Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Nirvana ги помете, лейбълите не ги искаха, но те пак стигнаха върха на музиката

30 години от дебютния албум на No Doubt Гуен Стефан и компания още се слушат Снимка: Getty Images
30 години от дебютния албум на No Doubt Гуен Стефан и компания още се слушат
Nirvana ги помете, лейбълите не ги искаха, но те пак стигнаха върха на музиката Снимка: Getty Images
Nirvana ги помете, лейбълите не ги искаха, но те пак стигнаха върха на музиката Снимка: Getty Images
Nirvana ги помете, лейбълите не ги искаха, но те пак стигнаха върха на музиката Снимка: Getty Images
Nirvana ги помете, лейбълите не ги искаха, но те пак стигнаха върха на музиката Снимка: Getty Images

Годината е 1997-а, а американската алтърнатив банда No Doubt е на върха на музикалния свят.

В продължение на седмици те оглавяват музикалните чартове в САЩ и Великобритания, а само в Америка са продали над 7 млн. копия от последния си към онзи момент албум Tragic Kingdom.

Бандата на Гуен Стефани изживява успех, какъвто никой не си е представял 10 години по-рано, когато No Doubt всъщност се формира в Анахайм, Калифорния - домът на Дисниленд и почти нищо друго.

В центъра на тази група са трима колеги, работещи в местния клон на веригата ресторанти за бързо хранене Dairy Queen.

Историята на тази група от създаването ѝ до издаването на първия албум, а след това до успеха - е история на тежки драми, болка, провали, но и на сериозен позитивизъм, който е спойката за това No Doubt да издържат да не се разпаднат в трудни моменти.

Всъщност в самото начало на бандата Гуен е само поддържаща вокалистка, а основната творческа сила пада върху другите двама - нейния брат Ерик, който поема кийбордите и композирането, и чернокожия пънк рокаджия Джон Спенс, който е водещ вокалист.

Тримата заедно представляват една шарена мешавица от ска, пънк, рок, ямайска музика и какво ли още не, а с основаването си като група те започват да привличат към себе си още и още хора - китаристи, басисти, брас секция...

В началото свитата Гуен е била просто поддържащ вокал, а родителите ѝ не са ѝ разрешавали да стои до късно, което е спъвало първите концерти на No Doubt Снимка: Getty Images
В началото свитата Гуен е била просто поддържащ вокал, а родителите ѝ не са ѝ разрешавали да стои до късно, което е спъвало първите концерти на No Doubt

Това множество от различни музиканти започва скоро да изнася своите шумни и хаотични концерти в региона около Анахайм и малко по малко да трупа своята фен база. За слава все още никой не говори.

За турнета също не се мисли особено, тъй като силно религиозните родители на Ерин и Гуен държат дъщеря им да спазва строг вечерен час.

За сметка на това обаче в тази група има нещо силно - дали творческият потенциал от смесването на толкова много стилове, дали живата харизма на основния вокал Спенс, който кара публиката по концертите им да полудява и да влиза в погото...

Така на хоризонта се задава и първото наистина голямо шоу за No Doubt - концерт в Лос Анджелис, организиран от ключова звукозаписна компания в Roxy Theatre. Но групата така и не стига до сцената.

Дни преди концерта Джон Спенс се самоубива. Всички са съкрушени и дори обсъждат дали групата да не се разпадне, защото Спенс е човекът с духа, който ги обединява, и липсата му поставя всичко под въпрос.

"Предполагам, че всъщност така и не съм го познавала наистина. Той беше толкова тежко наранен, че не можеше да говори с никого за това", разказва години след това Гуен Стефани в свое интервю.

Въпреки това обаче няколко седмици по-късно групата решава да продължи. И макар в началото да се обсъждат възможни кандидатури за негов заместник, крайното решение е именно Гуен да поеме водещите вокали.

Така на нея ѝ се налага да отхвърли вродената си срамежливост и да направи крачка към това да открие вътрешната си "суперзвезда". Решението обаче се оказва добро, защото по този начин No Doubt успява да изпъкне на доминираната от мъже алтернативна сцена.

Много концерти и няколко промени в състава по-късно, ядрото на групата най-сетне придобива ясни очертания. Освен Гуен на вокалите и Ерик на клавирите, вътре влизат още китаристът Том Дюмон, басистът Тони Канал и барабанистът Ейдриън Йънг.

