Много музикални ентусиасти не харесват метъла и по-тежката музика като цяло. Което е съвсем разбираемо.
Метълът се радва на едни от най-отдадените фенски общности, но в същото време може да отблъсне онези, които не са свикнали с неговата стилистика.
За истинските фенове това е не просто музикален стил, а начин на живот, обвързан с определен мироглед, навици и дрескод.
За хората извън общността обаче такава фенщина често си остава неразбираема.
И дори човек да е слушал Metallica, Iron Maiden, Black Sabbath и други от най-популярните банди, това не означава, че е истински запален по въпросната музика и е запознат с нейното многообразие.
Истината е, че в рамките на метъла се побират цели музикални вселени и в тях всеки може да открие нещо за себе си.
Съществуват групи и конкретни албуми с толкова универсално, увлекателно и понякога нестандартно звучене, че са способни да привлекат дори най-негативно настроените към тежката музика.
Именно такива примери търсим днес - за албуми, които биха се харесали и на най-дистанцирания от метъла слушател.
Това са пет идеи, които далеч не изчерпват темата, но са достатъчно показателни за притегателния потенциал на жанра:
Nightwish - Endless Forms Most Beautiful
Емблемите на симфоничния метъл достигат нови върхове в стила си с този албум.
Макар че мнозина винаги ще предпочитат първоначалната ера на Nightwish с Таря Турунен на вокалите, версията на групата с Флор Янсен заслужава не по-малко внимание.
А именно Endless Forms Most Beautiful е първият албум, в който Янсен прибавя епичния си глас към грандиозното звучене на Nightwish.
Емоционалните композиции и богатите оркестрации правят музиката на бандата атрактивна за разнообразен тип публика.
Нежните вокали и страхотните вокални хармонии пък могат да грабнат и човек, който никога не е имал досег с по-тежка музика.
Endless Forms Most Beautiful си остава един от най-великите симфонични метъл албуми и една от най-подходящите входящи точки за не-метъл слушатели.
Opeth - Blackwater Park
Шведската музика може да се похвали не само с ABBA и с някои от най-успешните композитори в поп музиката, но и с огромно многообразие в областта на метъла.
А конкретно Opeth е една от най-изтъкнатите и значими метъл групи за последните десетилетия.
Opeth привнасят и комбинират в своето звучене доста жанрове през годините, но най-популярният и може би най-достъпният им албум е Blackwater Park.
Този същински епос постига перфектен баланс между опустошително дет метъл крещене и неустоимо мелодични вокални и китарни партии.
Малцина са способни да смесят тежкото и нежното звучене по начина, по който го правят Opeth.
Затова този албум може да послужи като начална точка в метъла за хора, които предпочитат мелодичността и изобщо не са запалени по тежките стилове.
Faith No More - Angel Dust
Истински шедьовър на Faith No More, който общо взето разбива всякакъв жанров стереотип, за който можете да се сетите.
Въпреки разнообразните и авангардни влияния, групата поддържа музиката си тежка и на моменти направо смазваща, но същевременно подходяща за широка аудитория.
Това е фънк-рап-рок метъл с още много нюанси, с хумористични и сериозни моменти, а черешката на тортата е невероятният диапазон на вокалиста Майк Патън.
След комерсиалния успех на предния албум The Real Thing, американската група показва, че не се колебае да продължи с експериментите и изненадите.
А разнообразието в Angel Dust означава, че в него всеки може да намери нещо привлекателно, дори да не е фен на метъла.
Deftones - White Pony
Deftones са сред видните представители на ню метъл течението, избухнало около началото на новото хилядолетие.
Откъм амбиция и комплексност на музиката, те засенчват повечето си съвременници, особено с албума White Pony.
Днес албумът е считан за истинска класика, обогатила звученето на Deftones с хардкор, трип-хоп и прогресив рок елементи.
А неговата притегателна сила за не-метъл фенове до голяма степен се крие в универсалността и гъвкавостта на вокалиста Чино Морено.
Морено няма проблем да пее нежно и изстрадано, да рапира, да добавя агресия и поразяваща мощ.
Когато гласът му се смеси не само с тежките китари, но и с изобретателното използване на електроника от страна на бандата, се получава специфичното звучене, което отличава Deftones и до ден днешен.
Това е звученето, което прави групата атрактивна за фенове на много различни стилове и предопределя комерсиалния ѝ успех.
Mastodon - The Hunter
Американската група е сред най-успешните в модерния метъл и по начало създава многопластова и богата на нюанси музика, която попада в прогресив категорията.
Но това не означава, че Mastodon не могат да бъдат достъпни и за по-дистанцирани от метъла слушатели.
Може би най-подходяща начална точка за запознаване със стила им е албумът The Hunter от 2011 г.
Той представлява колекция от динамични и бурни песни, които изобилстват от тежки китари, но не им липсва мелодичност, по-спокойни моменти и мистична атмосфера.
На места по-нежното и мелодично пеене спомага много, за да направи албума достъпен за широка аудитория и да плени много фенове на съвсем други жанрове.
Неслучайно басистът Трой Сандърс твърди, че Mastodon изобщо не се възприемат като метъл група и поставянето на определен жанров етикет е твърде ограничаващо за начина, по който те възприемат музиката.
