Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Каква е тази Зала на славата на рокенрола, в която има Jay-Z, но няма Iron Maiden

Комитетът на музея на рокенрола много тенденциозно пренебрегва тежкия рок и метъла Снимка: Getty Images
Комитетът на музея на рокенрола много тенденциозно пренебрегва тежкия рок и метъла

"Пълна и крайна купчина глупости, управлявана от хора, управлявана от една група безбожно глупави американци, които не могат да разпознаят рокенрола, дори ако ги удари в лицето."

Още през 2018 г., когато феноменалният вокалист и фронтмен на Iron Maiden Брус Дикинсън изрази цялостното си възмущение спрямо Залата на славата на рокенрола, мнозина заклатиха глави в знак на съгласие с него.

За всичките години, откакто съществува, този водещ музей на рокенрола е взимал някои откровено спорни решения, особено що се отнася до подбора на това кои точно групи и изпълнители влизат в селекцията на тази "Зала на славата".

Все пак за нея се казва, че отразява развитието и влиянието на рокенрола като музика във всичките му разклонения, и въпреки това вътре попадат изпълнители като Мадона, 2Pac и Notorious B.I.G., но не и групи като самите Iron Maiden, Motorhead, Judas Priest и редица други, които в самото си име носят толкова много от историята на рока, че няма накъде.

Тази година разочарованието удари отново. В класа на Залата на славата на рокенрола за 2021 г. попадат Тина Търнър, Foo Fighters, Jay-Z, The Go-Gos, Carole King и продуцентът Тод Рундгрен, но не и групи като Maiden, Rage Against The Machine, New York Dolls и други.

Реално британските хеви метъл легенди бяха номинирани за пръв път тази година, но журито, състоящо се от над 1000 души, включително музиканти и членове на музикалната индустрия, са преценили, че ролята на Jay-Z за развитието на рокенрола като влияние, успехи, значимост и т.н. е по-голяма.

Според официалните съобщения от Залата на славата, за да попадне там дадена група тя трябва да е оказала музикално влияние върху други артисти, а също така да притежава "продължителна кариера, цялостната творческа продукция, иновации и превъзходство в стила и техниката".

Или казано с по-прости думи - групата да е легендарна. Да са минали поне 25 години от първия ѝ албум, да се е доказала на музикалната сцена и да е помогнала за развитието на рокенрола като стил.

Макар тук някакъв фактор да играе вотът на феновете, които всяка година гласуват за любимите си изпълнители сред номинираните, очевидно този фактор е нищожен.

Все пак според гласовете на публиката първа се класира Тина Търнър, Iron Maiden бяха четвърти, а Foo Figthers - пети. Да, ама Дейв Грол и компания влизат в Залата на славата, а британските хеви метъл машини - не.

На практика победителят от гласуването на феновете получава само един допълнителен глас в общата схема за формирането на крайния избор. Останалото е в ръцете на журито.

А журито през годините досега е доказало едно - там имат отявлена склонност да пренебрегват метъл групи. Дий Снайдер от Twisted Sister също отбеляза това в един свой коментар преди няколко години, като посочи, че хората от комитета на този музей просто не уважават достатъчно по-тежките стилове.

Все пак е странно да имаш Зала на славата, която да събира групите, отговорни за развитието на рокенрола като жанр, с идеята, че рок музиката е ясно продължение на рокенрола, а в нея тенденциозно да не попадат групи като Judas Priest, Soundgarden, Thin Lizzy, Motörhead и Slayer, които през последните години, също като Iron Maiden, остават пренебрегнати.

Години наред KISS биваха прескачани в номинациите за Залата на славата на рокенрола, а след това им отне още 5-6 години, за да бъдат най-сетне вкарани вътре. Затова и Пол Стенли наскоро отправи коментар по темата, що се отнася до Iron Maiden и тяхното място в един такъв музей.

"Независимо дали има значение за тях, Maiden да не влезе в Залата на славата, е БЕЗУМИЕ. Независимо кой е вписан и кой не, комитетът трябва да ги вкара. Те помогнаха да бъде създаден цял един музикален жанр. Какво друго трябва да направят??", написа Стенли в профила си в Twitter.

Iron Maiden отговарят на условията на Залата на славата на рокенрола от 2005 г. насам, но първата им номинация дойде едва през тази година. Лошото е, че това далеч не е първата подобна нелепост.

За Rage Against the Machine това си е също шамар, след като вече за втори път биват пренебрегвани, въпреки че едва ли има някой, който да може да оспори влиянието им върху алтернативния рок и метъл и въобще върху цялата алтърнатив сцена.

Какво да кажем за едни от пионерите на пънка The New York Dolls, които помагат да бъде изградена сцената на един от най-влиятелните жанрове на контракултурата като цяло. Или пък да вземем пример от предишни години - Deep Purple отговарят на условията на Залата на славата от 1993 г. насам, но попаднаха вътре едва през 2016 г.

А, да, и къде, по дяволите, са Motorhead в цялото това нещо, като те са един от двигателите както за пънка, така и за рока, така и за днешния метъл?

Според президента и главен изпълнителен директор на Залата на славата на рокенрола Грег Харис обаче във всичко това нямало нищо скандално. В интервю за подкаста Audacy той обяснява, че всичко било всъщност въпрос на време и тези групи трябва да продължат да бъдат номинирани и евентуално все ще влязат.

"Над 80% от тези, които са номинирани, в крайна сметка влизат в Залата на славата на рокенрола. Затова въпросът е да продължим да ги номинираме", посочва той.

"Невероятни групи, без съмнение - наистина достойни за номинация, наистина достойни за разглеждане. В тази бюлетина имаше шестнадесет артисти... и пет щяха да бъдат страхотни. Но не може просто всички да влязат. Така че тази година това е шестицата. И ние сме развълнувани да видим какво носи следващата година", коментира Харис.

По думите му коментарът на Дий Снайдер не отразявал истината и Залата на славата почитала всички форми на рокенрола, като даде пример с влизането на Def Leppard през 2019 г.

Въпросът е, че думите на Харис звучат преди всичко само като празни приказки. А тежката сцена наистина бива пренебрегната.

Защото каква е тази Зала на славата на рокенрола, която обръща гръб на цели стилове и на групи, участвали във формирането на звука на цели поколения?

Или в крайна сметка Брус Дикинсън е прав, и тук действително става въпрос за тъпи американци, които пият "Прозак" вместо бира и наистина не разбират нищо от рокенрол, превръщайки този символ на историята на цял един жанр, в кухо и лишено от смисъл признание.

Най-четените