Съставът на No Doubt през годините търпи изключително много промени, като единствената константа в него е Гуен Стефани Снимка: Getty Images
Съставът на No Doubt през годините търпи изключително много промени, като единствената константа в него е Гуен Стефани

В тази петорка бандата успява да си създаде имидж на експлозивна група, която прави сериозно шоу. Техният жизнерадостен и почти анимационен стил, повлиян от ска и реге музиката, но все пак с общо рок звучене, ги прави явление на сцената в Калифорния.

Логично идва и първата им голяма сделка - новосформираният лейбъл Interscope решава да даде зелена светлина на тези младежи за първи албум. Така на 17 март 1992 г. се появява и едноименния им дебют "No Doubt" - забавна, но разхвърляна колекция от оптимистични, ска, поп и фънк парчета.

От днешна гледна точка, и този албум би довел до успех, ако не беше един много важен фактор - през 1992 г. музикалният свят е ударен от една невероятна по мощта си помитаща вълна - грънджа.

С феноменалния успех на Nevermind на Nirvana и огромния шум около сиатълските гръндж банди, албумът на No Doubt остава на заден план.

Самият лейбъл няма идея какво да прави с тези пънк/ ска младежи и тяхната свежа енергия, пръкнали се в средата на гръндж движението, доминиращо със своя мрачен, леко депресиран и даващ воля на своята тревожност дух.

Ситуацията се описва най-добре с примера на KROQ - изключително влиятелна музикална радиостанция в Лос Анджелис, чийто шеф, както гласят легендите, заявил в прав текст, че само Божия намеса би го накарала да пусне някое от парчетата No Doubt в ефир.

Дори сингълът Trapped In A Box не успява да събере особена популярност, въпреки опитите на групата. Членовете ѝ успяват сами, без помощта на лейбъла си, да запишат видео към песента, използвайки услуги от приятели и декора на апартамента на бащата на Стефани и Ерик.

Бандата кани свои фенове да дойдат и да участват в клипа и се получава доста забавно шоу, но крайният резултат клони по-скоро към провал. А успехът остава далеч.

За капак на всичко Interscope не са впечатлени от новите песни на бандата и така No Doubt са изправени за втори път пред въпроса дали да продължат да съществуват като група.

Пари няма, лейбълът не дава зелена светлина за записването на нов албум, Ерик се чувства вече творчески изчерпан и го влече повече да рисува, отколкото да пише музика, а Гуен и басистът Тони са във връзка, която има своите сериозни проблеми.

Но вместо да изберат лесния път, музикантите решават да дадат последен шанс на цялото начинание. Със собствен лейбъл през 1995 г. те издават The Beacon Street Collection - своеобразен преход от ска и пънк звученето към нещо по-достъпно за широката аудитория.

С новия албум успяват да продадат над 100 хил. копия и да докажат пред себе си, че си заслужава да продължават с усилията. Не всички обаче са съгласни. Ерик в крайна сметка се предава и оставя клавирите и се захваща да рисува анимации, заемайки място в екипа на "Семейство Симпсън".

Няколко години по-късно той ще вкара No Doubt в шоуто, рисувайки ги в епизода Homerpalooza, но това е неговото отделяне от музиката.

The Beacon Street Collection обаче показва, че музикантите са на прав път и тяхната щастлива звезда може и да изгрее. И това се случва по-късно през същата тази 1995 г., когато на бял свят се появява Tragic Kingdom, в който са и едни от най-големите хитове на бандата и до днес.

По това време в самата музика вече нещата изглеждат по-различно. Смъртта на Кърт Кобейн година по-рано е сложила символичния край на гръндж доминацията, а естествената позитивност на Гуен Стефани, напук на всичките проблеми, се явява красив антипод на това мрачно звучене.

И така се оказва, че именно No Doubt е нещото, което феновете на алтернативния рок започват да търсят.

"Като хора сме ядосани. Минахме през някои наистина лоши моменти, но нашият начин да се справим с това е хуморът", обяснява певицата при излизането на албума.

И макар че песните вътре едва ли биха били описвани като "Божествено откровение", те са достатъчно добри, че да убедят дори радиостанцията KROQ да започне да ги върти. А бандата достига световната си слава.

Да, това не продължава особено дълго, но днес, три десетилетия след дебюта на No Doubt, никой не се смее на тяхното музикално наследство.

Напротив, всеки месец над 6,5 млн. души слушат техните песни в Spotify.

С още няколко албума след това, както и с няколко временни "почивки", групата излиза на живо за последно пред 2015 г. Дали ще се съберат отново, никой не знае. Но и да го направят, феновете ще ги посрещнат топло, в това няма съмнение.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените