Да направиш нова версия на песен, която отдавна е добила легендарен статут - това изобщо не е лесна задача.
За мнозина музикални звезди обаче идеята продължава да e неустоимо примамлива и те не спират да правят опити в тази посока.
Някои кавър версии постигат забележителен успех в отдаването на почит към оригинала и същевременно откриват начин да звучат свежо и отличително.
Повечето обаче се провалят по един или друг начин, особено когато говорим за класики от рок музиката, презаписани от изпълнители, които са далеч от рок стилистиката.
Обикновено емоцията на кавър версиите е автентична и музикантите ги изпълняват, защото наистина обичат оригинала.
Добрите намерения обаче не гарантират добър резултат.
Ето осем примера за (в повечето случаи) способни музиканти, които обаче катастрофираха при опита за емблематичен рок кавър:
The Cure - Purple Haze
Куп доказани изпълнители отдадоха своята почит към Джими Хендрикс с албума от 1993 г. Stone Free: A Tribute to Jimi Hendrix.
Артистите трябваше не просто да запишат своите любими композиции на ненадминатия китарист, но и да оставят своя отпечатък върху тях.
В случая на The Cure обаче остана впечатлението, че стилът на бандата просто е твърде различен и не е съвместим със създаденото от Хендрикс.
Версията на Purple Haze, сътворена от Робърт Смит и компания, е изпълнена с натоварващи синтезаторни звуци и постоянно звучаща дръм машина.
Измъчените вокали на Смит се губят някъде в цялата звукова каша и ефектът е по-скоро озадачаващ.
Хендрикс е идол на фронтмена още от детските му години, но в случая любовта към оригинала не помага за изработването на смислен кавър.
U2 - Fortunate Son
Още един случай, в който стилът на авторите на кавъра е напълно неподходящ и води до меко казано блудкав краен резултат.
Класическата антивоенна песен Fortunate Son на Creedence Clearwater Revival може да отива на U2 като послание, но не и като музикална идентичност.
С равния глас на Боно и китарния звук на The Edge песента става монотонна, а красотата на мелодията и зарядът напълно се губят.
Гал Гадот и приятели - Imagine
В ранните дни на COVID пандемията известната актриса реши да пусне видео с домашна версия на Imagine на Джон Ленън, като привлече още куп известни актьори, певци и телевизионни лица да ѝ припяват.
Джими Фалън, Натали Портман, Ейми Адамс, Педро Паскал, Уил Фарел, Сия, Labrinth и Кара Делевин бяха сред включилите се.
Целта беше да се повдигне духът на аудиторията, но всъщност милиони бяха разгневени заради цялата помпозност, съчетана с посредствено акапелно пеене.
Изпълняващите се държат така, сякаш правят голяма услуга на зрителите, задето показват известните си лица и благоволяват да им изпеят няколко неособено верни тона в различни произволно избрани тоналности.
Тази версия на Imagine беше поредно доказателство, че знаменитостите изобщо не разбират проблемите, с които обикновените хора се сблъскаха в месеците на принудителна изолация.
Puddle of Mudd - About a Girl
Това акустично изпълнение е добило легендарен статут заради своята несъстоятелност.
Класиката на Nirvana е извън вокалните възможности на вокалиста на Puddle of Mudd Уес Скантлин и опитите му да вложи допълнителна емоция звучат болезнено.
По-късно певецът поднася извиненията си и признава, че след изпяването на 5-6 песни преди About a Girl, гласът му изобщо не е бил в състояние да издържи на напрежението.
"Изглеждаше и звучеше като тотален боклук", признава самият той и едва ли някой би го оспорил.
Take That - Smells Like Teen Spirit
Nirvana е сред групите, станали жертви на най-много катастрофални кавъри, но този на Take That е някъде по върховете на негативната класация.
Стилът на бой бандата сякаш съдържа в себе си всичко, срещу което Кърт Кобейн се бунтува, така че самата идея на Take That да подхванат Smells Like Teen Spirit на свой концерт изглежда като гавра.
А самото изпълнение е безобразно с разпиляното свирене на музикантите и лигавите и хаотични вокали на Гари Барлоу. Епичен провал от най-висок калибър пред десетки хиляди фенове.
Хилари Дъф - My Generation
Някой, вероятно облечен в излъскан скъп костюм на официална среща, е пробутал този проект като добра идея. Така се стига до безвкусното решение миловидната поп певица и актриса Хилари Дъф да запише кавър на The Who.
Същността на песента и стилът на великата британска група няма как да са по-неподходящи за звездата от детския сериал "Лизи Макгуайър".
Не е изненада, че My Generation във версията на Дъф се получава плачевно зле. Записът даже е изваден от американската версия на албума на изпълнителката от 2004 г., но е включен в японското издание и оттогава придобива печална слава.
Бритни Спиърс - I Love Rock N' Roll
Всеизвестната мелодия прозвучава за пръв път от групата The Arrows, но версията, която всички знаем, е на Джоан Джет.
Версията на Бритни Спиърс пък е тази, която не искаме да си спомняме. Поп певицата не успява да убеди никого, че обича или че изобщо разбира рокендрола, а изпълнението ѝ е тотално лишено от енергия.
Ужасното звучене на инструментите и превзетото пеене допринасят за един от най-подиграваните кавъри, които някога ще чуете.
Judas Priest - Johnny B. Goode
Авторите на тийнейджърския комедиен филм Johnny Be Good от края на 80-те решават да потърсят Judas Priest, защото се нуждаят от осъвременена версия на хита на Чък Бери.
Британската хеви метъл банда вече е направила грешката да откаже да се включи в саундтрака на "Топ Гън" две години по-рано, така че този път се съгласява.
Филмът обаче се оказва тотален провал - а самата кавър версия също се проваля с опита да се примеси класическата рокендрол схема на оригинала с хеви метъл идентичността на Judas.
Днес бандата едва ли иска да си спомня за този свой запис.
