата на нацията им далеч не е ново явление.

Може би най-известната от украинските банди в международен план, Drudkh, основава своя албум от 2005 г. "The Swan Road" ("Пътят на лебедите") върху работата на Тарас Шевченко, украински поет, художник и национален герой, който е преследван и заточен в днешен Казахстан заради работата и идеите си.

Drudkh Снимка: Drudkh
Drudkh

Drudkh е основан от украинския музикант Роман Саенко - известна фигура от метъл сцената на страната, за който се знае, че никога не дава интервюта. Албумът на групата "Blood in Our Wells" от 2006 г. е посветен на Степан Бандера, радикалният основател на Организацията на украинските националисти (OUN), предполагаем нацистки сътрудник и една от най-спорните фигури в украинската история и до днес.

Поклонът към Бандера подклажда твърденията, че Drudkh, а и като цяло много украински метъл банди, принадлежат или най-малкото имат връзки със сцената на Националсоциалистическия блек метъл (NSBM). За по-ранните групи на Сеанко - Hate Forest и Astrofaes - се знае със сигурност, че са свързани с крайнодясната музикална сцена.

За много украинци обаче това е само продължение на руската кампания за представяне на украинския национализъм като неотменно свързан с неонацистки идеологии.

Според тях националистическите движения на Украйна никога не са били фашистки, а са по-скоро политическа и културна реакция спрямо преследванията и дори геноцида, извършван над украинците от Русия, Полша и СССР през вековете.

За други обаче това са само извинения, които да оправдаят подобни нео-наци изпълнения.

Истината е, че когато се намеси историята, нещата обикновено стават сложни. Пример за това е и Степан Бандера - макар мнозина да го възприемат като национален герой за Украйна, той с готовност е работил с нацистите срещу СССР по време на Втората световна война.

Като се има предвид системното медийно мълчание на Саенко, както и фактът, че в блек метъла е почти невъзможно и за най-големите фенове да разберат какво точно пееш, едва ли ще се разбере някога дали тази култова личност за метъл средите на Украйна е с крайнодесни виждания.

По случая Константин, който свири в две от групите на Саенко, е скептичен по въпроса.

"Знаете ли, свирих с Astrofaes от 1996 до 2000 г. в продължение на четири години и свирихме блек метъл и никога не сме се интересували от националсоциализма, неонацистите или подобни неща. По-късно се присъединих към Hate Forest. Свирих с тях може би две години, имахме само един концерт. Познавам момчетата много добре и те никога не са били нацисти или неонацисти", казва той.

И все пак той признава, че в Харков има банди с крайни възгледи и неонаци уклон. И в една не кой знае колко мащабна сцена в страната, където броят на музикантите не е безкраен, се е случвало NSBM музиканти да свирят в банди, в които няма подобен фашистки уклон. Също така лейбъли, които по принцип издават крайнодясна музика, са издавали и обикновен, лишен от тази крайна политическа окраска, метъл.

Такъв е случаят и в други страни, каза Константин, като Полша, но за разлика от там, в Украйна това е довело до дамгосването на всички по-екстремни групи като расистки.

"В интернет можете да откриете информация, че Khors е нацистка група, а това просто не е вярно", казва Константин.

Khors Снимка: Khors
Khors

Последният албум на Khors - Where the Word Acquires Eternity, издаден на 15 септември, е вторият им концептуален албум след "Wisdom of Centuries" от 2012 г.

Ако първият е базиран върху трагичната история на Холодноярската република - самопровъзгласената държава и последен бастион на независимите украинци между 1918 и 1922 г., то сегашният проект застъпва силно историята на Харков и известния жилищен блок "Дома на Словото".

Тази жилищна сграда през 20-те години на миналия век е дом за редица известни и уважавани писатели, поети, художници и интелектуалци на Украйна. Въпреки че започва като утопична мечта за харковската интелигенция, "Домът на Слово" в крайна сметка се превръща в затвор и много от жителите му умират по време на сталинските чистки.

Макар да живее съвсем близо до тази ключова сграда, той разбира за нейната история едва преди 4 години, докато подготвя сватбата си. Тогава за роднините си от Лвов кратка образователна обиколка на града и тогава туристическият гид им разказва историята на "Дома на Словото".

"От 30 години живеех в Харков, но никога не съм се замислял много за историите зад сградите и улиците. Гидът ни разказа за историята на "Дома на Словото" и това беше нещо ново за мен. Потопих се по-дълбоко в тази история и открих много интересни и тъжни моменти", разказва той.

Арестите на първенците на украинската интелигенция започват през 1932 г., а до 1940 г. жителите на 40 от 66-те апартамента в сградата вече са станали жертва на преследването на Сталин. Много от тях са арестувани и екзекутирани. По време на германската окупация на Харков, нацистките офицери изземат апартаменти в сградата, смятана за център на най-ярките и най-добрите украински квартали.

За Khors трагедията на "Дома на Словото" - една мечта, смазана от насилието и тиранията на чужди сили - я прави толкова актуална и днес, във време, когато бъдещето на независима Украйна отново е застрашено от мощна сила от Изток.

"Става въпрос за нашия град, за нашата собствена история и историята на Украйна", каза Констатин. "Защо сега? Защото след 2014 г. всичко свързано с Украйна в Харков е особено чувствително. Всички тези неща се съчетаха в нас."

Най-четените