Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Безименен войник в безименен гроб - да търсиш изчезнали хора в Източна Украйна

Защо Украйна все още има проблеми с разпознаването на изчезнали войници Снимка: Getty Images
Защо Украйна все още има проблеми с разпознаването на изчезнали войници
Безименен войник в безименен гроб - да търсиш изчезнали хора в Източна Украйна Снимка: Getty Images
Безименен войник в безименен гроб - да търсиш изчезнали хора в Източна Украйна Снимка: Getty Images

Краснопилското гробище, точно до град Днепър, е най-голямото гробище за войници, загинали по време на конфликта в Донбас в Източна Украйна. Много от погребаните там обаче, са заровени без име, техните самоличности са все още неизвестни.

По-голямата част погребаните тук войници са били идентифицирани през последните пет години - но около 104 гроба все още стоят с кръстовете с надпис: "Временно неидентифициран войник."

"11 септември 2014 г. беше първото ни погребение. След това всяка седмица - по 11, 20 [тела]", казва пред Балканската мрежа за разследваща журналистикa (BIRN) Ирина Федорчук, директор за сътрудничество в областта на правоприлагането и сигурността в Днепропетровската областна администрация.

Федорчук е била следовател и именно тя се занимава с погребението на неидентифицирани войници от 2014 г. насам. Тогава, в една септемврийска вечер тя получава обаждане и й е казано да започне да копае гробове. Тя и до днес си спомня колко изплашени са били всички, когато е получила това обаждане.

"Попитахме колко [гробове] и ни отговориха 'Много'. Но колко гробове? 'Трябва да започнете да копаете веднага.'", спомня си тя проведения разговор.

Задачата на Федорчук е да координира дейностите на всички, които търсят изчезнали войници в района на Днепър - следователи, войници, експерти, които имат достъп до бази данни с ДНК, и роднини на загиналите.

"След като получим информация за 99,9% ДНК съвпадение, следователят научава за всичко, свързано със случая, базата от доказателства и обработва процеса на идентификация, след което се свързва с всички роднини и им предава информацията", обяснява тя.

"Ако те разбират всичко това, тогава се обръщат към нас - в Днепър или на Запорожия, и тук им помагаме с организацията. Показваме накъде да отидат и им помагаме в процеса на повторно погребение, ако роднините искат", допълва още Федорчук.

През последните пет години, откакто започна конфликтът между украинските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти в източната част на страната на страната, Федорчук става свидетел на някои ужасяващи трагедии и инциденти.

Веднъж, припомня си тя, службата й получава трупа на войник, чиято самоличност изглежда невъзможно да се установи. Родителите му са починали и няма от кого да вземат ДНК материал. Ситуацията се разрешава, едва когато се появява приятелката му, която е бременна с детето му. След раждането на детето има проба, която показва 99,9% съвпадение.

"В друга ситуация една жена ни се обаждаше постоянно: 'Знам, че ми дадохте тяло без глава. Знам, че ви предстоят някои експертни изследвания - имам част от тялото, моля, дайте ми го, ще чакам главата'.", разказва още тя.

Издирването на хора, изчезнали по време на конфликта, е трябвало да бъде подпомогнато от новия закон на Украйна за изчезналите лица. Законът предвижда създаването на база данни, която да помогне на държавните органи да координират търсенето на изчезнали лица, както и на механизъм за подпомагане на техните семейства, включително финансова помощ.

Но въпреки че законът беше приет от парламента и влезе в сила през август 2018 г., той е заседнал в бюрократична безизходица оттогава и все още не е бил прилаган.

Законът трябваше да помогне на хора като Алина Фридрих, сестрата на изчезналия войник Александър Бондар.

Бондар е бил от т.нар. "киборги" - нарицателното за украинските войници, които водят битката на терен срещу проруските сепаратисти. Тежките боеве продължават с месеци, а правителствените сили в крайна сметка биват изтласкани през януари 2015 г.

Александър Бондар липсва оттогава. Тялото му не е намерено в развалините, останали след унищожаването на последния летищен терминал.

Фридрих каза, че другарите на брат й са й казали, че той е бил ранен и дезориентиран, когато последно са го видели, но че не вярват, че е бил убит. По техни думи той е пострадал сериозно при последната атака и не е разбирал нито къде е, нито какво се случва. Извикал е имената на близките си, след което е тръгнал в посока към летището с думите "Трябва да служа". Оттогава никой повече не го е виждал.

Сестра му е разговаряла десетки пъти с войници, доброволци, международни организации, служители на службите за сигурност, полицаи и дори наемници в опит да разбере къде се е озовал той.

Фридрих преминава през месеци на объркване къде е брат й, след като от службата, отговаряща за разпознаването на телата, й звънят да й кажат, че трупът му е бил намерен - войник с панталони, на чийто етикет е изписано името му. Проблемът идва в това, че изпратените от родителите им ДНК проби не съвпадат с тези на трупа. Или поне не изцяло. И мненията на експертите дали това действително е той или е друг войник.

"Чувстваме се отчаяни, защото не знаем какво да правим по-нататък, на кого да се обадим, за да открием истината", каза тя.

Законът за изчезналите лица трябва да се прилага от комисия, сформирана от министерския съвет на Украйна. В комисията са включени членове от различни ведомства - Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната, службите за сигурност и други.

Списъкът на членовете на комисията с 16 души бе потвърден през април 2019 г. Сред неговите членове е Михаил Котолевский, ръководител на мисията "Евакуация 200" на Министерството на отбраната, която извлича телата на убитите войници.

Котелевский заяви, че украинските въоръжени сили водят собствен регистър на изчезналите войници. Армията се опитва да актуализира тази информация месечно, като си сътрудничи с Министерството на отбраната и службите за сигурност, провеждайки и разговори с роднини.

"Ние събираме зрънца информация. Нямаме свободно движение в рамките на тази територия [в Донбас], но използваме всякакъв шанс да работим в окупираните територии", обяснява той.

Но комисията за изчезнали лица все още не е заседавала и информацията, събрана от Министерството на отбраната, не се качва в единна база данни, която да събира разнообразната информация от всички засегнати с темата агенции и институции. Когато се създаде такава база данни, семействата ще могат да получават финансова помощ, ако техните близки са посочени в нея.

Но Котелевский заявява, че все още не може да коментира защо тя все още не е готова.

Междувременно причината комисията към Министерския съвет все още да не работи, е проста - Министерският съвет все още не е взел решение за свикването й. А това идва от факта, че кабинетът не знае, че е отговорен за даването на старт на тази инициатива.

"Изпращах три пъти официални писма като народен представител до бившия премиер Владимир Гройсман с въпроса защо не се прилага законът за изчезналите", казва Ирина Херащенко, народен представител, съавтор на Законът.

"Възприемам факта, че комисията е създадена наскоро, но тя съществува само на хартия като липса на действия от страна на отговорните органи. Изпратих няколко официални писма като народен представител и получих отговор, че "да, комисията е създадена, но все още не е започнала работа". Това изглежда много негативно от страната на семействата на изчезналите", добавя Херашченко.

След писмата й до бившия премиер Гройсман, Украйна проведе парламентарни избори и на власт дойде ново правителство.

Все още обаче не е ясно кога новата администрация ще започне да прилага закона и ще разпореди комисията за изчезналите да започне работа.

Междувременно, подобно на други семейства, чиито близки са изчезнали на фона на продължаващия конфликт, Алина Фридрих ще продължи да чака и да се надява на истината за случилото се с брат си.

   

Най-четените