Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Метъл бандите, които измениха на тежкото звучене и станаха по-добри

Метъл бандите, които измениха на тежкото звучене и станаха по-добри

Дори и най-качествените и успешни групи претърпяват развитие и се променят през годините - но това невинаги се приема добре от слушателите.

Обикновено музикантите имат нужда да търсят нови посоки в творчеството си, но винаги съществува риск да подведат очакванията на аудиторията. За метъл групите рискът е най-голям, когато си позволят да жертват част от тежестта в звученето и да добавят елементи от по-леките стилове.

"Продажник" е често определение за всеки, позволил си смекчаване на звука, тъй като такъв ход обичайно се свързва с желание за по-сериозен пробив в мейнстрийма и за съобразяване с масовия вкус.

Естествено, нещата не са толкова прости и промяната не е непременно нещо лошо. А понякога да се отдалечиш от своите корени се оказва положителен ход.

Доказателство са тези групи, които станаха по-добри с олекването в звученето си.

Avenged Sevenfold 

Дебютният албум на американците Sounding The Seventh Trumpet беше творение на неопитни метълкор тийнейджъри.

Наследникът му Waking The Fallen постави основите на промяната в стила, а през 2005 г. излезе и третият албум City Of Evil - в който Avenged изоставиха крещящите вокали за сметка на хард рок влияния и китари в стил Iron Maiden.

Стратегията сработи. City Of Evil беше албумът, с който групата направи по-сериозен пробив и роди класики като Bat Country и Beast And The Harlot.

Оттогава Avenged Sevenfold не спират да експериментират жанрово, а в последните два албума се завърнаха към метъл корените си и стигнаха даже до прогресив метъл.

Bring Me the Horizon

Британците започнаха кариерата си с доста брутален деткор и метълкор, но през годините стилът им постепенно омекваше и ставаше все по-разнообразен и еклектичен.

С всеки следващ албум бандата се развива и малко или много се отдалечава от типичното метъл звучене.

That"s the Spirit (2015) превърна Bring Me the Horizon по-скоро в електро алтърнатив рок формация, а тенденцията продължи и в последния им засега албум Amo (2019).

Gojira

Истински стожери на френския метъл, Gojira показаха огромен размах и нестандартно мислене в издания като From Mars To Sirius и The Way Of All Flesh.

Те привнесоха нови идеи към дет метъл жанра, съпроводени с виртуозни инструментални изблици.

Но в по-късния албум Magma (2016), Gojira вече подходиха доста по-сдържано с комплексните рифове и влязоха в далеч по-унило пост-метъл настроение с гръндж корени и по-изчистени вокали.

Най-новият албум Fortitude тъкмо излезе и звученето на французите в него тепърва ще бъде анализирано - но веднага прави впечатление, че в него групата продължава да се отдалечава от чистокръвния метъл.

Paradise Lost

Закоравелите фенове познават британската група като пионер в дет и дуум метъл бруталиите.

И в първите два албума Paradise Lost наистина се бяха фокусирали върху тоталното страдание, но с Shades Of God (1992) звученето започна да омеква и ръмженето на фронтмена Ник Холмс беше заменено от излайвания в стил Джеймс Хетфийлд.

Следващият албум пък прибави синтезатори и мащабни припеви, за да превърне Paradise Lost в нещо като готик метъл версия на Depeche Mode.

Още няколко издания по-късно групата сякаш съвсем кривна от пътя, но поне в началото преминаването към по-олекотено звучене определено проработи.

Anathema

Още една от групите, считани за пионери на готик метъла.

Първото турне на ливърпулците от Anathema ги постави в ролята на подгряваща банда на Cannibal Corpse.

Но към средата на 90-те те прегърнаха влиянията от музиката, с която са израснали и от своите любими албуми на Pink Floyd и Beatles, за да се отправят в съвсем различна музикална посока, предимно с прогресив насоченост.

В 11-тия си студиен албум The Optimist (2017) групата вече беше напълно неразпознаваема спрямо първоначалното си звучене - но беше и несравнимо по-добра.

За съжаление, Anathema така и не издадоха следващ албум и миналата година обявиха, че прекратяват дейността си.

Katatonia

Първият албум на шведите Dance Of December Souls наложи влияния предимно от дет и дуум метъла с пронизително крещящи блек метъл вокали.

Но комбинация от креативно изчерпване и проблеми с гласа на вокалиста Йонас Ренске наложи драстична промяна.

В края на 90-те Katatonia вече се насочиха по-трайно към далеч по-мек готик метъл с постепенен завой и към прогресив рока.

Вече без да звучат толкова екстремно, музикантите си спечелиха много по-широка аудитория, а стилът им страшно много се обогати.

 

Най-четените