Кристофър Нолан е кинотворец, при който думата "кино" е особено важна. Режисьорът е защитник на традиционното изживяване в киносалона и всеки, който е гледал негов филм на голям екран, знае защо.
Усещането, което носят IMAX погледа към градския пейзаж на голям мегаполис или въздействащото бучене на немски самолет, невидим за зрителя и за уплашените британски войници на екрана, не може да бъде пресъздадено в домашна обстановка.
Но една важна съставка от киномагията, която Нолан твори, се крие в музиката на филмите му и творческата колаборация с един от най-гениалните филмови композитори на нашето време - Ханс Цимер.
Роденият във Франкфурт, Западна Германия Цимер има богата биография още преди срещата си с Нолан. Работи по филмова музика от 80-те години, а през 1994 г. изгрява ярко с музиката си за анимационния "Цар Лъв", която му носи "Златен глобус" и "Оскар".
Следващият голям успех е музиката за "Гладиатор" (2000 г.) на Ридли Скот, а междувременно негови композции сте слушали и в "Пърл Харбър", "Блек Хоук" и "Тънка червена линия".
Именно партньорството на германеца с Нолан обаче води до появата на някои от най-запомнящите се негови композиции. Цимер стои зад музиката на общо шест филма на режисьора - всичко започва с работата им по "Батман в началото" (2005 г.), следват продълженията "Тъмният рицар" (2008 г.) и "Тъмният рицар: Възраждане" (2012 г.), както и Inception (2010 г.), "Интерстелар" (2014 г.) и "Дюнкерк" (2017 г.).
"Необикновено партньорство и прекрасна творческа колаборация" - така самият Нолан през 2017 г. описва работата си с германския композитор, донесла на Цимер общо 3 номинации за "Оскар".
През същата година излиза и последният им за момента общ проект. Епичната военна драма "Дюнкерк" преплита три сюжетни линии - по въздух, земя и море, за да разкаже за ключов момент от Втората световна война.
Доказателство за значимостта на музиката във филмите на Нолан е фактът, че сценарият всъщност е написан с вдъхновение от музикалния феномен "Тонът на Шепард"
Става дума за аудиоилюзия, в която всяка следваща по-ниска нота се изпълнява по-високо от високите. Ако бъде направено правилно, казва Нолан, се създава илюзията за постоянно натрупващо се напрежение. Идеята на Нолан за сценария е същата - интензивността да нараства с напредване на действието.
Със сценария под ръка Цимер се заема със задачата да създаде съпровод, който да засили атмосферата, търсена от режисьора, и да е лишен от емоции, защото по думите на Нолан във филма вече има достатъчно такава. И успява.
Цимер никога не слуша друга музика, докато композира. Посочва, че каквото и да слушаш, може да те разколебае за твоята творба, защото просто е готово и заради това звучи добре. Другият риск е да размъти идеята, която имаш в главата си.
Емоции не липсват и в отношенията между режисьор и композитор, като понякога те определено не са позитивни.
"Караме се като котка и куче, но по най-добрия, най-продуктивен начин. Обичаме се взаимно, с всичко, което това носи. Караме се понякога като братя и се обичаме като братя", казва Нолан.
Той обяснява, че Цимер не е просто композитор, а е част от екипа, който изгражда целия филм. Дава пример с история от "Батман в началото" и сцена, в която прилепите за пръв път обграждат Брус Уейн (Крисчън Бейл). При монтажа режисьорът и монтажистът Лий Смит срещат затруднения как да завършат кадъра и да преминат към следващия.
Цимер е този, който предлага прилепите в един момент да изпълнят целия екран и така той да стане черен, давайки път на следващия кадър.
Композиторът също потвърждава, че понякога се случва ролите им в разговорите да се обърнат - той говори повече за историята, а Нолан - за музиката.
"Постоянно си задаваме въпроси. Има хора, които просто ти се махат от пътя, и това го харесвам по-малко", казва Цимер за отношенията си с Нолан.
Посочва, че британецът е от онези режисьори, които харесва, защото първи отиват на снимачната плщадка и си тръгват последни. Знаят, че създаването на кино е работа, а не просто забавление, и подхождат така към процеса.
Доказателство за това колко добре се сработват двамата е музиката към Intestellar. Без сценарий, а само със страница диалог и бележки, дори без да разкрива жанра на филма, Нолан отива при Цимер и го моли да напише мзузика за отношенията между баща и син (впоследствие оказала се дъщеря).
Композиторът знае, че неговият приятел и колега го е изиграл, защото самият Цимер има син - Джейк, а отношенията си с него използва за вдъхновение за музиката.
"Каквото и да се опитваме да правим, искаме да очаквате неочакваното и се опитваме да преоткрием себе си при всяка отдала се възможност", казва Цимер пред IndieWire.
И тук идва изненада - през 2020 г. се появи "Тенет", първият филм на Нолан от "Престиж" насам, чиято музика не е композирана от германеца. Вместо това е дело на нашумелия през последните години Лудвиг Горансон.
Причината за отсъствието на Цимер е, че е бил зает с друг проект, твърде близък на сърцето му, за да го откаже - той композира музиката за предстоящия фантастичен епос на режисьора Дени Вилньов "Дюн".
Обяснява решението да откаже "Тенет" с това, че "Дюн" е една от любимите му книги от тийнейджърските му години. Тъй като дори не е гледал адаптацията на режисьора Дейвид Линч от 1984 г., той разчита изцяло на любовта си към творбата на Франк Хърбърт, за да създаде музиката за новия филм.
А Нолан очевидно разбира мотивите му.
"Трябва да направя [музиката за "Дюн"]. Крис [Нолан] разбира, че трябва да го направя. Той си се справя добре. Лудвиг и аз сме приятели. Оставете приятелската част - той е наистина добър", казва Цимер пред The Playlist.
Ясно е, че това е само временна пауза в колаборацията между двамата приятели. И също така е ясно, че музиката на Цимер в следващ филм на Нолан ще направи посещението в киносалона още по-задължително.
