Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Китарните таланти в метъла, за които светът ще говори през 2021

Няколко виртуози от ново поколение
Няколко виртуози от ново поколение

Електрическа китара с щедро количество дисторшън и с виртуозни инструментални умения на този, който я държи: това е основата на метъл музиката още от откриващите ноти в творчеството на Black Sabbath.

Няма легендарна банда в метъла без някой иконичен китарист в нея, съчетаващ мощни рифове, които сякаш разместват вътрешностите ни, с взривяващи сола, които ни карат да настръхнем.

Всеки си има своите любими китарни богове от класическите групи в жанра, но за щастие, метълът не е спрял да се развива и да ражда своите нови герои.

Злите езици предвещават смъртта на тежката китарна музика още от навлизането на синтезаторите - само че тя се изменя, разширява, адаптира, без да забравя корените си и бъдещето ѝ остава вълнуващо.

Новото поколение китарни герои е готово да поеме щафетата и днес се спираме на няколко негови представители, които несъмнено заслужават внимание:

Дайъмънд Роу (Tetrarch)

Възрожденците на ню метъла Tetrarch нямат проблем да вадят възпламеняващи рифове един след друг, но и не спират само дотам.

Американската група, която вече има два албума зад гърба си, прави впечатление и със солата на водещата китаристка Дайъмънд Роу.

Групи като Korn накараха солата в ню метъла да отидат на по-заден план, но Дайъмънд се вдъхновява от китаристи като Слаш, Даймбег Даръл и Марк Мортън. Затова, когато има нужда да настъпи газта и да излезе на преден план със соло, тя ни оставя сериозно впечатлени.

Хана Стапнил и Анна Пападимитриу (Hawxx)

Изцяло женската група разполага с ефектно китарно дуо и с увеличаващ се репертоар, а бъдещето на групата през тази година изглежда обещаващо с натрупаните нови песни.

Напълно в духа на най-добрите китарни партньорства, Хана и Анна рядко свирят едно и също и вместо това с отделните си партии създават общи ритми и цялостен масивен китарен звук.

Киърън Джонстън (Perpetua)

Груув метъл експертите от Единбург са сред групите, готвещи нов албум през тази година.

Техният водещ китарист Джонстън прави впечатление със специфичен стил и свири скоростни рифове, докато ръцете му изглеждат почти замръзнали върху грифа.

Музикалността му го кара да търси особени мелодии и дисонантни ноти, които ще се харесат на ценителите, търсещи нещо повече от скорост и мощ в музиката.

Стивън Плат (Collibus)

След впечатляващи участия на фестивалите "Вакен" и "Блъдсток", прогресив метълите Collibus се целят в още по-големи сцени с третия си албум Trusting the Illusion, който ще се появи през следващия месец.

Усетът на Стивън Плат за китарата със сигурност заслужава повече внимание от широката публика и най-вероятно тепърва ще го получава.

Collibus бяха представени от самия Брайън Мей на един странен концерт в британският парламент и връзката с Мей не е случайна - Плат има усещане за мелодия и хармония, което по някакъв начин напомня на Queen и го издига над масата технични метъл китаристи.

Тим Хенсън и Скот Лепейдж (Polyphia)

Инструменталната прогресив рок банда от Тексас не е ново явление на сцената и вече готви своя четвърти албум.

С издадения си досега материал, двамата китаристи се отличават като едни от най-грабващите и непредвидими инструменталисти в съвременната тежка музика. "Правим рап музика чрез китари", бяха казали те още преди време, а Тим даже пожела "болезнена смърт" на китарната музика - но това не му пречи да я развива и преоткрива със същата страст като идола си Джими Хендрикс.

Polyphia продължават да разсъждават извън рамките и да предлагат музика, каквато трудно ще намерите някъде другаде.

Джон Браун и Оли Стийл (Monuments)

Още една прогресив група със специфично звучене, Monuments вече имат натрупан опит зад гърба си, както и нов вокалист от 2019-а насам.

Двамата китаристи залагат много на общия ритъм, създаван с инструментите им и даже и най-бляскавите им моменти не звучат индивидуално, а максимално синхронизирано и стегнато.

Monuments показват, че китарната брилянтност не е свързана само със сола и скоростни пасажи, макар че и те не липсват в музиката им.

Пабло Девила (Irist)

Irist се очертаха като една от най-обещаващите изгряващи групи и набираха огромна скорост, преди да връхлети пандемията.

Базираната в Атланта петорка издаде внушителен дебютен албум през март миналата година. В него аржентинският китарист Пабло Девила внася латино ритми в модерния метъл така, както Sepultura ги вкараха в траша.

Вариант на Mastodon с латино елементи може да е нещо, което не сме си представяли, че ще харесаме, но разнообразните влияния на Irist поддържат жанра иновативен и свеж.



Най-четените