За да е успешно едно музикално видео, то трябва да крещи "Виж ме!" още от първата секунда, също както яркорозовата ѝ коса хващаше погледите на всички минувачи на улицата.
Tя е Виктория Караколева - режисьорка на видеоклипове, която от години пренася музиката на любимите ни изпълнители на екран.
Музиката за нея е действие, а ролята на режисьора е да доразвие идеите на артиста и да изгради визуална концепция, която музикалната индустрия успешно да продаде.
"За мен никога не е било важно да работя с известни личности или известни артисти. Исках да колаборирам с различни хора, които имат какво да кажат. Обичам, когато артистът е честен в музиката си", споделя тя.
Като пример дава работата си с Виктория Георгиева преди и по време на нейното участие на Евровизия през 2020 г. В момента те продължават да развиват съвместни проекти като видеото към песента We don`t get along е отличено за най-добра видео концепция по време на London Music Video Awards.
Различното на българската музикална сцена невинаги е най-гледаното, невинаги е най-комерсиалното, коментира Караколева, като дава за пример работата си с големи продуцентски компании като Virginia Records.
Един от най-скорошните и най-успешните ѝ проекти е колаборацията с MONA - момичето, което направи българския фолклор модерен за младата публика.
"MONA е пример за артист, който е послушал своя режисьор, послушал е и собственото си сърце. Тя винаги е искала нещо такова, просто досега не е могла да го облече в думи, в своя собствена визия".
Режисьорката ни издава, че заедно с изпълнителката са разработили визията зад емблематичния Gen Z фолклор.
Балансът между традиционното звучене и модерната хореография във видеоклипа на песента "Давам" носи на Виктория и екипа ѝ награда от престижния фестивал Berlin Music Video Awards.
"Режисьор без екип не може, режисьор без екип е абсолютно нищо", казва Виктория, благодарна за възможността да работи с най-добрите професионалисти.
Тя специално благодари на своите колеги операторите Крум Родригес и Теодор Фичев и хореографа Коста Каракашян за съвместната работа.
"Истината е, че в България няма много развит бизнес относно музикални клипове. Музикалните артисти снимат видеоклипове с единствената цел те да се озоват и да направят гледания в YouTube", коментира Караколева.
Тя посочва, че докато у нас се мисли само за лайкове, в чужбина изграждат цяла индустрия, свързана със създаването на музикално видео съдържание, което да представи артиста като успешен маркетинг бранд, който да се продава както на вътрешния, така и на глобалния пазар.
Това логично отведе разговора ни до триумфа на DARA на Евровизия като потенциал да изкара България на световната сцена.
"DARA е страшно талантлива. Тя е артист, с когото аз винаги съм искала да работя, но някак си пътищата ни не се пресякоха", казва Караколева, посочвайки изпълнителката като пример за всички български артисти.
Режисьорката се надява след този международен успех изпълнителите да продължат да работят с български видеоартисти, а не да поверяват продукта си на чужденци.
На въпрос какъв е начинът някой чужденец да открие български артист в морето от музика онлайн, Караколева посочва, че българската бариера - езикът ни, който никой не разбира - все още е пречка за реализация извън границите на родината.
Вътрешният пазар е не по-малко конкурентен. Караколева е на мнение, че в бизнес, в който чалга културата все още е дълбоко вкоренена в народопсихологията на българина, е трудно да се прави изкуство.
"Поп фолк изпълнителите сами създават пазара за себе си", посочва тя.
Те обикновено имат повече участия, получават по-големи хонорари, което прави бюджета им за видеоклипове много по-мащабен в сравнение с този в поп средите.
"В поп фолка хората са свикнали да продават себе си, своето лице", посочва още режисьорката и отбелязва, че концепциите в чалга визията са по-буквални и често направени, за да илюстрират текстовете за пари и изневери, а не да показват чувства и емоции.
"Музикалните клипове са различни от късометражното кино", пояснява Караколева и обяснява, че клиповете на песни те учат на това да снимаш под такт и да следваш не толкова драматургията на разказа, колкото композицията на музиката.
В творчески план тя е отворена за експерименти отвъд поп музиката.
"В момента ми се работи може би с по-различен стил. Интересно ми е как бих снимала метъл банда или рап изпълнител", поставя си като предизвикателство режисьорката.
Завърших разговора ни с една актуална за артистичните среди тема, а именно протестите на студентите в НАТФИЗ срещу ръководството на учебното заведение.
Като випускник на академията Виктория не е безучастна към борбите и исканията на младите кино таланти за възможност за участие в международни форуми и конкурси. Според нея те заслужават да промотират своята работа в чужбина и да получат така жадуваната за тях реализация.
"Цялото объркване, което се случва между екранния факултет и театралния факултет, за мен в момента е много тъжно, защото аз няма да забравя, когато учех там, театралният факултет и кинофакултетът бяха свързани и това страшно много помагаше и на режисьорите по кино", спомня си Виктория.
Тя се надява тази сага да завърши с положителен край и отново да види актьорската гилдия обединена и помагаща си.
